Решение № 10036 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 130/2010 г.

Решение № 10036 от 20.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 130/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Павел Николов Захов, Татяна Георгиева Захова, Мария Стоянова Илиева, Васил Михайлов Илиев, Трендафилка Георгиева Джунева и Никола Ивов Джунев срещу Решение № 523 от 04.11.2009 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 803/2008 г.. В нея са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър не е изразил становище по нея. Ответниците Корнелия Иванова Павлова и Костадин Темелков Малинов, чрез процесуалния си представител поддържат становище, че касационната жалба е неоснователна. Ответникът Петра Иванова Ненчева не е представила отговор по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Павел Николов Захов, Татяна Георгиева Захова, Мария Стоянова Илиева, Васил Михайлов Илиев, Трендафилка Георгиева Джунева и Никола Ивов Джунев против Заповед № РД-18-97/28.10.2008 г., издадена от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й, с която е одобрена кадастрална карта за землището на гр. Пазарджик относно нанасянето на имотните граници между поземлен имот № 173 и поземлен имот № 172 в район 504, както и в частта й, с която е одобрен кадастрален регистър за землището на гр. Пазарджик относно записване на собствеността и етажността на построената в имот № 173, район 504, жилищна сграда. Съдът е приел, че обжалваната заповед е приета при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Счел е, че при съпоставяне на кадастралната карта и регистър в оспорената част с действащите до приемането им кадастрален план и разписен лист се установява, че границите на имота на жалбоподателите, включително процесната граница с имот № 172, са отразени в кадастралната карта и регистър по идентичен начин с отразяването им в действащите до приемането кадастрален план, одобрен със заповед № РД-02-14-2281/29.12.2000 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. При това положение съдът е достигнал до извод, че е изпълнено изискването по чл. 41, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър за създаване на кадастралната карта и кадастралния регистър чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на посочените в текста отменени закони. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателите за това, че при одобряване на заповедта в атакуваната част не са съобразени притежаваните от тях нотариални актове и скици. Като се е позовал на разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от ЗКИР, съгласно която възражения за частите от кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР могат да се правят само за несъответствие с данните от плановете и картите, ползвани при създаването им, е счел, че спазването на правилата на чл. 41, ал. 2, т. 2 , във вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР и чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР при изготвяне на кадастралната карта и регистър данните за собственическите и други вещни права да бъдат съобразени с документите, представени от носителите им, а тези за границите на поземлените имоти - с означеното на място състояние и от работните материали, изработени по време на определяне на границите, не следва да се обсъждат в производството по оспорване на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. В тази връзка е приел, че доводите си за неправилно нанесена имотна граница жалбоподателите могат да релевират в производство по чл. 53 от ЗКИР като поискат да бъде изменена. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволни от решението, касационните жалбоподатели поддържат, че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано. Твърдят, че съдът неправилно е отказал да приеме част от представените от тях писмени доказателства, не е обсъдил в решението си събраният по делото доказателствен материал и не е изложил съображения по съществото на спора. Релевират оплаквания, че съдът е тълкувал превратно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, в резултат на което е извел неправилния извод за законосъобразност на заповедта в оспорената част. Настоящият съдебен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че касационната жалба е основателна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат: 1) в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31; и 2) са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и изчисления. Използването на единия или и на двата способа за създаване на кадастралната карта е въпрос на преценка на административния орган, като приложението им обуславя основанията за оспорване на кадастралната карта - арг. чл. 46, ал. 3 от ЗКИР. В разглеждания случай, със Заповед № 300-3-7/15.01.2004 г., издадена от изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, на основание чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР е открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на гр. Пазарджик, област Пазарджик, в т. 3 от която е посочено, че в срок от 30 дни от обнародването на настоящата заповед, собствениците са длъжни да означат на свои разноски границите на поземлените имоти, находящи се на територията на района, в съответствие с актовете за собственост. Следователно, кадастралната карта е изработена при съвместяване на данни и преки измервания по чл. 41, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗКИР. Поради това заинтересуваните лица могат да правят възражения не само относно несъответствие в приетата кадастрална карта с данните от плановете и картите по т. 1 на чл. 41, ал. 1 от ЗКИР. В чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР е разписано, че границите на поземлените имоти се установяват: а) от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3; б) от работните материали, изработени по време на определяне на границите; в) от изображението върху одобрена кадастрална карта и г) от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1. По смисъла на чл. 41, ал. 1 с. з. кадастралните карти и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данните от посочените в тази правна норма източници, а в подзаконовия нормативен акт - чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, последните са подредени по важност (приоритетност). С оглед на тези законови изисквания, неправилно първоинстанционният съд е приел, че при заснемане на имотната граница между процесните поземлени имоти са валидни единствено данните, съдържащи се в предходния кадастрален план. В случая нормата на чл. 46, ал. 3 от ЗКИР не намира приложение и заинтересуваните лица разполагат с правната възможност да се позоват на нарушение на правилата по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за установяване на имотните граници в КК в производството по чл. 49а, ал. 4 от ЗКИР. Поради това, съдът неправилно се е позовал на нея и е отказал да обсъжда представените по делото писмени доказателства във връзка с твърденията на жалбоподателите. В решението липсват съображения по съществото на спора дали процесната граница е нанесена правилно съобразно обединените данни от източниците, изброени в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 2005 г., разгледани при спазване на приоритетността им. Съдът не е съпоставил данните за съществуващата на място ограда с другите налични по делото факти, които са от значение за преценката дали този източник е надежден и достатъчен да установи действителното място на процесната граница между поземлените имоти. За да бъде източник на кадастрални данни, материализираната граница трябва да е в съответствие с правото на собственост, съгласно изискването по чл. 43, ал. 1, т. 5, б. "а" ЗКИР, където под "актове" се визират преди всичко актовете за собственост. Тези обстоятелства неправилно са счетени за ирелевантни към спора и не са били предмет на обсъждане от решаващия съд. Не може да бъде споделен изводът на съда, че дори и да е неправилно нанесена процесната граница, то единствената възможност за страните е да поискат изменение на кадастралната карта след влизането на заповедта по чл. 49, ал. 1 от ЗКИР в сила, по реда на чл. 53 от с. з. Тази преценка може да бъде направена едва след като се изясни въпросът дали границата е нанесена в кадастралната карта при спазване на правилата по чл. 43, ал. 1, т. 5 от ЗКИР , във вр. чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. По отношение на оспорването на записванията в кадастралния регистър във връзка с етажността на сградата в имот № 173, правата на собствениците върху терена и постройките, съдът изобщо не е изложил мотиви защо приема, че е неоснователно. Липсата на мотиви по релевантните за спора фактически и правни обстоятелства, съставлява нарушение на съдопроизводствените правила по см. на чл. 209, т. 3 от АПК, което не позволява настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на съдебния акт. Предвид изложеното, решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане съдът следва да обсъди данните по административната преписка и представените по делото писмени доказателства, включително и тези, депозирани пред касационната инстанция, при необходимост да изслуша експертно заключение, и след съвкупната им преценка да реши спора по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,