Решение № 1494 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5212/2007 г.

Решение № 1494 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5212/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение от 22.02.2006 г. по гр. д. № 1808/2003 г. Шуменски районен съд е отхвърлил предявения от ищците, наследници на Г. Р. С., срещу ответниците - наследници на втората му съпруга С, иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване, че възстановените на ответниците земеделски имоти с план за земеразделяне: овощна градина с площ от 1.5 дка в м. "А" и нива с площ от 8.893 дка в м. "К" в землището на гр. Ш. са били собствени на Г. Р. С.към момента на внасянето им в ТКЗС и следва да се възстановяват на неговите наследници. С решение от 29.03.2007 г. по гр. д. № 553/2006 г. Шуменски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното. Недоволни от решението са останали ищците К. П. Н., Я. П. А., М. Г. Б., С. Г. П. тримата от гр. Ш. и П. Н. Р. и Д. Н. П., двамата от гр. С. и в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК го обжалват с доводи за нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на събраните доказателства, както и за необоснованост на изводите и неправилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено, че ищците са наследници на Г. Р. С. Ищцата К. Н. е внучка от починала дъщеря на наследодателя м(П. А. по мъж) от първия му брак. Ищците Я. П. А., М. Г. Б., С. Г. П. са правнуци от починал син на М. А. - Г. П. А. Ищците П. Н. Р. и Д. Н. П. са правнуци от починал син на М. А. Н. П. А. Ищците са поддържали, че наследодателят им е сключил втори брак със С. П. С. и че ответниците са нейни наследници от предходен брак. Твърдели са, че той е бил оземлен със земеделска земя като бежанец и същата е декларирал и внесъл в ТКЗС. От представен препис от данъчна партида № 424 на името на Г. Р. (Палабуюк) се установява, че е декларирал, че е бил оземлен с имот с площ от 19 дка земя в м. "К", с имот с площ от 8 дка в м. "Т" и с имот с площ от 3 дка в м. "А". В декларацията за приемането му за член на ТКЗС през 1950 г. е декларирал два имота с площ от 19 и от 3 дка. С друга декларация от 18.09.1950 г. е заявил, че отстъпва имота от 8 дка в полза на дъщеря си М. А. С писмени доказателства е установено, че след влизане в сила на ЗСПЗЗ заявление за възстановяване на половината от внесените от наследодателя земеделски имоти е направено от ищцата К (вх. № 2* от 20.12.1991 г.) и с решение № 1* от 30.03.1999 г. е признато право на възстановяване и възстановени с план за земеразделя овощна градина с площ от 1.5 дка в м. "А" и нива с площ от 8.853 дка в м. "К". И. за възстановяване на другата половина от имотите е направено от ответницата П, като наследница на С. П. С. (вх. № 8* от 27.02.1992 г.) и с решение № 1* от 30.03.1999 г. е признато правото на възстановяване и са възстановено с план за земеразделяне овощна градина с площ от 1.501 дка в м. "А", съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне и нива с площ от 8.843 дка в м. "К", съставляваща имот № 0* по плана за земеразделяне, които два имота са предмет на установителните искове. Съдът е отхвърлил исковете като е приел, че ищците не са установили наследодателят им да е бил оземлен с внесените и заявени за възстановяване земи, тъй като не са представили акт за оземляването му. Намерил е също, че в представените писмени доказателства имотите не са индивидуализирани с основните белези - граници и съседи. За недоказан е приел и факта, че той е сключил брак с наследодателката на ответниците С, който извод е обосновал с това, че в представеното пред въззивния съд удостоверение за сключен граждански брак, издадено на 5.04.2006 г., е удостоверено, че на 22.10.1938 г. Г. Р. С. е сключил брак със С. П. П., р. 14.10.1890 г. Поради липса на идентичност на личното име е приел, че документът не установява твърдяния от страните факт. Основателен е касационният довод за нарушение на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл. 111, ал. 1 ГПК (отм.) съдът не е преценил относимостта на доказателството - удостоверение за сключен граждански брак и при наличие на различие в личното име не е указал на страните да представят доказателство, за идентичност на имената С. и С., с които се е назовавала втората съпруга на наследодателя им. Необоснован е изводът на съда, че наследодателят на страните не е бил оземлен по Закона за селскостопанското настаняване на бежанците. Съдът не е обсъдил представените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност. В преписът от данъчната партида на наследодателя в графа 14 "обяснение за основата на облагането" е посочено, че записването в партидата е направено на основание писмо от 10.08.1932 г. и от 12.11.1932 г. Пред въззивния съд са представени протокол № 9 от 10.06.1928 г. съставен от общинската комисия за настаняване на бежанците, която е взела решение за оземляването им със земи от фонда в землището на гр. Ш. и списък на оземлените бежанци, в който фигурира и името на наследодателя Г; посочена е общата площта на земите, с които е оземлен - 30 дка; записана е площта на трите имота от 3 дка, 19 дка и 8 дка и съседите на всеки един от тях. Съдът не е обсъдил тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, което е нарушение на нормата на чл. 188, ал. 1 ГПК и поради това е направил необоснован извод, че фактът на оземляване на наследодателя с описаните земи е останал недоказан. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността на изводите са основания за касиране на решението и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.