Решение № 5281 от 18.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.205, ал.5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Р. Иванова, прокурор в Районна прокуратура Благоевград срещу решение по т. 3.2. по протокол 44 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), проведено на 30.11.2022 г., с което на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за съдебната власт е приета предложената от Комисията по атестиране и конкурси към ПК на ВСС комплексна оценка от атестирането добра. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на решението, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона основания по чл.146, т. 3, 4 и 5 от АПК. Прави се искане за отмяната му, както и за присъждане на разноски по делото. Ответникът - Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П. Петкова, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата и законосъобразност на оспореното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото и извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт на ПК на ВСС, приема следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 36, ал. 1 от ЗСВ против подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество е основателна. От фактическа страна по делото е установено следното: Жалбоподателят Р. Иванова заема длъжността прокурор в Районна прокуратура гр. Благоевград от 05.05.2006 г. до момента. Съгласно кадрова справка от Единния формуляр за атестиране (ЕФА) на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител, към 15.07.2022 г., прокурор Р. Иванова притежава стаж на длъжността прокурор в Районна прокуратура гр. Благоевград 16 години, 2 месеца и 11 дни и общ юридически стаж 19 години, 11 месеца и 15 дни. Периодът на атестацията обхваща времето от 09.03.2016 г. 09.03.2021г. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство е решение по т. 3, взето по протокол 44 от 30.11.2022 г. на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет. С оспореното решение в частта по т. 3.2., на основание чл. 206, ал. 1 от ЗСВ, на прокурор Р. Иванова е определена комплексна оценка от проведеното периодично атестиране "добра". Видно от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че процедурата по периодично атестиране на прокурор Иванова е открита на основание чл. 196, ал. 1, т.3 ЗСВ с Решение на КАК по Протокол 16 от 26.04.2022 г., във връзка с предложение с вх.ВСС-6396 от 14.04.2022 г. на административния ръководител районен прокурор при РП гр. Благоевград. С писмо на КАК към ПК на ВСС, с изх.6396/27.04.2022 г., атестирането на жалбоподателя за периода 09.03.2016 г.09.03.2021 г. е възложено на постоянната атестационна комисия при Апелативна прокуратура-София, като компетентен помощен орган на КАК към ПК на ВСС, съобразно Глава седма от Наредба 3 от 23.02.2017 г. за показателите и методиката за атестиране и критериите за отчитане степента на натовареност на прокурори и следователи и на административни ръководители и техните заместници (обн. ДВ бр.21/10.03.2017 г.), по-долу само Наредба 3, която е извършила проверка на дейността на магистрата и е определила комплексна оценка добра 4,31 (с поставени оценки по общите критерии за атестиране, както следва: в част IV, т.1 Правни познания и умения за прилагането им 5; част IV, т.2 Умение за анализ на правно-релевантни факти 4; част IV, т.3 Умение за оптимална организация на работата 4; част I, т.4 Експедитивност и дисциплинираност 2; част IV, т.5 Спазване на правилата за етично поведение 2 и оценки по специфичните критерии: част V, т. 1 Умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство 4; част V, т.2. Изпълнение на писмените указания и разпореждания на по-горестоящия прокурор -5; част V, т. 3 Способност за организиране на работата и ръководство на разследващите органи и екипите, които участват в досъдебното производство 5; част V, т. 4 Брой необжалвани прокурорски актове 4). На 25.08.2022 г. прокурор Р. Иванова е информирана за резултата от проверката, като е посочила, че е запозната с обобщения доклад и има възражения. В срока по чл.55, ал.5 от Наредба 3 е подала възражение срещу изготвената й от ПАК при Апелативна прокуратура София комплексна оценка добра, по което комисията е изразила становище с рег.ПАК2/2022г. от 26.09.2022 г. за оставянето му без уважение. КАК към ПК на ВСС е разгледала на свое заседание, проведено чрез видоконферентна връзка на 18.10.2022 г., предложената от ПАК при Апелативна прокуратура София комплексна оценка добра, като с решение на КАК към ПК на ВСС, обективирано в протокол на решение 34 от същата дата, предложението на ПАК при АП София е прието. Резултатите от атестирането, са предоставени на прокурор Р. Иванова, като в част IX на ЕФА е вписана дата на връчване 02.11.2022 г., с направено отбелязване имам възражение. КАК към ПК на ВСС е предложила на ПК на ВСС да приеме, на основание чл. 206, ал. 1 от ЗСВ, комплексна оценка от атестирането добра на прокурор Р. Иванова. От т. 3.1. от Протокол от 30.11.2022 г. за проведеното заседание на ПК на ВСС се установява, че е проведено периодично атестиране на прокурор Иванова, а в т.3.2., ПК на ВСС е приела със 7 гласа за предложената от КАК към ПК на ВСС комплексна оценка от атестирането добра на Р. Иванова. При така установените факти настоящият състав достигна до следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес от оспорването и срещу решение на ВСС, което подлежи на самостоятелен съдебен контрол за законосъобразност. Оспореното решение на ПК на ВСС е с адресат прокурор Р. Иванова, като засяга пряко нейни права и законни интереси, което обосновава правния й интерес. Това засягане се изразява във вероятността жалбоподателят да бъде класиран (с оглед така определената положителна комплексна оценка "добра") на по неблагоприятно за нея място при евентуално подреждане на кандидатите при участие в конкурс за повишаване в длъжност или за преместване на магистрата в органите на съдебната власт (чл. 189 и сл. от ЗСВ) или в лишаване от възможността да кандидатства за повишаване в ранг по чл. 234 от ЗСВ. Съгласно чл.205, ал.5 от ЗСВ решението на съответната колегия, с което се приема предложената комплексна оценка от атестирането или се определя нова комплексна оценка, подлежи на обжалване пред тричленен състав на Върховния административен съд, като решението на съда е окончателно. Правомощието на Висшия съдебен съвет да извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите, на административните ръководители и техните заместници в предвидените от закона случаи, съобразно критерии, определени с Наредба 3 е регламентирано в чл. 196, ал.3 от ЗСВ. Съгласно чл.206 ЗСВ, комплексната оценка от периодичното атестиране заедно с препоръките към атестирания, се приема с решение на съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Налага се извод, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на изискванията за кворум на колективния орган и при необходимото, съгласно чл. 30, ал.5, т.2 ЗСВ, мнозинство за вземане на решение. Оспореното решение е постановено в изискуемата писмена форма. Не са налице претендираните от жалбоподателката съществени нарушения, тъй като не е реализирала законоустановеното си право да бъде изслушана пред съответната колегия на Висшия съдебен съвет. Прокурор Иванова е подала писмените си възражения едва след приключване на заседанието на ПК на ВСС на 30.11.2022 г. Правото й на защита не е накърнено, тъй като същата е депозирала пред ВАС жалба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Основателни са оплакванията на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение по т. 3.2. от протокола на ПК на ВСС, взето на 30.11.2022 г. Прокурор Иванова e направила възражение по част ІV "Цифрови оценки по общите критерии за атестиране на прокурор, следовател, административен ръководител и заместник на административния ръководител" по т. 5 "Спазване на правилата за етично поведение. Този общ критерий е нормативно установен в чл. 198, ал. 1, т. 5 от ЗСВ и чл. 26 от Наредбата. Показателите по този критерий са резултатите от проверки на ИВСС по раздел Iб от Глава девета на ЗСВ, резултатите по допълнителни проверки по раздел Іа, чл. 175з, ал. 5 от ЗСВ за съответствие на имуществото и конфликт на интереси при атестиране за придобиване на несменяемост и становищата на етичните комисии за спазване Кодекса на етично поведение на българските магистрати. Съобразно предписанието на чл.34, ал.3 ЗСВ, за мотиви на решението, с което се приема направеното предложение, се смятат мотивите на вносителя му, както и изказванията на членовете на Висшия съдебен съвет в негова подкрепа. Следователно, за мотиви на решение на ВСС, с което се приема направено предложение, се смятат изложените доводи на КАК - вносителя на предложението. В случая, КАК към ПК на ВСС не е взела предвид всички посочени показатели, като е не е оценила дейността на прокурора посредством анализ на фактите, установени в рамките на цялата, относима към атестирането, достоверна писмена информация. Видно от мотивите в Част IX от ЕФА, КАК към ПК на ВСС е приела, че оценката на жалбоподателя по критерия "Спазване на правилата за етично поведение трябва да се намали с една единица, като й се постави оценка 4, предвид постъпилото становище на КПЕ при Районна прокуратура Благоевград. Според същото становище, прокурор Иванова е проявила недопустима вербална агресия, както и неетично поведение в общуването. Кадровият орган не е обсъдил тежестта по другия критерий, а именно: липсата на извършвани проверки по раздел Iб от Глава девета на ЗСВ. Изложеното от КАК към ПК на ВСС във връзка с твърденията за неетичност в действията на атестирания магистрат не води несъмнено до извод за системност в поведението на прокурор Иванова, а по-скоро касае изолирани случаи по възприятия на ръководителя на РП Благоевград. КАК към ПК на ВСС не е очертала защо приема, че данните от становището на КПЕ сочат категорично за укоримо поведение на прокурор Иванова в професионален аспект. Преценката, съгласно КЕПБМ, на професионалното поведение на магистрата по време на извършване на служебните му задължения е за цялостното поведение. Нарушение има само тогава, когато е извън общоприети норми /стандарти за професията, като, ако поведението на жалбоподателя е било сериозно укоримо - в разглеждания период е следвало да се прецени евентуално инициране на дисциплинарно производство за доказване по несъмнен начин на неетичност в поведението на прокурор Иванова. При постановяването на решението не се излагат аргументи от членовете на ПК на ВСС относно конкретните факти и обстоятелства от значение за преценката на нравствените и професионални качества на магистрата, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Не е обсъден и не са посочени доказателства за твърдените от КПЕ действия, които да компрометират честта и достойнството на прокурора, разбирани и в професионален, и в обществен план, поради което да накърняват в крайна сметка и престижа на съдебната власт. При липсата на образувано и приключило срещу прокурор Р. Иванова дисциплинарно производство по изложените в становището на КПЕ твърдения, ПК на ВСС или помощният орган би следвало да изложи по-подробни мотиви при постановяване на решението си относно безусловното приемане на становището. Както се посочи по-горе, от стенографския протокол от заседанието е ясно, че никой от членовете на ПК на ВСС, присъствали при обсъждането и вземане на решението на 30.11.2022 г., не е коментирал предмета, фактите и данните в обобщения доклад от КПЕ при Районна прокуратура Благоевград и не става ясно на какви правно-релевантни факти почива решението за намаляване с една единица на оценката по обсъждания критерий. В случая фактически основания за поставянето на оценка 4 не могат да бъдат извлечени и от съдържащите се в административната преписка документи. На следващо място обосновано е оплакването на жалбоподателя Иванова за липса на обективност при оценяването на качеството й на работа от страна на КАК при ПК на ВСС при проверка на постановените актове и спецификата на отделните дела. Видно от ЕФА, оценката на атестирания магистрат е намалена с една единица по Част V, т.4 Брой необжалвани прокурорски актове, брой окончателни съдебни актове , което намаляване е обосновано с наличието на 8 оправдателни присъди, които са 8% от всички, приети за разглеждане от съда дела и 6 броя върнати дела за допълнително разследване от съда, които са над 5,7% от всички внесени актове. Посочено е, че от 45 обжалвани актове на прокурор Иванова в периода на атестиране, 35 са били потвърдени, а 10 броя отменени, което е 0.8% отменени спрямо общо постановените от същата актове. С оглед така посочената от КАК при ПК на ВСС статистика, следва да се отбележи, че изложените аргументи за намаляване оценката на магистрата по разглежданата точка не са убедителни. Следва да се има предвид, че оправдателната присъда не означава непременно нарушено качество на постановените съдебни актове. Установяването на факти, свързани с оправдателната присъда на дееца, завършва в съдебната фаза на процеса и не винаги оправдателните присъди се дължат на пропуск в работата на прокурора. Основателно е и оплакването в жалбата на прокурор Иванова за поставената й оценка 4 по Част V, т.1 от ЕФА Умения за планиране и структуриране на действията в досъдебното и съдебното производство. При определянето на оценката е взет предвид и Доклад 3375/2020 г. на ВКП от извършена проверка, в хода на която са констатирани пропуски в работата на атестирания магистрат при изпълнение на задълженията й като наблюдаващ прокурор по чл. 46, ал.2, т. 1 и чл. 196, ал. 1, т.1 от НПК. Във връзка със споменатите констатации е образувано дисциплинарно дело 10/2021 г. по описа на ВСС, което все още не е било приключило към момента на атестирането на жалбоподателя, като въпреки това наличието на образувано дисциплинарно производство е било отчетено, а оценката й е намалена с една единица по разглеждания критерий. Настоящият състав на ВАС намира, че взетото предвид от административния орган неприключило дисциплинарно производство по отношение на жалбоподателя не съставлява мотиви към административния акт. От изложеното по-горе следва, че непосочването на фактическите основания, дали основание за издаване на оспореното решение, съставлява съществено нарушение на изискването за форма на административния акт, предвидено с разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е основание за отмяна. Неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаване на акта е довело до намалена количествената оценка, което изисква по задълбочена проверка и мотиви на работата на атестирания магистрат. Такава преценка в случая обаче не е извършена, което основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на преписката на Прокурорската колегия на ВСС за изготвяне на нова комплексна оценка за периодична атестация на оспорващия прокурор, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, основателна се явява акцесорната претенция на оспорващия за присъждане на съдебни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, от адвокат Г. Добрев е оказана безплатна правна помощ и съдействие в хипотезата по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА). По изложените мотиви и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, на адвокат Г. Добрев следва да му бъде определено възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000,00/хиляда/лева за осъщественото процесуално представителство пред съда, което да бъде заплатено от Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр.2 АПК и чл. 205, ал. 5 ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,