Решение № 9194 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2011 г.

Решение № 9194 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2565/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по ИСКАНЕ на адв. Попова, надлежно упълномощен процесуален представител на Бялка Асенова Валк от с. Сарая, ул. "24-та" № 13, общ. Пазарджик, за ОТМЯНА на влязло в сила определение № 291/16.07.10 г., с което е прекратено производството по адм. д. № 376/10 г. по описа на Административен съд-Пазарджик. Ответникът, началник Сектор Пазарджик при РДНСК Южен централен район, представляван от юрк. Манолова, надлежно упълномощена, поддържа становище за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд намира искането за отмяна процесуално допустимо- подадено е от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 240, ал. 2 АПК срещу съдебен акт от категорията по чл. 237, ал. 1, предл. 2 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е неоснователно. Въз основа на фактическите твърдения, изложени в искането за отмяна, Върховният административен съд намира, че следва да го разгледа на основание чл. 239, т. 5 АПК. Производството по адм. д. № 376/10 г. по описа на Административен съд-Пазарджик е образувано по жалба на искателя Бялка Асенова Валк срещу Заповед № ДК-02-ПЗ-42/26.10.09 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахването на незаконен строеж "Масивна едноетажна жилищна сграда", реализиран от оспорващата, върху улица с о. т. № № 68-186 и УПИ III-24 по плана на с. Сарая . С разпореждане № 271/02.07.10 г. жалбата е оставена без движение с конкретни указания, съобщени на оспорващата по реда на чл. 138 АПК с разписка /л. 16/, връчена по реда на чл. 44, ал. 1, предл. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ на 07.07.10 г. на посочения в жалбата адрес. Броен по правилото на чл. 60, ал. 5 ГПК вр. с чл. 144 АПК седемдневният срок за изпълнение на указанията, е изтекъл на 14.07.10 г., присъстване ден. В този срок нередовността на жалбата не е отстранена, поради което с определение № 291/16.07.10 г. на основание чл. 158, ал. 3 АПК производството по делото е прекратено. Определението е влязло в сила 20.07.10 г. Претендираното основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК, искателят е мотивирала с фактически твърдения относно увредено здравословно състояние на лицето, Асен Запринов Илиев, получило съобщението за оставяне жалбата без движение, с представена в тази връзка частна съдебно-психиатрична експертиза, в която частният експерт д-р Джонов е отразил предположение, че предвид претърпените мозъчни инсулти лицето епизодично може да изпада в състояние на амнезия и да няма спомен за извършените от него действия в производството по делото, респ. да няма спомен, че е получил съобщения от съда. Съгласно чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страна в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможността да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Установяванията по делото не могат да бъдат подведени под хипотезите на цитираната правна норма. Действията на съда по движение на делото за процесуално законосъобразни - жалбата с основание е оставена без движение, разпореждането е надлежно съобщено на посочения в жалбата адрес С. Сарая, общ. Пазарджик на който страната е адресно регистрирана /декларация на л. 30/. Връчено е на лицето Илиев, баща на оспорващата, при липсата на данни за евентуална негова процесуална недееспособност. По делото липсват данни, не се и твърди, че в описаното в представената медицинска експертиза състояние лицето, получило книжата по делото, е изпаднало след като искателя е напуснала пределите на страната. В медицинската експертиза изрично е отразено, че Асен Запринов Илиев е прекарал два мозъчни инсулта в миналото, от което следва че неговата дъщеря, живееща заедно с него на адреса, посочен по делото, е била осведомена за здравословното му състояние и предвид задължението за добра грижа при водене на съдебното производство, е следвало да посочи съдебен адрес или да упълномощи надлежен процесуален представител, ако е считала, че действително баща й изпада в състояния на амнезия и не е можела да разчита на него, че ще изпълни уговорките да я уведомява за хода на съдебната процедура. От тук следва, че не е налице препятствие, което не е могла да отстрани. Горното мотивира извод относно неоснователност на искането за отмяна, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на II-ро отделение