Решение № 6347 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2016 г.

Решение № 6347 от 22.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4824/2016 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. П. от [населено място], против решение № 137/05.02.2016 г., постановено по адм. дело № 701/2015 г. на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу принудителна административна мярка (ПАМ) "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено лице, предприета спрямо автомобил марка "Ауди", с ДК [рег. номер на МПС], собственост на Д. С. П. на 08.03.2015 г. и е оставена без разглеждане исковата молба на касационната жалбоподателка за заплащане на сумата от 43, 20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и на сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и производството в тази част е прекратено. По наведени доводи за нарушения на материалния закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, се иска отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество. Ответникът – специалист в дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в община Бургас, не взема становище по жалбата. Ответникът – Община Бургас, чрез своя процесуален представител, в писмено становище до съда, оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решене Административен съд Бургас е приел за установено от фактическа страна, че на 08.03.2015 г. автомобил марка "Ауди", с ДК [рег. номер на МПС], собственост на Д. С. П. е бил паркиран върху тротоара на ул. "Дебелт" срещу № 56, за което е направен снимков материал и е съставен протокол, в който е констатирано, че процесният автомобил е паркиран върху тротоара. Съставен е и АУАН за извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Специалистът в дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в община Бургас – Б. Д. е разпоредил репатриране на автомобила. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че обжалваната ПАМ е издадена от компетентен орган – Специалист в дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в община Бургас, който е надлежно оправомощен и при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът е направил извод, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, тъй като автомобилът е бил паркиран в нарушение на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП и е пречел на движението на останалите участници в движението – пешеходците, като е бил паркиран изцяло върху тротоара. Въз основа на приложения снимков материал, съдът е приел, че в случая е била налице хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" предл. второ ЗДвП, тъй като автомобилът е разположен изцяло на тротоара и свободната част от същия прави обективно невъзможно преминаването на пешеходците. При така установеното от фактическа и правна страна, съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП съдържа три хипотези, при наличието на които законодателят е дал право на компетентните органи да налагат ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач". Първата е, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Втората е, когато превозното средство е паркирано по начин, който създава опасност за другите участници в движението. И третата е, когато паркираното средство прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Именно тази хипотеза е обективирана в случая. От снимките, приложени по делото ясно се вижда, че автомобилът е разположен изцяло върху тротоара, като заема цялото тротоарното пространство, а минималният остатъкът от тротоара между автомобила и сградите е недостатъчен за свободно преминаване. Следователно паркираният от П. автомобил не само създава неудобства за придвижването на пешеходците, но и прави обективно невъзможно преминаването пешеходците по тротоара, включително на майки с деца, хора с увреждания и възрастни хора. В контекста на изложеното първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, изводите му са правилни и обосновани и не противоречат на ангажирания доказателствен материал. Преценявайки законосъобразността на акта съдът е отчел, че МПС-то е паркирано на тротоара по начин, който създава пречки за останалите участници в движението (в частност пешеходците). Видно от приложените в административната преписка доказателства се установява наличието на предпоставките по чл. 171, т. 5, б. "б", предл. трето ЗДвП за репатриране на процесния лек автомобил. За налагането на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 5 б. б ЗДвП няма законово изискване за писмена форма на волеизявлението, с което се налага мярката. След като няма изискване за писмена форма, следователно няма и изискване за мотивиране на мярката. Ето защо не е налице нарушение, изразяващо се в дописване на мотивите на акта от страна на съда. Обстоятелството, че повечето автомобили в Бургас паркират върху тротоара е без значение на настоящия спор, тъй като по никакъв начин не би могло да повлияе върху законосъобразността на наложената конкретна ПАМ "Преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия водач или на упълномощено лице". Паркирането върху тротоар винаги създава пречки за пешеходците, а когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението е и основание за репатрирането на паркирания на тротоара автомобил. Отхвърлянето на жалбата срещу наложената ПАМ обосновава правилност на решението и в частта, с която е прекратено производството по исковата молба на П. срещу Община Бургас предвид разпоредбата на чл. 207, ал. 2 АПК. В контекста на изложено оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и при липсата на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на процесуалния представител на Община Бургас за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на горното и на осн. чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ касаторът следва да бъде осъден да заплати на Община Бургас сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,