Решение № 15047 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2018 г.

Решение № 15047 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Батева, насочена срещу Решение № 103 от 19.02.2018 г., постановено по административно дело № 1137/2017 г. на Административен съд - П. (АС П.). В касационната жалба са изложени доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго, с което се уважи предявения иск. Претендира разноски по делото. О. О. дирекция на МВР - П. (ОД МВР П.) редовно призован в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира оспореното решение на АС - П. за правилно постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение на АС- П. е ОТХВЪРЛEН предявения от К. Батева иск против ОД МВР П., с правно основание чл. 1, ал. 1, вр. чл. 4 от ЗОДОВ, във връзка с чл. 86 от ЗЗД и цена 350 (триста и петдесет лева), с който се претендират вреди от отменен с влязло в сила съдебно решение- електронен фиш (ЕФ), представляващи платено възнаграждение за един адвокат, в производството по АНД № 2797/2017 г. на ПРС по обжалване на ЕФ, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, административният съд намира за безспорно, че издаденият от ОД на МВР- П. Е. фиш серия К № 1710174 е отменен с влязло в сила съдебно решение по АНД № 2797/2017 г. на РС- П., като тези обстоятелства по категоричен начин се установяват и от писмените доказателства по приложеното АНД. Приема, че в случая от събраните по делото доказателства, обаче не се установява ищецът да е претърпял имуществени вреди, които да са пряка и непосредствена последица от отменения електронен фиш. Посочено е, че по АНД № 2797/2017 г. на РС П. липсва приложени, както договор за правна защита и съдействие, така и адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото. Намира, че макар и жалбата да е подписана от адвокат и същият да е представлявал ищцата в единственото проведено по делото съдебно заседание, претендираната имуществена вреда в размер на 350 лева, съставляваща заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото, е недоказана. От решаващия съд се приема, че Договор за правна защита и съдействие и адвокатско пълномощно, не са представени и с исковата молба по делото, поради което твърдението, че за това осъществено процесуално представителство е договорено и реално заплатено възнаграждение за адвоката, е останало недоказано. Настоящият съдебен състав счита, че решението на адм. съд е ПРАВИЛНО. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Върховния административен съд се приема, че при предявени пред адм. съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт- електронен фиш, който с оглед неговия характер и последици е еднозначен на НП. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Необходимо е да се отбележи, че в съдебната практика по искови производства за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съставляващи платени адвокатски възнаграждения, се приема, че претендираните вреди са в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, когато са настъпили в хода на производството по обжалване на наказателното постановление. Доказателство за това е изискуемия от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) договор между адвоката и клиента, основаващ възмездността на положения от адвоката труд. Основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА. Целта на Закона за адвокатурата е адвокатът да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. по Тълкувателно дело № 6/2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на плащане. Когато плащането на адвокатското възнаграждение е по банков път, се представят доказателства за извършеното плащане, а когато е в брой - вписването за направеното плащане в брой в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Представените от ищеца документи пред АС П. не установяват наличието на извършено плащане по конкретното дело с предмет отменения ЕФ. Касаторът, който в исковия процес носи доказателствената тежест не е успял да извърши необходимото, за да установи наличието на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата. Представеният пред настоящата инстанция Договор за правна защита и съдействие от 11.10.2017 г. е сключен за осъществяване на общо процесуално представителство пред Районен съд– П., като не е конкретизирано делото, по което ще се предоставя адвокатската услуга пред съда. На следващо място липсва посочване на обжалвания електронен фиш на ОД МВР П.. Представянето на договора, едва в касационното производство сочи, че не се доказва извършен разход в производството по отмяна на ЕФ. Представянето на доказателствата, необходими на съда за правилното решаване на спора, извън рамките на съдебното производство, за което те са относими и след неговото приключване, когато вече е постановено решение по спора не основават наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт. С това не е доказано, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от проведеното съдебно производство по отмяна на ЕФ по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Предвид посоченото настоящият състав приема, че от касационния жалбоподател не е установено, че е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отменения ЕФ, което изцяло изключва отговорността по ЗОДОВ от страна на ОД МВР П.. Следователно не е изпълнен сложният фактически състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения обжалваното решение на адм. съд, с което е отхвърлен предявения иск е правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение