Решение № 5442 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2014 г.

Решение № 5442 от 13.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9029/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Строй Маркет" ООД - гр. Велико Търново и с посочен адрес в гр. Габрово чрез процесуалния си представител адв. Диана Павлова срещу решение № 187/15.05.2014 г., постановено по адм. дело № 1091/2012 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 041200951/29.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново, потвърден с решение № 522/19.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит в размер на 64 195,04 лв., начислен ДДС в размер на 18 810 лв. по непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) и определени лихви, както и определеното допълнително задължение за корпоративен данък от 62,11 лв. и лихва в размер на 707,16 лв. Този РА е поправен с РА № 1250518/18.09.2012 г., потвърден с решение № 604/16.11.2012 г. на същия директор, като след извършената поправка общият размер на задълженията е 102 215,31 лв., като от тази сума 64 195,04 лв. е поради непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците август, септември и декември 2010 г., март, май и юни 2011 г., начислен ДДС в размер на 22 471,32 лв. за данъчни периоди на месеците юли 2010 г., януари, март, май и юни 2011 г. и определени лихви за просрочие от 14 779,68 лв. и допълнителни задължения по ЗКПО общо в размер на 769,27 лв., а за задълженията за довнасяне общо в размер на 107 383,13 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се съдържа и оплакване за недопустимост на обжалваното съдебно решение - основание по чл. 209, т. 2 АПК. Касаторът се оплаква, че съдът тенденциозно и едностранчиво с изопачаване на действителното положение е анализирал доказателствата по делото, което от една страна води до съществени процесуални нарушения, а от друга страна и до необоснованост. Твърди, че не е следвало съдът да обединява за съвместно разглеждане посочените два ревизионни актове, тъй като всеки един от тях е отделен индивидуален административен акт с отделни правни последици, както и че в правния мир не съществува РА № 041200951/29.06.2012 г., поправен с РА № 1250518/18.09.2012 г. Според касатора обстоятелството, че актът за поправка се издава на 18.09.2012 г., а на следващия ден - 19.09.2012 г. се издава решение № 522/19.09.2012 г. на директора на дирекция "ОДОП" не може да санира същественото процесуално нарушение при издаването на това решение по реда на чл. 155 ДОПК, тъй като в диспозитива му се потвърждава РА № 041200951/29.06.2012 г., поправен с РА № 1250518/18.09.2012 г., съответно се потвърждават размери на задължения, които не се намират в последния, тъй като този РА към този момент все още не е поправен, а това е станало след влизане в сила на ревизионния акт за поправка. Касаторът твърди, че няма правна норма, която да валидира незаконосъобразното обединяване на констатациите на две различни преписка в едно решение с обща констатация за задължения в размери, в които в действителност не съществуват, каквото на практика е извършил горестоящия административен орган с произнасянето си с по-горе описаното решение. В касационната жалба се съдържа оплакване, че в проведеното съдебно обжалване е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в нарушение на чл. 156, ал. 1 ДОПК, който предвижда, че се обжалва онзи ревизионен акт в частта, в която не е отменена от решаващия орган, а съдът се е произнесъл по несъществуващ акт. По съществото на спора касаторът счита, че решението е неправилно на посочените по-горе основания, като се твърди, че са налице доказани реални доставки, поради което неправилно данъчният кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според касатора съдът неправилно е започнал анализа на събраните доказателства с показанията на управителката на "Милбекс" ЕООД като изрично сочи, че тя е осъждана за кражба и с акцента на този факт съдът е създал внушение за нещо неправилно и лошо. Според касатора установено е по делото, че процесното сирене е превозено, за което са представени пътни листове. За неправилен е възприет от касатора изводът на съда, че няма данни за последваща реализация на стоките. За доставките от "Сирма Приста" АД касаторът също сочи нарушения на съда, довели до незаконосъобразния му извод за нереалност на доставките, а коментираните от съда 7 бр. разписки, за които съдът е предположил "манипулиране", в действителност са коментирани и представени в ревизионното производство с жалбата до решаващия орган, тъй като те касаят предходни доставки, които са предмет на реализация чрез ВОД от "Строй Маркет" ООД. По същия начин касаторът коментира като неправилни изводите на съда и за другите стоки - кашкавал и кисело мляко. Изрично е посочил, че е несъгласен и с изводите на съда за непризнатите ВОД-ове, за които твърди, че съдът е направил изопачени изводи, че представените потвърдителни писма/ноти не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС. Относно задълженията за корпоративен данък, касаторът излага оплаквания, че неприлагането на законово регламентирана методика определя неправилно определяне на начислените лихви - Наредба № Н-9/14.08.2006 г. и е установено, че определените лихви не са пазарни. В тази връзка се твърди в жалбата, че финансовият резултат на дружеството не следва да се преобразува, а да остана така, както е деклариран от дружеството. Има и оплакване за двойно начисляване на лихви по годишна декларация, която представлява изпълнителен титул за събиране на публични задължения. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените съдебни и деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Павлова. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозиран по делото писмен отговор (наименован възражение) я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С оспорения пред първоинстанционния съд РА № 041200951/29.06.2012 г. са установени общо задължения по ЗДДС в размер на 97 421,33 лв., произтичащи от отказано право на данъчен кредит в размер на 64 195,04 лв. за данъчни периоди на месеците август, септември и декември 2010 г., март, май и юни 2011 г. по фактури, издадени от "Сирма приста" АД и "Милбекс" ЕООД; за начислен ДДС общо в размер на 18 810 лв. декларирани, но недоказани ВОД-ове за Румъни за данъчни периоди на месец юли 2010, г. януари, март и май 2011 г., във връзка с това начислени лихви за просрочие в общ размер на 14 416,28 лв.; по ЗКПО определени данъчни задължения за корпоративен данък в размер на 62,11 лв. за 2010 г. и лихви - 707,16 лв. Съдът е установил, че този ревизионен акт е обжалван по административен ред на 17.07.2012 г., но междувременно компетентният орган е извършил проверка, провокирана от наведените в жалбата възражения и по своя инициатива е установил наличие на очевидна фактическа грешка и на основание чл. 133, ал. 3 ДОПК е издаден РАПРА № 1250518/18.09.2013 г., връчен на дружеството на 11.10.2012 г. Съдът е пояснил в решението си, че очевидната фактическа грешка се изразява в некоректно посочване в разпоредителната част на ревизионния акт на задължението за данъчен период на месец юни 2011 г., тъй като е пропуснато да се включи начисленият ДДС в размер на 3 661,31 лв. за непризнат ВОД по фактура № 111/9.06.2011 г., издадена от "Отомар" - Румъния, както и е коригиран размера на допълнителното задължение за месец юни 2011 г. от 1 380,24 лв. на 5 108,93 лв., променено е задължението за довнасяне от 2 008,37 лв. на 5 669,68 лв., както и лихвите за този период от 199,34 лв. на 562,74 лв. Съдът е приел, че след извършената поправка общият размер на задължението е 102 215,31 лв. - непризнато право на данъчен кредит - 64 195,04 лв., начислен ДДС в размер на 22 471,32 лв. и лихви за просрочие - 14 779,68 лв., допълнителни задължения за корпоративен данък 769,27 лв. Посочено е от съда, че ревизионният акт за поправка е самостоятелно обжалван и изцяло е потвърден от решаващия орган, а след това и пред съда и в тази връзка е образувано адм. дело № 1205/2012 г. Съдът е посочил и че с решение № 522/19.09.2012 г. по жалба срещу основния ревизионен акт, е налице произнасяне на директора на дирекция "ОДОП" и са изложени мотиви, както за основния акт, така и за поправения. Пред съда за съвместно разглеждане е присъединено производството по адм. дело № 1205/2012 г. Според съда не е нарушен чл. 133, ал. 3 ДОПК, тъй като и по своя инициатива органът по приходите може да извърши поправка. За непризнатото право на данъчен кредит съдът е изложил мотиви, подкрепящи констатациите на приходните органи, че е налице основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС за доставки по фактура № 110/28.09.2010 г. с ДДС 7 037,33 лв., издадена от "Милбекс" ЕООД за 16240 кг. сирене и 7 бр. фактури, издадени от "Сирма приста" АД с предмет доставка на сирене, кашкавал, кисело мляко, сирене "Дунав" и деликатесен продукт. За тези доставки съдът е приел, че не е доказана реалността на фактурираните стоки. Съдът е приел, че въпреки представените фактури, приемателно-предавателни протоколи и счетоводни извлечения правилно не са убедили приходните органи в реалността на доставките. Истинността на приемателно-предавателните протоколи е оспорена от ответника - приходната администрация и съдът е открил производство за проверка автентичността на положените подписи и за верността на датата. В тази връзка съдът е разпитал управителката на доставчика Наталия Боянова и тя е потвърдила нейния подпис в протокола, но съдът е приел, че тези показания не представляват годни доказателства за авторството на подписа й, поради това, че са налице противоречия и несъотстветствия с останалите доказателства. За неубедителни са били приети нейните твърдения като управител на "Милбекс" ЕООД, че лицето Иван Колев й е познато като шофьор на "Сирма приста" АД и като такъв е получил сиренето. Съдът е посочил, че от страна на жалбоподателя не е ангажирана съдебно-графологическа експертиза или разпит на самия Иван Колев като свидетел при условията на довеждане, но поради недовеждането му, свидетелят е заличен. Не са приети като достоверни доказателства и представените в съдебното производство пътен лист от 28.09.2010 г., анекс към договор от 26.09.2010 г. със "Сирма приста" АД, 2 бр. стокови разписки, договор за наем на транспортно средство и др. Предвид недоказаността на реалността на доставките, съдът е приел и за неотносими данните за извършени плащания по банков път. Съдът е посочил в решението си, че и липсват сертификати за качество, такива за ветеринарномедицински контрол и прочие. От съдебно-счетоводната експертиза съдът е приел установената в нея липса на данни за осчетоводяване на последващата реализация и затова е приел, че представените пред него 2 бр. стокови разписки за предаване по нареждане на жалбоподателя на 16240 кг. сирене от "Сирма приста" АД не доказват реалност на доставките. За отказаното право на данъчен кредит от "Сирма приста" АД по 7 бр. фактури с предмет сирене, кашкавал, кисело мляко, сирене "Дунав" и деликатесен продукт, съдът е приел, че наличието на рамков договор от 5.04.2009 г., не установява реалността на доставките, като той не е гаранция за изпълнението им. Съдът е приел, че липсват заявки, които са предвидени в чл. 4 от договора, както и приемателно-предавателни протоколи съгласно чл. 8 от същия, доказателства за осигурен и осъществен транспорт - по смисъла на чл. 5. Липсата на тези доказателства според съда не се компенсира с представения в съдебното производство договор за покупко-продажба от 2.08.2010 г. за 119247 кг. сирене, тъй като е прието, че той е свидетелство единствено за постигнати търговски отношения, но не и за тяхното изпълнение. За предвидения транспорт съдът е счел, че в хода на ревизията е представен единствено договор за наем на транспортно средство, но не са представени пътни листове, товарителници, санитарно-хигиенни сертификати и др. документи, вкл. данни за осигурен шофьор. За представените по делото справки от Агенция "Митници" съдът е изложил мотиви, че те не попълват липсата на доказателства за транспорта, тъй като дори да отразяват някакво движение от България към Румъния на определени транспортни средства, същото не би могло да бъде обвързано с преки, годни и относими доказателства за движението на стоките, като според съда този пропуск не може да бъде саниран и чрез представения пред съда договор от 5.01.2010 г. за наем на транспортно средство. Представените пред ревизиращите органи фактури, счетоводни извлечения, протоколи за прихващане и фискален бон, не е убедило съда да ги приеме, като доказателства за фактическото изпълнение на доставките. Липсата на приемателно-предавателни протоколи е убедило съда да приеме, че липсват доказателства за реалност на доставките, а представените стокови разписки не кореспондират с фактурите нито по количество, нито по вид на стоката, а още по-малко по дати. Липсата на доказателства за съхраняван в "Сирма приста" АД държавен резерв, е дало повод на съда да възприеме констатираното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че няма никаква счетоводна следа за споменатите стопански операции и затова представените документи докладна записка във връзка с констатирана авария № 78, заповед № А-32/21.07.2010 г. на основание докладната записка. Относно показанията на свидетеля Стефан Василев - съдружник в "Сирма приста" АД, съдът е приел, че те са неубедителни, противоречиви и объркани и несъответстващи с останалите доказателства. Съдът във връзка с отказания данъчен кредит се е позовал и на съдебна практика на СЕС - решения по дела С-342/87 (Recueil) и С-454/98 (Genuis Holding). За начисления от приходните органи ДДС във връзка с непризнати от ревизията вътреобщностни доставки (ВОД) е установено, че са издадени фактури за стоки общо в размер на 22 471,32 лв. - за месец юли 2010 г. - 14 250,96 лв. по 3 бр. фактури, издадени на "Butic ideal" SRL - Румъния с предмет на доставката сирене; за месеците януари, март и май 2011 г. с ДДС 4 559,05 лв., издадена на "Sirma prista" - SRL - Румъния с предмет специалитет "Лидер" и специалитет крема "Русе"; по фактура № 111/9.06.2011 г., издадена на "Optomar" SRL - Румъния с предмет сирене. Установено е също така по делото, че жалбоподателят като доставчик по процесните доставки е приложил чл. 53, ал. 1 ЗДДС - нулева ставка за ВОД-овете за Румъния. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимата редакция за 2011 г. и въз основа на нея и доказателствата по делото е счел, че липсват документи, годни да удостоверят, че стоките действително са напуснали територията на страната и са доставени в Румъния. Съдът е обсъдил и представените ЧМР, които са били оспорени от ответника и е направил извод от съда, че при открито производство по оспорването им не е доказана автентичността на подписите, положени в тях за получател и превозвач и е приел, че е налице нередовен частен документ. В частта по ЗКПО съдът е възприел констатациите на ревизионния акт за увеличение на финансовия резултат на дружеството-жалбоподател на основание чл. 78 във връзка с чл. 15 и чл. 16, ал. 2, т. 3 ЗКПО със сумата 621,14 лв. за 2010 г., която представлява неотчетени приходи от лихви по отпуснати от дружеството парични заеми и с оглед на това е потвърдил определения от приходните органи допълнителен корпоративен данък в размер на 62,14 лв. Съдът е установил, че парични заеми са отпускани от жалбоподателя на негови свързани лица "Би Си Си Хендел" ООД, "Стелт" ООД и "Сирма приста" АД и затова е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане и макар да е назначил съдебно-счетоводна експертиза за определяне на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, е възприел определения размер на лихвата от ревизията, поради това, че вещото лице е посочило по-висок размер на същата. Обжалваното решение е правилно постановено. Касационният жалбоподател е въвел оплакване за недопустимост на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 АПК поради разглеждане съвместно и жалбите против основния ревизионен акт, както и този за неговата поправка. Това оплакване е неоснователно и не намира опора в закона. Правилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 133, ал. 3 ДОПК приходният орган може по свой почин да поправи очевидни фактически грешки в акта, който е издал. В процесния случай е налице такава, тъй като в мотивите на ревизионния акт (на стр. 19 от него) изрично е посочено, че сумата от 3 661,31 лв. представлява начислен от ревизията ДДС на основание чл. 86, ал. 1 ЗДДС за данъчен период на месец юни 2011 г. по фактура № 0...111/9.06.2011 г., издадена на "Оптомар" - Румъния. Установено е безспорно, че тази сума не фигурира в разпоредителната част на ревизионния акт, поради което е налице очевидна фактическа грешка, тъй като са налице констатации от приходния орган за процесната сума, но тя не е отразена в разпоредителната част на ревизионния акт. Правилно съдът е съединил двете дела - по оспорване на основния ревизионен и акт и този за неговата поправка, тъй като няма законово изискване да влезе в сила основния ревизионен акт и това да бъде процесуална предпоставка за допустимост за обжалване на втория акт за поправка. Съдебното решение не е недопустимо на това основание, а е валидно постановено. По съществото на спора: По доставката от "Милбекс" ЕООД. Няма спор между страните по делото, че посоченият доставчик е издал на касатора фактура № 110/28.09.2010 г. с ДДС 7 037,33 лв. за 16240 кг. сирене. Спорният въпрос по делото в тази му част е относно реалността на доставката, а тя е от съществено значение за законосъобразното упражняване от получателя по доставката да приспадне начисления от доставчика му и заплатен на последния ДДС. Това означава, че по несъмнен начин трябва да се установи предаването на стоката, респ. нейното получаване. Представения приемателно-предавателен протокол (и в хода на ревизията и пред съда) е оспорен от процесуалния представител на приходната администрация и по повод на това съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорване автентичността на подписите върху тези протоколи и за верността на датата, предвид че те са частни свидетелстващи документи. Касаторът е ангажирал гласни доказателства и съдът е разпитал управителят и едноличен собственик на доставчика Наталия Боянова. По делото е установено, че предходният доставчик "Млечни продукти" ООД е доставил същото количество сирене в същия ден, когато е издадена и фактурата от "Милбекс" ЕООД на "Строй маркет" ООД, без да е налице промяна в цената. При разпита на Боянова, за която съдът е отбелязъл при снемане на самоличността й в протокола от съдебно заседание, че е осъждана за кражба, тя изрично е посочила, че шофьорът Иван Колев сам физически е разтоварил от единия камион по доставката от "Млечни продукти" ООД и отново сам я е натоварил на другия камион по доставката от "Милбекс" ООД на касатора. Никъде в тези показания не се споменава, че сиренето, което е 16240 кг. в тенекии е разтоварено посредством транспалетна количка, което за първи път се споменава от процесуалния представител на касатора в касационната жалба до настоящата съдебна инстанция. Всичко това правилно е обусловило у първоинстанционния съд извод, че не са ангажирани безспорни доказателства, установяващи реалното предаване, респ. приемане на 16240 кг. сирене от "Милбекс" ЕООД на "Строй маркет" ООД. Със заличаването на свидетеля Иван Колев е останало недоизяснено обстоятелството по какъв начин е ставало предаването на сиренето, като се има предвид неговото количество, но това заличаване е било във връзка със заявяване от страна на процесуалния представител на касатора, че този свидетел е в чужбина и затова не се е явил. Впоследствие същата страна не е поискала разпита на този свидетел, поради което е останало и недоказано твърдението, че той сам е натоварил и разтоварил процесното количество сирене. По този начин правилно съдът е приел, че е недоказана реалността на тази доставка, а тя е основополагаща за признаване правото на данъчен кредит. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че не може да даде отговор дали "Милбекс" ООД е разполагало с достатъчно количество от процесното сирене към момента на доставката, като този си извод експертът е направил, след като е установил, че към месец септември 2010 г. няма счетоводни записвания по кредита на сметка 304 "Стоки", с които е следвало това дружество хронологично да отчете намаляването им във връзка с процесната доставка. Налице е противоречие между първоначалното заявяване от страна на ревизираното дружество, че съгласно договора със "Сирма Приста" АД процесното сирене е съхранявано в склада на последното дружество и свидетелските показания на Боянова, която е обяснила пред съда, че сиренето в един ден е доставено от предходния доставчик и веднага е прехвърлено на касатора. Не отговаря на истината твърдението в касационната жалба, че съдът е проявил тенденциозност към свидетелката Боянова, отбелязвайки в решението си, че тя е осъждана за кражба. Както се посочи по-горе, това обстоятелство е отразено в съдебния протокол при снемане на самоличността и е факт от обективната действителност, който е предоставен на съда от свидетелката, поради което не може да се приеме, че некредитирането на нейните показания е само въз основа на този факт. Правилно в тази връзка съдът не е кредитирал и пътния лист, тъй като с него не се установява движение на стоката и от него не става ясно дали наистина Иван Колев е този, който е превозил стоката, каквито са твърденията на свидетелката Боянова. Съдът има право да не дава вяра на гласните доказателства, но е длъжен да се обоснова и това в процесния случай е сторено. Освен това не са ангажирани никакви доказателства относно транспортирането на сиренето. Само от показанията на посочената свидетелка не може да се приеме, че е проведено успешно доказване на реалността на доставката предвид оспорването на приемателно-предавателния протокол от ответната приходна администрация в съдебното производство. Затова като е приел, че не е доказана реалността на доставката и правото на данъчен кредит в размер на 7 037,33 лв. законосъбразно е отказано от на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което съдът не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения, водещи до отмяна на съдебното решение в тази му част. По доставките от "Сирма приста" АД. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана реалността и по тези доставки с предмет - сирене, кашкавал, кисело мляко, сирене "Дунав" и деликатесен продукт. Този извод съдът е направил, след като е установил наличие само на възникнали облигационни взаимоотношения между получателя и доставчика, за които няма спор, че са свързани лица съгласно § 1, т. 3, б. "а" и "г" от ДР на ДОПК. Нееднократно в свои решения Върховният административен съд е имал повод да изрази становище, че наличието на договор не е равнозначно на доказване на реално възникнало данъчно събитие - облагаема доставка, за да възникне и законосъобразно да се упражни правото на данъчен кредит. В случая наистина е налице такъв договор, но от него само се установява за какво са се договорили страните по него и по какъв начин да се доставя стоката - на първо място чрез заявки от страна на получателя, както и че прехвърлянето на стоката се установява чрез предаването й - чл. 6, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Правилно съдът е приел, че доказателства за такова предаване на стоките липсват. Съдът обосновано е преценил стоковите разписки първоначално представени с жалбата по административен ред - 7 бр., а след това в хода на съдебното производство - 28 бр. Като се има предвид свързаността на страните по доставките, правилна е преценката на съда за посочените частни свидетелстващи документи, които не убеждават съда, че чрез тях е извършено приемане, респ. предаване на процесните стоки. Правилно съдът е приел, че 20 от представените пред него стокови разписки установяват движение на стоки при самия доставчик, а не доставка към свързаното с него ревизирано дружество. Относно последващата реализация на стоките, тя не може да бъде самостоятелно основание за признаване правото на данъчен кредит, тъй като не е доказана реалността на пряката доставка, а само фактът, че впоследствие касаторът е реализирал определени количества, не означава, че той първоначално ги е придобил от "Сирма Приста" АД и в този смисъл са законосъобразни изводите на съда, приемайки за недоказана реалността по процесните доставки. По вътреобщностните доставки за Румъния. Няма спор по делото, че касационният жалбоподател е декларирал осъществени ВОД общо в размер на 22 471,32 лв. - за месец юли 2010 г. - 14 250,96 лв. по 3 бр. фактури, издадени на "Butic ideal" SRL - Румъния с предмет на доставката сирене; за месеците януари, март и май 2011 г. с ДДС 4 559,05 лв., издадена на "Sirma prista" - SRL - Румъния с предмет специалитет "Лидер" и специалитет крема "Русе"; по фактура № 111/9.06.2011 г., издадена на "Optomar" SRL - Румъния с предмет сирене. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС е категорична, че е необходимо да се установи доставянето, респ. транспортирането на стоката извън територията на страната, респ. получаването й в друга държава-членка, в случая Румъния. Напускането стоката от територията на страната, която я прехвърля, респ. получаването в другата-държава членка е основен мотив в съдебната практика на Върховния административен съд и на Съда на Европейския съюз в Люксембург. В разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС в приложимите редакции за процесните данъчни периоди юли 2010 г., януари, март и май и юни 2011 г. са посочени документите и реквизитите, които трябва да съдържат, за да се установи извършване на ВОД. В процесния случай се твърди, че транспортирането на стоките за Румъния е извършено от трети лица - "Хертранс" ООД, "Нана Комерс 2006" ЕООД и "Трейдинг Исев" ЕООД. Представените по делото товарителници - ЧМР, приемателно-предавателни протоколи и 7 бр. писмени потвърждения от румънските дружества, са оспорени от процесуалния представител на приходната администрация и с оглед тежестта на доказване, указано е от първоинстанционния съд, че върху жалбоподателя е доказателствената тежест, за което са ангажирани свидетелски показания на Стефан Василев и Стефан Киров, първият съдружник, а вторият - пълномощник на "Строй маркет" ЕООД. И двамата свидетели са заявили пред съда, че са подписали за "Строй Маркет" ООД, но доказателства кой е приел стоката, не са ангажирани. При положение, че не е установено приемането на стоката от румънския съконтрахент, включително и чрез SCAC, законосъобразни са изводите на решаващия съд за начисляване на ДДС поради недоказване по безспорен начин на извършване на ВОД-ове за Румъния. Относно транспортирането на стоките, в касационната жалба се съдържат оплаквания, че съдът не е обсъдил представените доказателства пред първонистанционния съд относно извършването на транспортната услуга за ВОД-овете от "Буларма" ЕООД чрез посочените превозвачи. Наличието на фактура за транспортна услуга от "Буларма" ЕООД на "Строй маркет" ООД и заявки от "Буларма" ЕООД към "Хертранс" ООД, "Нана Комерс 2006" ЕООД и "Трейдинг Исев" ЕООД, не доказват извършването на транспортната услуга до Румъния. В частта по ЗКПО, решението също не страда от сочените от касатора пороци. Установено е по делото, че касаторът е отпускал заеми на други дружества, вкл. и на свързани лица, без да е начислявал лихви поради което със сумата 621,14 лв. за 2010 г. правилно съдът е приел, че е вследствие неотчетени приходи от лихви по отпуснатите парични заеми. Относно размера на лихвата, съдът е назначил и изслушал съдебно-счетоводна експертиза, но впоследствие правилно е възприел размера, възприет в ревизионния акт, предвид, че вещото лице по съдебната експертиза е дал по-висок размер на лихвата, а чл. 160, ал. 5 ДОПК забранява със съдебното решение да се изменя акта във вреда на касатора. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка по чл. 218 и чл. 219 АПК не се установи да са налице визираните в касационната жалба нарушения, които да доведат до отмяната му. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не се дължи, тъй като на първо място такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно и на второ място - пред касационната инстанция тази страна не е била представлявана от юрисконсулт, а депозирането само на писмен отговор не е основание да се присъди такова. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,