Решение № 4299 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2015 г.

Решение № 4299 от 12.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2015 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Н. С. С., действаща като ЕТ "Д-р Н. С. -С. АИППМП" - гр. Пловдив, чрез пълномощника адв. Ж. Д., против решение № 593/21.03.2015 г., постановено по адм. дело № 406/2011 г. по описа на Административния съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против писмена покана изх. № 16-0214/20.12.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/ гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебното заседание по делото моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. Пловдив, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и при извършената проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Пловдив е отхвърлена жалбата на д-р Н. С. С., действаща като ЕТ "Д-р Н. С.-С. АИППМП" гр. Пловдив, против писмена покана изх. № 16-0214/20.12.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив, с която е поканена да внесе доброволно на НЗОК сумата 2193,50 лв., представляваща превишение на определите регулативни стандарти за медико-диагностични дейности /МДД/ за трето и четвърто тримесечия на 2009 г., в частта направления за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4, както и сумата 445,53 лв., представляваща превишение на определите регулативни стандарти за медико-диагностични дейности за първо и второ тримесечия на 2010 г., в частта направления за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4. Съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на РЗОК сумата 408,34 лв., представляваща разноски по делото. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е направил извода, че с оспорената писмена покана законосъобразно е разпоредено да бъдат възстановени посочените суми, представляващи причинени щети на НЗОК в резултат на превишение на регулативните стандарти по тримесечия, определени на изпълнителя на първична медицинска помощ, при отчитане на допустимите превишения и задължението за компенсиране. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно установено, че със заповед № I-РД-13-2100/01.12.2010 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив, е назначена финансова проверка на ЕТ "Д-р Н. С.-С. АИППМП" гр. Пловдив, със задача - проверка за спазване на възложените регулативни стандарти за 2009 г., както и изпълнение клаузите на ЗЗО, НРД 2010 г. и решение № РД-УС-04-17/20.01.2009 г. на УС на НЗОК. За резултатите от тази проверка е съставен протокол за неоснователно получени суми № I-РД-13-I-РД-13-2100/07.12.2010 г., който е послужил като основание за издаване на оспорената пред съда писмена покана за доброволно внасяне на сума в размер на 2193,50 лв., представляваща надвишение на регулативен стандарт за първо, второ, трето и четвърто тримесечие на 2009 г. в частта за медицински направления за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4, както и сумата 445,53 лв., представляваща надвишение на регулативен стандарт за първо и второ тримесечие на 2010 г. в частта направления за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4. По делото е установено, че жалбоподателят е изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно индивидуални договори /ИД/, съответно № 160214/27.02.2009 г. - за 2009 г. и № 160214/29.01.2014 г. - за 2010 г. Между страните са подписани протоколи за определяне на регулативните стандарти по тримесечия, както следва: за първо тримесечие на 2009 г. - протокол № 1/27.02.2009 г. и анекс към него от същата дата; за второто тримесечие на 2009 г. - протокол № 2/07.05.2009 г. и анекс към него от същата дата; за третото тримесечие на 2009 г. - протокол № 3/03.08.2009 г.; за четвъртото тримесечие на 2009 г. - протокол № 4/02.11.2009 г. и два анекса към него от същата дата; за първото тримесечие на 2010 г. - протокол № 1/08.02.2010 г. и за второто тримесечие на 2010 г. - протокол № 2/05.05.2010 г. и анекс към него от същата дата. В клаузите на чл. 37, ал. 1 и 2 от индивидуалните договори за 2009 г. и 2010 г., които по своето съдържание в тази част са идентични, е предвидено, че броят на определените специализирани медицински дейности /СМД/ и стойностите на назначаваните медико-диагностични дейности /наречени в договора от 2009 г. "регулативни стандарти"/ могат да бъдат преразпределяни между отделни дейности и лекари от лечебното заведение - изпълнител в рамките, указани в съответните правила за определяне на регулативните стандарти и могат да бъдат надхвърляни с до 10 %, а през I, II и III тримесечие изпълнителят може да превишава с допълнителни 15 % определените му регулативни стандарти, но е длъжен да ги компенсира през следващото тримесечие. В ал. 3 на чл. 37 от договорите е предвидено, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя /НЗОК, представлявана от РЗОК/ заплатените средства за медико-диагностични дейности и специализирани медицински дейности, назначени извън разрешените надвишавания и задължението за компенсиране. Въз основа на писмените доказателства по делото и изслушаното основно заключение на съдебно-счетоводна експертиза първоинстанционният съд обосновано е приел, че е налице превишение на определените регулативните стандарти за всяко от посочените тримесечия, при отчитане на допустимите превишения за съответното тримесечие и задължението за компенсиране от съответното предходно тримесечие и тези превишения стойностно съответстват на сумите, посочени в писмената покана. Пред настоящата инстанция жалбоподателят не оспорва наличието на превишения в посочените размери. Направените пред първата инстанция доводи и възражения и оспорвания на заключенията са обсъдени от съда, направените от същия изводи съответстват на събраните по делото доказателства и се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат повтаряни. Пред настоящата инстанция, доводите на касационния жалбоподател са в две насоки. Първо, в касационната жалба се поддържа, че протоколите за трето и четвърто тримесечия на 2009 г. /настоящият състав приема, че се имат предвид всички тримесечия за тази година/ и за първо и второ тримесечия на 2010 г. не са връчени на изпълнителя на медицинска помощ при приемане на съответните отчети на лечебното заведение, а административният орган, чиято е доказателствената тежест съгласно чл. 170 АПК, не е доказал медицинската нецелесъобразност на назначените МДД и затова не е налице основание за възстановяване на суми от страна на изпълнителя на медицинска помощ. Второ, в съдебното заседание пред касационната инстанция жалбоподателят поддържа, че превишенията за първото и второто тримесечие на 2010 г. не са довели до причиняване на щета за НЗОК, тъй като през четвъртото тримесечие на същата година са налице неусвоени регулативни стандарти за МДД. Първото възражение, обсъдено само относно претендираното възстановяване на суми за превишения за 2009 г., е неоснователно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд във връзка с възражението на жалбоподателя за късно определяне на регулативните стандарти за 2009 г. Протокол № 1 за определяне на РС за първото тримесечие на 2009 г. е връчен на изпълнителя на медицинска помощ на 27.02.2009 г. Индивидуалния договор е сключен на същата дата; регулативните стандарти за останалите тримесечия са връчени, съответно - протокол № 2 и анекса към него - на 07.05.2009 г.; протокол № 3 - на 03.08.2009 г. и протокол № 4 с двата анекса към него - на 02.11.2009 г. В чл. 25, ал. 1 от Правилата за реда за определяне на броя на СМД и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-10/12.01.2009 г. на УС на НЗОК /Правилата/ е предвидено, че регулативните стандарти се определят от РЗОК за лечебните заведения и за лекарите в тях, сключили договор с НЗОК за изпълнение на ПИМП или СИМП, като с всеки изпълнител се подписва протокол съгласно Приложение № 1 "Протокол за определяне на РС на изпълнител на ПИМП за тримесечие" и Приложение № 2 "Протокол за определяне на РС на изпълнител на СИМП за тримесечие". Следователно, протоколите за определяне на РС не могат да бъдат предадени на изпълнителя на медицинска помощ преди да е сключен индивидуалния договор със същия. В конкретния случай протоколът за РС за първото тримесечие на 2009 г. е предаден на същата дата, на която е подписан и договора, поради което не е допуснато нарушение с оглед срока на предаване на протокола. На следващо място, в разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Правилата е предвидено, че РС за текущото тримесечие са предава на изпълнителя при приемане на отчета му за първия месец от същото, а според чл. 159, ал. 1 от Националния рамков договор /НРД/ - 2006 г., приложим и за 2009 г., изпълнителите на медицинска помощ представят ежемесечно фактурата, финансово-отчетните документи и първичните медицински документи за дейността си в РЗОК по утвърден график до 5-ия работен ден на месеца, следващ отчетния. Следователно, протоколът за РС за текущото тримесечие следва да бъде предаден до 5-тия работен ден на втория месец от това тримесечие, когато изпълнителят на медицинска помощ следва да предаде отчета си за първия месец от това тримесечие. В случая, протоколът за второто тримесечие на 2009 г., ведно с анекса към него е предаден на 07.05.2009 г., който е първият работен ден от месеца /1 и 6 май са официални празници, 3 и 4 май са почивни дни - събота и неделя, а дните 4 и 5 май са обявени за почивни и се отработват на други дати/. Протоколът за третото тримесечие е предаден на 03.08.2010 г., а протоколът за четвъртото тримесечие, заедно с двата анекса към него - на 02.11.2009 г., което очевидно е сторено на дати преди петия работен ден от съответния месец. Следователно, изпълнено е изискването по чл. 25, ал. 2 от Правилата, вр. чл. 159, ал. 1 НРД - 2006 г., поради което не е допуснато несвоевременно предаване /връчване/ на протоколите за определяне на регулативните стандарти за всички тримесечия на 2009 г. Въпреки че пред настоящата инстанция касационният жалбоподател не поддържа твърдението си, което е поддържал пред първата инстанция, че датите, посочени в протоколите, са датите на тяхното съставяне, но не и датите, на които са връчени на изпълнителя на медицинска помощ /ИМП/, следва да се отбележи, че настоящият състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд по този въпрос. Протоколите са подписани от изпълнителя на медицинска помощ и в тях /нито в друг документ, изходящ от изпълнителя/ не е направена никаква бележка относно датата на предаване на протокола. Предвид това и при липсата на доказателства, които да установяват, че отразените в протоколите дати не съответстват на датите на подписването и съответно предаването им, се налага единствения обоснован отговор, че датите, посочени в протоколите за определяне на регулативните стандарти за отделните тримесечия на 2009 г. са и дати на предаването им на изпълнителя. Предвид изложеното, неоснователно е единственото поддържано в касационната жалба оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, като не е отчел несвоевременното предаване на изпълнителя на протоколите за определяне на регулативните стандарти за тримесечията на 2009 г. Твърденията в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушени на съдопроизводствени правила не са конкретизирани, а при извършената проверка настоящият състав не констатира такива. Съдът се е произнесъл мотивирано по всички доказателствени искания на жалбоподателя, като е уважил тези, които са допустими и съответно е оставил без уважение исканията за събиране на доказателства, които не са относими и необходими за правилното решаване на спора. Не са допуснати нарушения при разпределение на доказателствената тежест, както и при преценка на доказателствената сила на събраните доказателства. По изложените съображения, обосновано и правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че жалбоподателят следва да възстанови на НЗОК неправомерно изплатената сума, надвишаваща определените за тримесечията на 2009 г. регулативни стандарти за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4 в размер общо на 2193,50 лв. Не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка на решението по чл. 218, ал. 2 АПК в тази част не се установиха основания за нищожност и недопустимост, поради което решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение е неправилно в останалата част, с която е отхвърлена жалбата против писмената покана в частта, с която ИМП е поканен да възстанови сума в размер на 445,53 лв., представляващи превишение на регулативните стандарти за първото и второто тримесечия на 2010 г. От съвкупния анализ на събраните доказателства по делото, включително основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, е установено и между страните пред настоящата инстанция не се спори, че за първото и второто тримесечия на 2010 г. е налице превишение на определените стойности за медико-диагностични дейности /регулативни стандарти за МДД/, при отчитане на допустимите надвишения и задължението за компенсиране, общо в размер на 445,53 лв., от които - 385,41 лв. за първото тримесечие и 60,12 лв. за второто. От допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изслушано по делото се установява, че за третото тримесечие на 2010 г. стойностите за МДД са общо 3019,96 лв., като са отчетени определените стойности по протокола за това тримесечие - 2745,24 лв., допустимите надвишения от 10 % и 15 %, съответно - 274,52 лв. и 411,79 лв., както и задължението за компенсиране от предходното тримесечие на стойност 411,59 лв., а са назначени и съответно заплатени - 3252,54 лв., в резултат на което има превишение на стойностите за МДД за това тримесечие в размер на 232,58 лв. За четвъртото тримесечие стойностите за МДД са общо 3121,97 лв., като са отчетени определените стойности по протокола за това тримесечие - 2950,06 лв. и допълнително отпуснати с анекс - 262,45 лв., или общо 3212,51 лв., допустимото надвишение от 10 % в размер на 321,25 лв., както и задължението за компенсиране от предходното тримесечие на стойност 411,79 лв., а са назначени, изпълнени и съответно заплатени - 2099,54 лв., в резултат на което има неусвоени стойности за МДД за това тримесечие в размер на 1022,43 лв. На изпълнителя на медицинска помощ ЕТ "Д-р Н. С. -С. АИППМП" - гр. Пловдив е издадена писмена покана изх. № 16-0214/16.11.2011 г. на директора на РЗОК гр. Пловдив за възстановяване на сума в размер на 232,58 лв., представляваща превишение на определените стойности за направления за МДД - бл. МЗ-НЗОК № 4 за третото тримесечие на 2010 г. Тази писмена покана е представена пред настоящата инстанция от касационния жалбоподател и между страните по делото не съществува спор, че е влязла в сила. Допълнителното заключение по съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено от страните, същото е изготвено по поставената задача, подробно и обосновано. Първоинстанционният съд всъщност е възприел констатациите и изводите на вещото лице по това заключение, но при решаване на правния спор е направил извода, че то няма значение за правилното решаване на делото, тъй като се отнася за третото и четвъртото тримесечия на 2010 г., които са извън обхвата на извършената проверка на изпълнителя на медицинска помощ, така както е посочен в заповедта на директора на РЗОК гр. Пловдив. Този решаващ извод на първоинстанционния съд настоящият касационен състав намира за неправилен. С чл. 22, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ е предвидено, че с бюджета на НЗОК разходите за видовете медицинска помощ, изплащана от НЗОК, се определят в годишна стойност. Съгласно чл. 3 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2010 г., тримесечните регулативни стандарти /брой на СМД и стойности на МДД/ се определят на всеки изпълнител на първична и специализирана медицинска помощ в рамките на годишните разходи на НЗОК и съответната РЗОК. В този смисъл с разпоредбата на чл. 175 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз за 2010 г. е регламентирано, че регулацията на дейностите в извънболничната медицинска помощ по цени и обеми се извършва с протоколи всяко тримесечие, като отпуснатите средства общо за всички тримесечия са в съответствие с годишната финансова рамка. В чл. 76а ЗЗО е предвидено, че в случаите, когато изпълнителят на медицинска и/или дентална помощ е получил суми без правно основание, които не са свързани с извършване на нарушение по този закон, и това е установено при проверка от контролните органи по чл. 72, ал. 2, изпълнителят е длъжен да възстанови сумите. В същия смисъл е клаузата на чл. 37, ал. 3 от договора за 2010 г., сключен между проверявания ИМП и НЗОК, цитиран по-горе. Предвид съществуващата нормативна регламентация и уговорените в индивидуалния договор клаузи се налага извода, че с протоколите, които страните подписват всяко тримесечие, същите се уговарят каква част от средствата, предвидените по ЗБНЗОК за здравноосигурителни плащания за СМД и МДД през съответната година се предоставят на разпореждане на конкретния изпълнител на медицинска помощ. Превишаването на тези финансови средства /определени в съответствие с възложения за тримесечието брой СМД и стойност на МДД, разрешените надвишения и задължението за компенсиране/ представлява щета за НЗОК, за чието възстановяване е предвидена отговорност на ИМП, която следва да бъде реализирана по правилата на чл. 76а или чл. 76б ЗЗО. От решаващо значение за конкретния правен спор е обстоятелството, че задължението на ИМП за възстановяване на средствата, които са изплатени в превишение на определения брой СМД и стойност на МДД не е предвидено за всяко тримесечие поотделно и самостоятелно. Вредата за НЗОК се изразява в средствата, които е била принудена да заплати над определените за изпълнителя по договора финансови средства за СМД и МДД, извън допустимите надвишения, които не се компенсират и извън компенсираните такива за първо, второ и трето тримесечия. Преценката за нанесена щета на бюджета на НЗОК следва да бъде направена на база годишен размер на предоставените на конкретния ИМП средства за брой СМД и стойност на МДД, тъй като разпределението на средствата се прави за годината и едва след това - по тримесечия за РЗОК и за конкретния ИМП. След като превишението на стойностите на МДД, което е допуснато за първо и второ тримесечия на 2010 г. е компенсирано в рамките на същата година с наличие на неизразходвани стойности за МДД за четвъртото тримесечие, не е налице преразход на средства за НЗОК. Затова няма причинена щета на НЗОК и целта на закона за определяне на рамки на средствата, които да бъдат заплащани на ИМП. Предвид конкретните фактически обстоятелства, на годишна база за 2010 г. е реализирала икономия, а не превишение на определените стойности на МДД, затова проверяваният ИМП не е причинил щета на НЗОК и не следва да възстановява средства на здравната каса. В същия смисъл е налице установена съдебна практика, изразена в следните решения: № 3478/27.03.2015 г. по адм. дело № 13707/2014 г., № 4565/02.04.2014 г. по адм. дело № 269/2014 г., № 727/21.01.2015 г. по адм. дело № 11767/2014 г., както и в цитираните в последното съдебно решения, всички на ВАС, шесто отделение. По изложените съображения, първоинстанционният съд е тълкувал и приложил неправилно материалния закон, като е приел, че превишението на определените стойности за МДД следва да се преценява само в рамките на конкретното тримесечие и че на това основание обжалваната писмена покана е законосъобразна в частта, с която се претендира възстановяване на суми за първото и второто тримесечия на 2010 г. в размер общо на 445,53 лв. В тази част решението е неправилно и следва да бъде отменено, а поради това, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отменен обжалваният административен акт в съответната част. При този изход на спора, възложените в полза на РЗОК гр. Пловдив разноски за производството пред първата инстанция не са съразмерни на отхвърлената част от жалбата против писмената покана. Материалният интерес по отхвърлената част от жалбата е 2193,50 лв., а направените разноски, за които са представени доказателства са общо в размер на 210 лв. /вносни бележки на л. л. 186, 263 и 588 от първоинстанционното дело/. Страната има право на 174,55 лв. от тези разноски, съразмерно на отхвърлената част от жалбата. Също съразмерно на отхвърлената част, ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 271,61 лв., определено съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията, действала към обявяване на делото за решаване пред първата инстанция, тоест преди измененията с ДВ, бр. 28/28.03.2014 г., или общо страната има право на 446,16 лв. разноски по делото. С първоинстанционното решение в полза на РЗОК гр. Пловдив са присъдени разноски в размер общо на 408,34 лв., без да е напълно обосновано как е формиран размерът им /мотивирана е само дължимост на юрисконсултско възнаграждение в размер на 298,24 лв./. Независимо от последното, присъденият с първоинстанционното решение размер на направените разноски в полза на РЗОК е по-малък от действително дължимия размер на разноските с оглед крайния изход на правния спор предвид резултата от настоящото касационно производство. Първоинстанционното решение в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на РЗОК гр. Пловдив разноски в размер на 408,34 лв. е правилно като краен резултат и затова следва да бъде оставено в сила в тази част. Пред настоящата инстанция не е направено искане за разноски от страна на административния орган и възлагането на такива не се обсъжда. Предвид изхода на делото, искането на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции е частично основателно. От доказателствата по делото се установява, че са направени следните разноски: 75 лв. за държавни такси за двете инстанции, 450 лв. - депозити за изготвяне на съдебни експертизи /вносни бележки на л. 235 и л. 618 от първоинстанционното дело/, общо 1200 лв. изплатени адвокатски възнаграждения, съответно 700 лв. за първата инстанция и 500 лв. за касационната, въз основа на договори за правна защита и съдействие от 20.04.2011 г. и 01.04.2013 г., приложени съответно на л. 126 и л. 618 от първоинстанционното дело и по договор от 14.03.2016 г., приложен на л. 22 от касационното дело. Въпреки че пред първата инстанция общо по двата договора страната е заплатила разноски в размер на 900 лв., претендира в списъка на разноските присъждане само на 700 лв. от тези разноски, поради което именно тези сума следва да бъде взета предвид при изчисляване на разноските. Посочените в списъка по чл. 80 ГПК, представен пред настоящата инстанция разноски за съдебно-счетоводна и съдебно-медицинска експертиза, съответно в размер на 400 лв. и 500 лв. не са доказани, а страната не е посочила документите, с които се установяват такива разноски, поради което настоящият състав взема предвид наличните документи по делото, посочени по-горе. Предвид материалния интерес по уважената част от жалбата - 445,53 лв., при обща стойност на материалния интерес - 2639,03 лв., съразмерно на уважената част от жалбата, касационният жалбоподател има право на разноски в размер на 291,22 лв. общо за двете инстанции, поради което в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат възложени разноски в размер общо на 291,22 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд