Решение № 7157 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3183/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение25.06.2025 г.докладчик Таня Дамянова
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение 4556 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело 12442/2024 г. по описа на Административен съд - София град В ЧАСТТА МУ, с която на З. Х. С., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на административният орган за ново произнасяне и, ВМЕСТО НЕГО, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на З. Х. С., гражданин на Сирия, против решение 12076/20.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, в частта, с която на чужденеца е отказано предоставяне на хуманитарен статут.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 4556 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело 12442/2024 г. по описа на Административен съд - София град останалата му част.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби. Първата е подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), а втората е подадена от З. Х. С., гражданин на Сирия, представляван от адв. Д. Арамова. И двете са насочени срещу решение 4556 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело 12442/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Със същото е отменено решение 12076/20.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, в частта, с която на З. Х. С. е отказано предоставяне на хуманитарен статут и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне. В частта относно предоставяне на бежански статут, жалбата е отхвърлена. С касационната жалба на председателя на Държавна агенция по бежанците при Министерския съвет се обжалва съдебното решение на АССО в частта му, в която е отменено решение 12076/20.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт на всички касационни основания, посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба на З. Х. С. се обжалва решението в частта, в която жалбата му срещу решение 12076/20.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС се отказва предоставяне на бежански статут и жалбата му е отхвърлена. Твърди се неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение в обжалваната от него част и, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решението на председателя на ДАБ при МС в частта му, в която е отказано на чужденеца предоставяне на бежански статут. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, подадена от председателя на ДАБ при МС и неоснователност на касационната жалба на З. Х. С.. По касационната жалба на З. Х. С.: Върховният административен съд, четвърто отделение, намира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Неоснователно е касационното оплакване, че оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е издадена от некомпетентен орган. Оспореното решение на председателя на ДАБ при МС е издадено от компетентен административен орган на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Оспореното решение отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Посочени са както фактическите, така и правните основания за издаването му. Изложени са поотделно съображения защо на жалбоподателя не следва да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, като са обсъдени, както данните от представената бежанска история, така и обстановката в страната по произход. Не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на административното производството с чужденеца е осъществено интервю, отразено в нарочен протокол, проведено в присъствието на преводач на разбираем за молителя език и в присъствието на адвокат. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за нарушение на чл. 6а ЗУБ, съгласно който при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето и по-конкретно в т. 11 от § 1 ДР на ЗУБ, в сила от 16.10.2015 г., е предвидено, че "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за закрила на детето (ЗЗДет). Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗДет, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето. В случая е проведено интервю с З. Х. С. в присъствието на неговия представител и защитник адв. Д. Арамова. Представен е социален доклад от дирекция "Социално подпомагане" Красно село в административното производство. Правилно административния орган е приел, че в интерес на детето е да продължи да живее в семейна среда заедно с неговите родители в държавата му на произход. Въз основа на което може да се приеме, че е неоснователно твърдението в касационната жалба, че е налице нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. Решение 4556 от 11.02.2015 г., постановено по адм. дело 12442/2024 г. по описа на АССГ е правилно в обжалваната му част от касатора. Правилно първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него поотделно и в тяхната цялост, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ- изнесените от З. Х. С. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Основателно е прието от съда, че причините за напускане на Сирия са от битов характер, които не са сред основанията по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. По касационната жалба на председателя на ДАБ при МС: Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който в атакуваната му част е неблагоприятен за касатора. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С решение 4556 от 11.02.2025 г., постановено по адм. дело 12442/2024 г. по описа на АССГ в частта, в която е отменено решение 12076/20.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС и преписката е върната на административния орган, е неправилно. Същото е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин. Изводите на съда не кореспондират с данните от приложените по делото общо шест справки относно Сирийската арабска република, последната от която /рег. МД-02-262/19.05.2025 г./, е представена пред касационната инстанция, както и с общоизвестните факти за политическото и общественото положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024 г. на президента Башар ал Асад, които макар и отчетени от съда в мотивите на обжалвано решение, са неправилно приети от него. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Данни за такъв вид насилие в Сирия, и в частност гр. Дамаск, не се съдържат в приобщените по делото доказателства. Правилни са изводите на административния орган, за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. След направена съвкупна преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията Сирия, не може да се направи извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, административният орган е отчел и соченото от сирийския гражданин обстоятелство, че всички членове на неговото семейство - родителите му, двамата му братя и сестрите му, все още живеят в гр. Дамаск. Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. Основополагащият характер на висшия интерес на детето не е спорен по делото, като същият се възприема и отчита от настоящия състав при дължимата съобразно чл. 218 АПК проверка. Следва да бъде посочено, че към момента на постановяване на настоящето съдебно решение, З. Х. С. вече е навършил пълнолетие. Но следва да се подчертае, че най-добрият интерес на детето не е въведен от законодателя като задължителна предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут в чл. 9 ЗУБ, нито е определен като условие за предоставяне на субсидиарна закрила в глава V от Директива 2011/95/ЕС, поради което не представлява самостоятелно и достатъчно основание за предоставяне на международна закрила, което да може законосъобразно да замени отсъствието, както в случая, на материалноправните предпоставки за предоставяне на такъв вид закрила, предвидени от българския и европейския законодатели. Според споделеното от настоящия съдебен състав трайно застъпено в практиката на Съда на ЕС /СЕС/ схващане, международна закрила по Директива 2011/95/ЕС трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, който или което е изложен/о на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от посочената директива, която не предвижда да се предоставя статут на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ на други граждани на трета държава или лица без гражданство, извън посочените в чл. 15 от директивата /справка - решение от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 47 и т. 48/. Следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 3 от Директива 2011/95/ЕС позволява на държавите членки да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице, като лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, но само доколкото тези стандарти са съвместими с горепосочената директива, при което са забранени стандартите, при които е възможно признаване на статут на субсидиарна закрила на граждани на трети страни или лица без гражданство, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила, какъвто според касационният състав е разглежданият в настоящото производство случай /за справка - решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71/. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ при МС в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган, и в частта му, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение