Решение № 2 от 5.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9336/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. С. И. срещу Решение 1012/01.07.2025 г. на Административен съд (АС) Ямбол, постановено по адм. дело 135/2025 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. С. И. срещу Решение 36 от 30.01.2025 г., по преписка 308/2023 г., на Комисията за защита от дискриминация (КЗД, Комисията); К. С. И. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като недопустимо, алтернативно неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Съображенията за недопустимост се обосновават със съмнение в безпристрастието на съдията, но не се сочи в какво точно се изразяват тези съмнения и се иска отвод на съда, постановил обжалваното решение. Конкретни доводи за противоречие на решението с материалния закон не се излагат. В касационната жалба са изложени фактите, заради които е сезирана Комисията. За нарушение на съдопроизводствените правила, в съдебно заседание касаторът заявява, че счита, че съдът не е приложил принципа на служебното начало, не е изследвал всички доказателства, не е изискал допълнителни доказателства. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Петров. Ответникът по касация Комисия за защита от дискриминация оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмено становище. Моли обжалваното решение да се остави в сила и по съображения изложени в съдебно заседание. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Този ответник по касация се представлява от юрк. Борисова. Ответникът по касация - А. М. К. оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира адвокатско възнаграждение, при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА), за адвоката осъществил безплатна правна помощ. Представя списък на разноските. Този ответник по касация се представлява от адв. Петков. Ответникът по касация Основно училище (ОУ) Христо Ботев [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и доводите на страните, както и извърши проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена против подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата на К. С. И. срещу Решение 36 от 30.01.2025 г., по преписка 308/2023 г. на КЗД първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на КЗД е издадено от компетентен орган, в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, като постановено от законен състав, в писмена форма, като е подписано от постановилия го съдия. Налице са били всички положителни предпоставки за разглеждане на спора по същество и са отсъствали отрицателните такива. Няма никакви данни за предубеденост на съдебния състав. Конкретни основания не се и сочат от касатора. Несъгласието на касационния жалбоподател с резултата от инициирания от него съдебен спор не означава предубеденост на съда. Не е в правомощията на настоящата инстанция да отвежда първоинстанционен съдия, каквото искане е направено с касационната жалба. Обжалваното решение съответства на материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.), в предписаната от закона форма, съобразно изискванията на чл. 65, т. 5 и чл. 66 ЗЗДискр., вр. чл. 59, ал. 2 АПК. Правилно съдът приема, че при постановяване на решението КЗД не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно съдът приема, че КЗД се е произнесла по допустима жалба, като изрично е съобразила срока по чл. 52, ал. 1 ЗЗДискр. При образуване на административното производство не са били налице отрицателни процесуални предпоставки, възпрепятстващи образуването на производството и разглеждането на жалбата по същество. В изпълнение на чл. 55 ЗЗДискр., КЗД е реализирала предвидената в специалния закон процедура по проучване, като е изискала и приложила по преписката становищата на участниците в производството. Спазено е и изискването на чл. 62 ЗЗДискр. за насочване към помирителна процедура. На страните е гарантирано правото да се запознаят със събраните по преписката материали на основание чл. 59, ал. 3 ЗЗДискр, предоставена им е възможност да обективират своите възражения, като предоставят допустими, необходими и относими към спора доказателства. Правилно съдът приела, че при проведеното проучване и при събиране на необходимите и относими доказателства органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти в съответствие с разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Законосъобразен е и изводът на съда, че КЗД правилно е приложила материалния закон, приемайки че в процесния случай нито в производството пред КЗД, нито в съдебното производство, оспорващият е доказал факти, от които да може да се направи безспорен и категоричен извод, че е бил третиран по-неблагоприятно от своите колеги, че директорът на училището е имал целенасочено поведение целящо уволнението на К. И. или осъществяването на тормоз спрямо него. Правилно съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установяват данни за наличие на защитен от закона признак, в случая наведените от К. И. признаци лично положение и обществено положение. Към изводите на първоинстанционния съд настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК и не следва да ги преповтаря. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗДискр. определяща разпределението на доказателствената тежест, в тежест на жалбоподателя е да представи факти, от които може да се направи извод, че равното третиране е нарушено, а такива относими конкретни факти в случая не са посочени и не са установени. Твърденията на оспорващия пред КЗД, че е дискриминиран и че спрямо него е осъществен тормоз, като носител на защитените признаци лично положение и обществено положение не са доказани. Не е доказано, че директорът на училището е целял неговото уволнение, като не му е давал право на ден, през който да не идва на работа, че го е наказал със дисциплинарно наказание забележка , заради този ден, в който не се е явил на работа, че е извършил проверка и дисциплинарно го е наказал заради пропуски да отрази в електронния дневник на училището Школо шест теми. Посоченото не може да обоснове неблагоприятно третиране и тормоз, по смисъла на § 1, т. 7 и т. 1 от ДР на ЗЗДискр. В настоящия случай не се установяват действия, осъществяващи неравно третиране по защитените признаци наведени от К. И., защото не са посочени каквито и да е факти, изпълващи съдържанието на признаците лично положение и обществено положение. Не са посочени такива иманентно присъщи белези на личността, които я определят, за да се изпълнят със съдържание заявените признаци, не е посочена и обоснована наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Ето защо като е приел, че оспореният административен акт е и материално законосъобразен и постановен в съответствие с целта на закона, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е събрал допустимите и относими доказателства и е извършил анализ на същите, като фактическите му установявания и правни изводи са съответни на релевантните факти. Поради изложеното решението на АС-Ямбол, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на КЗД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, което следва да бъде определено на основание чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в минималния размер от 200 лева, като се осъди касатора да го заплати. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация А. М. К. за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвоката осъществил процесуално представителство при условията на чл. 38 ЗА се явява основателна и следва да се уважи, като на адв. С. Петков се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв., на основание чл. 8, ал. 2, т. 9 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение,