Решение № 15396 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4379/2011 г.

Решение № 15396 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4379/2011 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Димо Иванов Петров от гр. Провадия, обл. Варна, против решение № 302 от 14.02.2011 г. по административно дело № 4172 по описа за 2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 68 от 06.12.2010 г. на Директора на ТП на НОИ-Варна. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Варна, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 68 от 06.12.2010 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Варна, с което са оставени в сила разпореждане № 6510181142/02.08.2010 г. и разпореждане № 6510181142/05.11.2010 г., издадени от ръководител "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Варна. С първото разпореждане на жалбоподателя Димо Иванов Петров от гр. Провадия е отпусната социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал. 1 от КСО, а с второто разпореждане му е отказано отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С постановеното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като законосъобразно е приел, че жалбоподателят Петров не е придобил право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При изискване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО за придобит осигурителен стаж 5 години от лицата, надхвърлили 30-годишна възраст, жалбоподателят Петров е представил документи за придобит осигурителен стаж с продължителност 4 години. Не е представил доказателства за завършено висше образование и внесени за негова сметка осигурителни вноски съгласно § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО за времето, през което се е обучавал задочно в Русенския университет "Ангел Кънчев". Не е представил и доказателства за регистрацията му като самооосигуряващо се лице и внесени осигурителни вноски в качеството му на едноличен търговец с фирма "Везни - 65 - Димо Иванов". Съдът се е позовал на писмо изх. № 47225/05.08.2010 г. на директора на ТД на НАП - Варна, съгласно което в информационния масив на ТД на НАП - Варна няма данни за подадени декларации за регистрация на самоосигуряващо се лице, както и за подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 от КТ. В Персоналния регистър на НОИ също липсват данни за регистрирани трудови договори с жалбоподателя и съответно внесени осигурителни вноски. За времето, през което е работил по граждански договор с "ФСБ - Добрич" ООД, жалбоподателят не е подлежал на задължително осигуряване, тъй като получаваното възнаграждение след приспадане на нормативно признатите разходи е било в размер, по-нисък от минималната за страната работна заплата. Изложените в касационната жалба оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Допустимите доказателства за установявяне на осигурителен стаж са регламентирани в чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Установено е, че времето от 06.05.1987 г. до 12.07.1988 г. е било зачетено за осигурителен стаж въз основа на удостоверение обр. УП 3 изх. № 35/12.12.2008 г. на ПК "Наркооп", гр. Провадия. Недопустимо е искането на касатора за установяване на придобит от него осигурителен стаж от 31.08.1998 г. до 31.08.1990 г. в ПК "Наркооп" - Провадия - пивницата в с. Тутраканци, чрез разпит на свидетели в съдебноадминистративното производство по оспорване на решение № 88 от 01.11.2010 г. на Директора на РУСО - Варна. С определението си от съдебно заседание на 26.01.2011 г. първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да допусне до разпит двама свидетели за установяване на трудов и осигурителен стаж. При положение, че жалбоподателят не се е снабдил с допустими доказателства относно придобития осигурителен стаж, той е следвало да се възползва от възможността за установяването на стажа му по исковия ред, предвиден от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред, в сила до 01.04.2011 г. След тази дата се прилага Законът за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г.). С цитираното определение от 26.01.2011 г. първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да допусне и назначаването на съдебно - счетоводна експертиза за установяване на дължимите от жалбоподателя осигурителни вноски в качеството му на едноличен търговец. Твърдението на лицето, че от 1991 г. до 1999 г. е упражнявало трудова дейност като едноличен търговец и е внасяло осигурителни вноски, не е подкрепено от доказателства. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия или работещи без трудово правоотношение (обн., ДВ, бр. 58 от 17.07.1992 г., в сила до 31.12.1999 г.). едноличните търговци се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост. По силата на чл. 76, б. и" от Правилника за прилагане на Закона за енсиите (нова - ДВ, бр. 5 от 1993 г.) за трудов стаж на едноличните търговци по смисъла на Закона за пенсиите се зачита само времето, през което те са осигурявани по реда на цитираната наредба. В същия смисъл е разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. Жалбоподателят Петров не е представил осигурителна книжка със заверен осигурителен стаж и осигурителен доход, придобити от него като едноличен търговец. Съгласно сега действащия чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (изм., бр. 15 от 2007 г.) териториалните поделения на Националния осигурителен институт издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения и помощи на самоосигуряващото се лице. Осигурителните книжки се заверяват от определено длъжностно лице при прекратяване на осигуряването или по искане на осигуреното лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година. Отказите за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки подлежат на обжалване на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Неоснователно е оплакването на касатора, че с обжалваното съдебно решение незаконосъобразно не е било зачетено за осигурителен стаж времето, през което е работил като охранител по граждански договор с "ФСБ - Добрич" ООД на минимална работна заплата. На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО (редакция - ДВ, бр. 64 от 2000 г., доп., бр. 119 от 2002 г. ) на задължително обществено осигуряване подлежат лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, при условие, че получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. За периода 01.01.2007 г. - 01.09.2007 г. касаторът не е подлежал на задължително осигуряване по реда на КСО, защото възнаграждението му е било по-ниско от нормативно установения размер на осигурителния доход. Исканията му към съда да признае придобит от него осигурителен стаж с продължителност 12 години, 3 месеца и 2 дни, както и да приеме, че не дължи осигурителни вноски за периода 01.01.2007 г. - 01.09.2007 г., са изцяло неоснователни. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения, релевиращи нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 99 от Гражданския процесуален кодекс, приложим на основание чл. 144 от ГПК. Правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита при положение, че са налице условията за нейното предоставяне съгласно Закона за правната помощ. Касаторът не е поискал предоставяне на правна помощ за касационното производство. Предвид установената по делото фактическа обстановка и отправените искания следва да се приеме, че предоставянето на правна помощ не би било оправдано и в първоинстанционното производство, тъй като това не било оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла. Като е приел, че оспорените административни актове са законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,