Решение № 9099 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2017 г.

Решение № 9099 от 4.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. - 1" ЕООД, ЕИК *********, с. Г., срещу Решение № 310 от 8.12.2016 г. на Административен съд гр. С. Загора по адм. д. № 368/2016 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени като незаконосъобразна, евентуално прогласи се за нищожна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД - 14 - 1539/28.07.2016 г. на и. д. началник Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С. Загора. Твърди, че първоинстанционният съд е направил неправилен анализ на доказателствата по делото, поради което е установил несъответстваща им фактическа обстановка. Обжалваният административен акт страдал от множество пороци, които не били съобразени от административния съд. Липсвал адресат на заповедта. Не била посочена материалноправната предпоставка за реализиране на мярката, която се твърди да е изпълнена преди издаване на заповедта за нейното налагане. Ответникът, Н. О. отдел "Автомобилна администрация", не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Досежно правилното приложение на материалния закон: Производството пред Административен съд гр. С. Загора е образувано по жалба на "В. - 1" ЕООД, ЕИК *********, с. Г. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД - 14 - 1539/28.07.2016 г. на и. д. началник Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. С. Загора. Въз основа на събраните относими, допустими и необходими доказателствени средства, съдът е установил съответстваща им фактическа обстановка: На 27.07.2016 г. от инспектор в Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З., е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016 г., против П. Д. П. /л. 16 по делото/, за това, че на 27.07.2016 г. около 16:00 ч, в гр. С. Загора, по бул. "П. Е." срещу хотел "Сити", с посока на движение - "Център", като водач на автобус марка "М. С." с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма "В. 1" ЕООД, извършва обществен превоз на пътници под формата на специализиран превоз на пътници. При проверката след направена справка в Областен отдел "Автомобилна администрация" - гр. С. Загора, отдел "Лицензии" на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", е констатирано, че автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ6178ВС, собственост на "В. 1" ЕООД, не притежава удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария или копие на лиценз на Общността или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници и документи, които се изискват от закона. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при съставянето на АУАН от водача са иззети контролен талон към СУМПС, Свидетелство за регистрация и предна регистрационна табела на автобуса. Снети са обяснения от водача на МПС и на пътниците, като е съставен Протокол от 27.07.2016 г. по чл. 91, ал. 3, т. 4 от ЗАвтП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя П. П. и е подписан от него, без възражения. Видно от дадените от водача на автобус с рег. № СТ 6178 ВС писмени обяснения от 27.06.2016 г. /л. 18 по делото/, П. П. работи във фирма "В. 1" ЕООД като шофьор от 26.07.2016 г., като на 27.06.2016 г. в 8:00ч. е изпълнявал курс от спирка ул. Столетов до фирма Ембула, като в 15:30 ч. е "карал" следващата смяна от фирма Ембула до кв. Ж.. От снетите писмени обяснения на пътуващите в автобуса лица - Г. Д. Г. и Е. Н. Т. се установява, че и двамата работят в "Е. И." АД, като фирмата, в която работят, им осигурява ежедневно превоза от кв. "Ж." до работно място и обратно, за който транспорт те не заплащат. С оспорената пред АС С. З. З. за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1539 от 28.07.2016 г., издадена от ИД Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З., на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 4 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, е приложена принудителна административна мярка - спиране от движение за срок от 6 месеца, чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелството за регистрация на автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма "В. 1" ЕООД, и е определено място за домуване на охраняем паркинг в гр. С. Загора, кв. "Индустриален", ул. "И. А." №..., като е посочено, че разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, като превозното средство се задържа до заплащането на тези разходи. От фактическа страна издаването на заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка се основават на констатациите, съдържащи се в съставения АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016 г., въз основа на които административният орган е приел, че на 27.07.2016 г. П. Д. П., като водач, извършва обществен превоз на пътници с автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма "В. 1" ЕООД, за който от направената справка в информационната система на ИА "АА" се установило, че няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари на територията на РБългария или не е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. С оглед на което е направен извод, че е изпълнено материалноправното основание по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, за прилагане на принудителната административна мярка. По делото са приложени документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на обжалваната заповед. Като доказателство е приет и представения Договор от 2.06.2016 г., с който "Е. И." АД - гр. С. Загора е възложил на "В. 1" ЕООД, считано от 6.06.2016 г., да извършва пълно транспортно обслужване за всички смени на работниците и служителите на възложителя от местоработата им - с посочен адрес и до местоживеенето им, по график, срещу определена цена, като транспортното обслужване се извършва с микробуси, собственост на изпълнителя. По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето П. Д. П.. Свидетелят заявява, че работи във фирма "В.-1" ЕООД като шофьор. В деня на проверката е извършвал превоз на работници от фирма "Е. И." по договор. Имало определено маршрутно разписание за превозване на работниците. Твърди, че билети на работниците, които се качват в автобуса, не се давали, тъй като те не заплащали нищо. На 27.07.2016 г. служители на КАТ са го спрели за проверка, след което са дошли и служители на ДАИ. Разпоредили са му да свали номерата на автобуса и да ги предаде, като не са му връчили никакъв документ. След това е закарал автобуса на охраняем паркинг. На следващия ден са извикали свидетел, заедно с останалите шофьори в ДАИ и тогава са им връчили актовете. Така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се явява съответстваща на събраните в хода на производството доказателствени средства. Касаторът възразява правилното й установяване, но не ангажира различни доказателствени средства, чрез които да се установяват различни от установените от първоинстанционния съд факти. Досежно правилното приложение на материалния закон: За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесната заповед, съдът е направил извод за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е правилно: Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а се прилагат с мотивирана заповед на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или от упълномощени от него лица. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че от представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. е видно, че на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на ИА "АА", Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е упълномощил посочените в заповедта длъжностни лица, които да прилагат принудителните административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП, вкл. началниците на областни отдели "Автомобилна администрация" към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". От фактическа страна не е спорно, че подписалото като издател на обжалвания административен акт лице - В. И. П., е заемало и изпълнявало длъжността Началник на Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З.. С оглед на което съдът правилно е приел, че оспорената Заповед № РД-14-1539 от 28.07.2016 г. е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в условията на допустима от закона делегация, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със Заповед № РД-01-212 от 15.05.2015 г. на Изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" правомощия. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е постановен и при спазване на нормативно установените изисквания за форма и съдържание на акта. Изрично е посочено както правното основание за налагане на принудителната административна мярка - чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, така и фактическото основание - извършване на обществен превоз на пътници с МПС, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Касаторът отново релевира направеното и пред първоинстанционния съд възражение за липса на конкретизация на коя от предвидените в закона материалноправни предпоставки за налагане на ограничението се основава възприетото административно решение. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, на основание на която е издадена оспорената заповед, изисква кумулативното наличие на две условия: 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Противно на твърденията на жалбоподателя, административният акт е обоснован с фактите и обстоятелствата, възприети от административния орган като релевантни за наличието на нормативно регламентираните материалноправно предпоставки, с които законът свързва прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - извършен на 27.07.2016 г. от П. Д. П. обществен превоз на пътници с автобус марка "М. С." с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма "В. 1" ЕООД и липсата на изискуем от закона документ за осъществяване на дейността. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че посочването на правно релевантните за наличието на законовата хипотеза на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП обстоятелства, са необходимите и достатъчни мотиви, доколкото с тях се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му от закона правомощие и се осигурява възможност на адресата на акта да защити правата си. Първоинстанционният съд е обсъдил и възражението досежно твърдяната от жалбоподателя липса на адресат на обжалваната заповед. Същото се релевира и пред касационна инстанция: Правилен е изводът на първоинстанционният съд в насока, че разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП предвижда налагането на принудителна административна мярка по отношение на МПС, с което се извършва обществен превоз без съответните документи. От съдържанието на правните последици на приложената ПАМ, свързани с възпрепятстване движението на ППС, за което е установено че с него се осъществява обществен превоз на пътници или товари без изискуемите се документи за извършване на дейността, следва извода, че адресати на наложената мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, са водачът на МПС и неговият собственик. В случая в оспорената заповед са посочени както водача на МПС - П. Д. П., така и собственика на автобус марка "М. С." с рег. № СТ6178ВС, с което МПС се е осъществявал обществен превоз на пътници без съответните документи - "В. 1" ЕООД, на които именно лица е разпоредено да се доведе до знанието обжалваната заповед. Осъществявайки контрол за материална законосъобразност на заповедта, съдът е направил преценка налице ли са установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в посочената като правно основание за неговото издаване правна норма, респективно - дали се следват разпоредените с акта правни последици. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че с оглед на нормативното предписание на посочената като правно основание за издаване на оспорената Заповед № РД-14-1539 от 28.07.2016 г. разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, заповедта е постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава и при наличие на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Р. Б., лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в ЗАвтП е предвидено налагането на ограничителни мерки - принудителни административни мерки. В разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е регламентирано, че за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, с което се извършва обществен превоз на пътници или товари, без за него да има издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, която мярката се осъществява чрез сваляне на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство (чл. 106а, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП) и определяне на най-близкия платен охраняем паркинг като място за домуване на спряното от движение превозно средство, като разходите във връзка с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за сметка на водача, извършил превоза, при предвидено задържане на превозното средство до заплащането на тези разходи (чл. 106а, ал. 2, т. 4 от ЗАвтП). При тази нормативна регламентация следва извода, че законово установената с разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП принудителна административна мярка, се прилага при кумулативното наличие на две материалноправни предпоставки 1. да е извършен обществен превоз на пътници или товари и 2. превозът да се извършва с МПС, за което няма издадено заверено копие от лиценз на Общността или удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане, като съгласно § 1, т. 3 от ДР на ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни средства независимо дали са натоварени или не. По смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗАвтП, "специализирани автобусни превози" са превозите на работници, ученици и други по договор с определени от клиента маршрут и разписание. В контекста на посочените легални дефиниции на понятията "обществен превоз", "превоз на пътници" и "специализирани автобусни превози" правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обществен превоз е общото, съвкупно понятие, отнасящо се до всички тези видове превози, чиято основна характеристика е, че превозът с МПС се извършва срещу заплащане - от пътника, от възложителя или организатора на конкретния превоз. "Специализираният автобусен превоз", когато се извършва срещу заплащане, е обществен превоз по см. на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП. Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 66, т. 1 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Р. Б., съгласно която при извършена проверка, водачът на МПС осъществяващ специализиран превоз, е длъжен при поискване да представи удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Р. Б., като при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза. В конкретната хипотеза, от представения и приет като доказателства по делото АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016 г. в действителност се установява, че при извършена от контролните органи на Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З. проверка е констатирано, че на 27.07.2016 г. около 16:00ч, в гр. С. Загора, по бул. "П. Е." срещу хотел "Сити", с посока на движение - "Център", П. Д. П. - водач на автобус марка "М. С." с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма "В. 1" ЕООД, извършва обществен превоз на пътници под формата на специализиран превоз на пътници. Посоченият АУАН е съставен от служител на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - С. Ш. М., на длъжност инспектор в Областен отдел "АА" - гр. С. Загора, т. е от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ЗАвтП. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че съставеният АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016 г. е официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства П. П. не е направил възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, нито истинността на АУАН е оспорена от жалбоподателя в производството пред АС гр. С. Загора по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. По аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016 г., като официален свидетелстващ документ, се ползва с материална доказателствена сила досежно удостоверените в него факти и обстоятелства. Въз основа на тези правилни изводи, първоинстанционният съд обосновано е приел, че въз основа на съставения АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016 г. и събраните по делото гласни доказателства, безспорно се установява, че на посочените в акта за установяване на административно нарушение дата, място и обстоятелства, П. П. - водач на автобус марка "М. С." с рег. № СТ6178ВС, собственост на фирма "В. 1" ЕООД, е извършвал превоз на пътници. Превозът е осъществяван с пътнически автобус, в изпълнение на Договор от 2.06.2016 г., с който "Е. И." АД - гр. С. Загора е възложил на "В. 1" ЕООД, считано от 6.06.2016 г., да извършва пълно транспортно обслужване за всички смени на работниците и служителите на възложителя от местоработата им - с посочен адрес и до местоживеенето им, по график, срещу определена цена, като транспортното обслужване се извършва с МПС, собственост на изпълнителя. Въз основа на всички доказателства по делото, категорично и безпротиворечиво се установява, че изпълняваният на 27.07.2016 г. от П. П., като водач на автобус марка "Мерцедес" с рег. № СТ6178ВС, превоз, е възмезден превоз на пътници по определени маршрут и график, което го определя като обществен превоз на пътници, под формата на специализиран автобусен превоз, с оглед на което и превозвачът "В. 1" ЕООД е следвало да притежава изискуемите съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП документи. Страните не спорят, че за автобус марка "М. С." с рег. № СТ6178ВС, собственост на "В. 1" ЕООД, към датата на извършената от контролните органи на Областен отдел "Автомобилна администрация" - С. З. проверка и констатирането на нарушението - 27.07.2016 г., превозвачът не е разполагал нито със заверено копие от лиценз на Общността, нито с удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на Р. Б., нито превозното средство е било включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че за материалната законосъобразност на обжалваната заповед е ирелевантно обстоятелството, че след датата на констатираното нарушение, за което е съставен АУАН сер. А-2015, № 213956 от 27.07.2016 г., на превозвача "В. 1" ЕООД е издадено удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на РБългария за автобус марка "М. С." с рег. № СТ6178ВС. М. законосъобразност на заповедта се преценява към датата на реализиране на деянието. Към тази дата съдът съобразява и целта на наложената ПАМ. В действителност, фактически мярката се налага още със съставянето на АУАН, доколкото към тази дата се свалят номерата на МПС. Н. това е законодателно решение, което допуска фактическото изпълнение на мярката да се реализира към момента на съставянето на АУАН, като обективирането на мярката в нарочна писмена форма да е последващ акт. Както необходимостта от налагането й обаче, така и правилното приложение на материалния закон се преценяват към датата на реализиране на нарушението, за което се налага мярката. В тази връзка, издаденото след датата на реализиране на деянието удостоверение би имало значение за прекратяване на действието на мярката, но не и характер на факт по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд в тази насока, а именно, че по аргумент от разпоредбата на чл. 106а, ал. 3 от ЗАвтП в случаите по чл. 106, ал. 2, т. 1 от ЗАвтП регистрационната табела и посочените документи се изземват със съставянето на акта за установяване на административно нарушение т. е моментът на свалянето на предната табела с регистрационен номер и отнемането й заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, е нормативно определен - едновременно със съставянето на АУАН, както е направено и в случая. Касационната интанция споделя извода на АС гр. С. Загора, че това не означава че впоследствие издадената заповед по чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП - спиране от движение за срок 6 месеца и определяне мястото за домуване на моторно превозно средство, е постановена при липса на фактическо и правно основание. Доколкото действията по връчването на административния акт са последващи неговото издаване т. е тези действия не представляват елемент от фактическия състав по постановяването на заповедта, те нямат отношение към законосъобразността й. Дали и кога е връчена заповедта е обстоятелство, релевантно за преценката на допустимостта на подадената пред съда жалба, а не за нейната основателност. Това обстоятелство няма нито правно, нито доказателствено значение за материалната и/или процесуалната законосъобразност на административния акт, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е отхвърлил възражението на жалбоподателя за допуснато процесуално нарушение, което възражение е основано на твърдението за ненадлежно връчване на заповедта. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че при издаването на оспорения административен акт не са констатирани допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание по см. на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на заповедта. И пред касационната инстанция касаторът поддържа възражението, правилно отхвърлено от първоинстанционния съд, в насока, че заповедта е постановена без да са изяснени и преценени всички релевантни за случая факти и обстоятелства. Жалбоподателят не ангажира доказателствени средства за реализиране на фактическа обстановка различна от така установената. В действителност, принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП/, са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на държавна принуда - репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече извършено правонарушение; да преустановят вече започнало и продължаващо административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от него /чл. 22 от ЗАНН/. Следователно принудителната административна мярка налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения и съотв. недопускане на осъществяване на обществен превоз с МПС без законово изискуемите се документи. В случая освен че прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гл. т наличието на материалноправните предпоставки по чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, същата се основава и на необходимост от налагане на ограничението за постигане на предвидената в закона цел, а именно преустановяване на констатираното на 27.07.2016 г. административно нарушение по чл. 93, ал. 1 във вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП. С оглед на изложеното, касационната инстанция приема, че обжалваното съдебно решение е правилно и обосновано. Съдът последователно и аналитично е установил фактическата обстановка след подробен анализ на събраните доказателствени средства. Фактите са приведени към приложимата правна квалификация, като подробно, пълно и правилно са обсъдени възраженията на жалбоподателя, които мотивирано са отхвърлени. Предвид гореизложеното, като неоснователна, касационната жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение оставено в сила като правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд