Решение № 6270 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14961/2010 г.

Решение № 6270 от 9.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14961/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 239 от АПК. Образувано по искане на Живко Николаев Димитров от гр. Пловдив за отмяна на влезли в сила определения - № 10118 от 22.07.2010 г. по адм. дело № 1670/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, и оставеното с него в сила определение № 2693 от 22.12.2009 г. по адм. дело № 1972/2009 г. на Административен съд Пловдив. Моли настоящата инстанция на ВАС да ги отмени и да върне делото за ново разглеждане. Ответниците по делото не са изразили становище. Върховният административен съд, петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в искането за отмяна и приема за установено следното: С определение № 2693/22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1972/2009 г., по описа на Административен съд гр. Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на Живко Николаев Димитров, Милена Иванова Богданова, Люба Димитрова Деянова, Запрян Димитров Маджаров и Славка Горчева Даскалова срещу Заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София и е прекратено производството по делото. С определение № 10118 от 22.07.2010. по адм. дело № 1670/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение е оставено в сила определението на Пловдивския окръжен съд. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № РД-18-48/3.06.2009 г. на ИД на АГКК - София е одобрена кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив, район "Източен" - "II-ра Каменица", но първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателите нямат правен интерес да оспорват заповедта и на това основание е постановено прекратителното определение, което е оставено в сила от тричленния състав на Върховния административен съд, седмо отделение. Към искането за отмяна от искателя не са представени доказателства, поради което не са налице основанията за отмяна по чл. 239,т 1 от АПК, допускащи я, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Няма оплаквания в молбата и за допуснати нарушения на другите основания - т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и 6 от чл. 239 от АПК. Оплакванията се свеждат до необсъждането от първоинстанционния съд на всички представени по делото доказателства, до неназначаване от съда на експертиза за установяване на относими според искателя обстоятелства досежно правилността на административния акт, както и на прекратяването на делото в закрито заседание от първоинстанционния съд, което е лишило жалбоподателя да представи доказателства пред съда. Оплакванията следва да се квалифицират като касационни основания - за неправилното прилагане на материалния закон, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касационни основания по чл. 209 от АПК, които са извън приложното поле на основанията за отмяна по чл. 239 от АПК, която уредба предвижда извънреден способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Съдебният акт на административния съд е обжалван пред Върховния административен съд, с което искателят е упражнил субективното си право на обжалване пред две съдебни инстанции, с което е упражнен инстанционния контрол. Тъй като в настоящото производство по отмяна искателят не сочи конкретни оплаквания за нарушения по чл. 239, т. 1 - т. 6 от АПК, следва искането за отмяна на влязлото в сила определение на съда да бъде отхвърлено. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав