Решение № 10351 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2010 г.

Решение № 10351 от 11.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14513/2010 г., I о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби: на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП и на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД, подадена чрез адв. Сияна Димитрова. Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва Решение № 134 от 16.07.2010 г. по адм. дело № 47/2009 г. на Окръжен съд - гр. Варна, Гражданско отделение, VIII състав, в частта, в която е отменен ДРА № 3603/30.12.2005 г. на ТДД - Варна, потвърден с решение № 159/05.04.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП относно определените допълнителни задължения по ЗДДС на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД, както следва: за д. п. м. 12.2003 г. - ДДС за внасяне в размер на 4930 лв. и лихва за забава в размер на 1207,56 лв.; за д. п. м. 04.2005 г. - ДДС за внасяне в размер на 870 лв. и лихва - 66,94 лв. и за д. п. м. 05.2005 г. - ДДС за внасяне в размер на 754 лв. и лихва - 50,20 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и съответно потвърден РА изцяло. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба от Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Десислава Стефанова, срещу определение № 89/11.10.2010 г. по адм. дело № 47/2009 г. на ОС -Варна, с което Дирекция "ОУИ" - Варна е осъдена да заплати на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД съдебни разноски в размер на 920,24 лв. Частният жалбоподател моли да бъде отменено определението като незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата. "Хранителен център Лятно Тракия" ООД обжалва решението на ОС -гр. Варна в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против процесния ДРА и потвърдилото го решение на директора на Дирекция" ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП в частта относно допълнително определени задължения по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 08.2003 г. - ДДС за внасяне - 16 249,49 лв. и лихва-4676,10 лв.; за д. п. м. 10.2003 г. - ДДС за внасяне - 3553,14 лв. и лихва - 946,69 лв. и за д. п. м. 11.2003 г. - ДДС за внасяне - 2154,87 лв. и лихва за забава - 551,52 лв. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и моли да се отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, а с това и обжалвания ДРА. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и частната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. Счита за неоснователна жалбата на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД. Подробни съображения излага в хода по същество на делото. Касационните жалби са постъпили в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са допустими: По касационната жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП делото е за втори път пред ВАС. С решение № 11826 от 12.10.2009 г. по адм. дело № 5473/2009 г. на ВАС, I А отделение е отменено решение № 137 от 26.2.2009 г., постановено по адм. дело № 934 по описа за 2006 г. на Варненски окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът е отменил ДРА в частта, в която на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД са определени допълнителни задължения по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 12.2003 г. - ДДС за внасяне в размер на 4930 лв. и лихва за забава в размер на 1207,56 лв.; за д. п. м. 04.2005 г. - ДДС за внасяне в размер на 870 лв. и лихва - 66,94 лв. и за д. п. м. 05.2005 г. - ДДС за внасяне в размер на 754 лв. и лихва - 50,20 лв. За да постанови решението в тази част съдът е установил следното: Приходният орган е отказал право на данъчен кредит на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД по 6 бр. фактури, издадени от "Рес- М" ООД на основание чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 и чл. 24 от с. з. От заключението на ССЕ, прието от съда при първото разглеждане на делото от друг състав на ВОС е установено, че в представения дневник за продажбите на този доставчик процесните фактури не са включени в него през данъчен период м. 12.2003 г., както и не са включени в общия обем декларирани продажби в СД вх. № 001860/14.01.2004 г. и в ППМН № 0301665111/14.01.2004 г. Допълнителната ССЕ, назначена при новото разглеждане на делото пред ВОС е констатирала, че действителния пряк доставчик на жалбоподателя, вписан като издател на фактури № 360/13.12.2003 г., № 363/15.12.2003 г., № 364/17.12.2003 г., № 365/18.12.2003 г., № 366/23.12.2003 г. и № 367/29.12.2003 г. е "Неолекс" ЕООД, а не "РЕС-М" ООД -Варна, както е вписано в ДРА. С оглед така установеното, окръжният съд е приел, че незаконосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството за д. п. м. 12.2003 г. по фактурите, описани в ДРА като издадени от "РЕС-М" ООД, тъй като и вещото лице и съдът след визуална справка със същите, е констатирало, че издател на процесните фактури е "Неолекс" ЕООД, като липсват фактури с посочените номера, дати и предмет на доставките, издадени от сочения в ДРА доставчик. По отношение на фактури № 2/29.04.2005 г. и № 3/05.05.2005 г., издадени от доставчика "ТМ-Груп" ООД, данъчният орган не е признал право на данъчен кредит на дружеството-жалбоподател на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като фактурите, издадени от поддоставчика "Кардинал" ЕООД - Ловеч: № 652/29.04.2005 г. и № 676/05.05.2005 г., са били включени в СД и Дн. Пр. за данъчен период м. 08.2005 г. Безспорно е установено, че е налице реалност на доставките по тези фактури, както и начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) от прекия доставчик в законоустановения срок. Действително е установено, че предходният доставчик "Кардинал" ЕООД е начислил ДДС по издадените от него фактури след предвидения в закона срок - през д. п. м. 08.2005 г., докато фактурите са издадени през м. 04. и м. 05.2005 г. Това обстоятелство според съда обаче няма негативен ефект за държавния бюджет, тъй като с начисляването на ДДС в счетоводството на предходния доставчик, макар и в по-късен момент, се гарантира внасянето на данъка в бюджета. ВАС намира за неоснователна касационната жалба. Решението в тази част като правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД: Касаторът обжалва решението на ОС-Варна в частта, в която е приет за законосъобразен ДРА относно допълнително определени задължения по ЗДДС, както следва: за д. п. м. 08.2003 г. - ДДС за внасяне - 16 249,49 лв. и лихва-4676,10 лв.; за д. п. м. 10.2003 г. - ДДС за внасяне - 3553,14 лв. и лихва - 946,69 лв. и за д. п. м. 11.2003 г. - ДДС за внасяне - 2154,87 лв. и лихва за забава - 551,52 лв. За да отхвърли жалбата на дружеството, окръжният съд е установил, че е отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Маркони 989" ЕООД, "Юнитрейд" ЕООД и "МТ-2" ЕООД на основание чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /отм. Във вр. чл. 6 и чл. 24 ЗДДС (отм.). Относно процесните фактури с доставчик "Маркони 989" ЕООД съдът е приел, че независимо от факта, че вещото лице е установило начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55 от ЗДДС (отм.), то констатациите за липса на реалност на доставките по тях не са опровергани от жалбоподателя с никакви доказателства. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит по фактура № 129/22.08.2003 г., издадена от "МТ-2" ЕООД съдът е посочил, че жалбоподателят не е опровергал констатациите в ДРА както за липса на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), така и за начисляване на данъка, включително и чрез ССЕ. По доставките от "Юнитрейд" ЕООД, извършени през м. 08, 09, 10, и м. 11.2003 г. - допълнителна ССЕ е установила, че на същия доставчик е издаден ДРА № 1-23-114/30.04.2004 г. за извършена ревизия по ЗДДС за периода 27.06.2002 г. - 31.12.2003 г. В ДРА на доставчика не е извършена корекция на начисления ДДС по облагаемите доставки, които включват и процесните фактури, с което данъчният орган е констатирал и начислил като задължение към бюджета дължимия по тях ДДС за отделните данъчни периоди. Констатациите са в посока на непризнаване право на данъчен кредит по облагаемите доставки, с които са определени задължения по ЗДДС за внасяне. Установено е, че предходен доставчик на "Юнитрейд" ЕООД е "Юви Трейдинг" ЕООД, като вещото лице е констатирало, че по отношение на последния е извършено начисляване на данъка като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55 от ЗДДС (отм.). За предходен доставчик на "Юви Трейдинг" ЕООД са представени по делото митнически декларации за внос на замразена скумрия с износител "Ролеланд трейдинг Лимитед" - Никозия, Кипър, като ДДС при осъществяване на вноса е заплатено. В решението си окръжният съд е посочил, че не взема предвид допълнителното заключение на ССЕ, вкл. и ДРА № 45/25.02.2004 г. на "Юви Трейдинг" ООД, доколкото по отношение на задълженията по ДДС на жалбоподателя за м. 09.2003 г. е налице отменително решение на ДОУИ -Варна. По делото са представени и 20 бр. приемо-предавателни протоколи за доказване на твърденията, че "Юви Трейдинг" ЕООД като пазач на чужда стока, собственост на "Юнитрейд" ЕООД, е предал на жалбоподателя замразена риба скумрия, като в същите протоколи е удостоверено, че собствеността върху рибата е прехвърлена на "Юнитрейд" ЕООД по фактурите, анализирани и от вещото лице, издадени от "Юви Трейдинг" ЕООД, внесени по МД за съответния период. Тези протоколи са оспорени от ответника. Съдът също не ги е взел предвид с оглед на това, че същите са частни документи и нямат достоверна дата за трети лица, каквато е ответната страна- ДОУИ-Варна. Поради горното съдът е обосновал извода, че липсват безспорни доказателства, че "Юви Трейдинг" ЕООД е предходен доставчик на жалбоподателя по издадените от "Юнитрейд" ЕООД фактури с предмет доставката на скумрия, като според съда констатации за противното не се съдържат и в приложения ДРА на "Юнитрейд" ЕООД. Прието е, че липсват доказателства за реалност на доставките и ирелеватно е установеното от вещото лице начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55 от ЗДДС (отм.). В конкретния случай данъчният орган не е признал право на данъчен кредит на дружеството по фактури, издадени от "Маркони 989" ЕООД, "Юнитрейд" ЕООД и "МТ-2" ЕООД на основание чл. 63, чл. 64, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 и чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) във вр. чл. 6 и чл. 24 ЗДДС (отм.). Настоящата инстанция намира, че в хода на обжалване на ДРА този извод на приходния орган не е опроверган, включително и чрез приложените по делото ДРА на доставчиците "Маркони 989" ЕООД, "Юнитрейд" ЕООД. Въпреки, че в случая по отношение на някои от доставчиците е установено начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), то обаче липсата на доказателства оборващи изводите на приходния орган за липса на реалност на доставките по процесните доставки е достатъчно основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Тежестта на доказване относно наличието на всички условия за упражняването на правото е изцяло върху лицето, което претендира правото- т. е. върху жалбоподателя. Съобразно изложеното, настоящият състав намира, че решението на ОС-Варна в тази част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. По частна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП: С обжалваното определение № 89/11.10.2010 г. по адм. дело № 47/2009 г. на ОС -Варна, Дирекция "ОУИ" - Варна е осъдена да заплати на "Хранителен център Лятно Тракия" ООД съдебни разноски в размер на 920,24 лв. За да постанови обжалваното определение, ОС е приел, че с оглед материалния интерес, изхода на делото и направените разноски от дружеството - жалбоподател в размер на 300 лв. -депозит за в. л., 5 лв. - ДТ - за съдебно удостоверение, 1500 лв. - адв. възнаграждение, 25 лв. - ДТ за касационна жалба, 2000 лв. - адв. възнаграждение за касационната инстанция, 50 лв. - ДТ и 300 лв. - депозит за в. л., то Дирекция "ОУИ" -Варна следва да заплати на дружеството-жалбоподател разноски в размер на 920,24 лв. съразмерно уважената част от жалбата. ВАС намира за неоснователно възражението на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, че в случая е налице хипотезата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като съдът се е позовал на доказателства представени едва в хода на съдебното производство и неоснователно е уважил искането на дружеството за присъждане на разноски съразмерно с уважената част от жалбата. Относно твърдението, че съдът неправилно е приел, че са направени разноски за адвокат без да бъдат посочени документите, въз основа на които са платени действително направените разноски- настоящият състав констатира, че по делото са налице доказателства в тази насока - договори за правна защита и съдействие от 10.02.2009 г. и 16.06.2010 г. От същите е видно, че уговорените възнаграждения в размер на 2000 лв. и 1500 лв. са реално платени. Определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,