Решение № 12438 от 13.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4815/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Николаев, чрез пълномощника адв. Стоянов, срещу решение 152 от 14.02.2023 г., постановено по адм. дело 730/2022 г. от Административен съд София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 1983к-1008 от 29.06.2022 г., издадена от директора на Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението (ГДПБЗН) при Министерство на вътрешните работи (МВР). Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Счита за нарушен принципа на равенство в административния процес и за нарушена процедурата по чл. 205, ал. 3 Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Оспорва изводите на съда, че дисциплинарното наказание е наложено в предвидения законов срок. Твърди, че първоинстанционния съд превратно е тълкувал доказателствата по делото и е достигнал до погрешни правни изводи, че заповедта е издадена в съответствие с изискванията на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Счита, че не е изпълнено и изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание. Оспорват се изводите на съда за безспорна доказаност на извършеното нарушение въз основа на образуваното досъдебно производство. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което правният спор да се реши по същество, като се отмени оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба директорът на Главна Дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - МВР, в приложени писмени бележки и чрез процесуален представител в открито съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССО е заповед 1983к-1008/29.06.2022 г., издадена от директора на ГДПБЗН МВР, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1,т. 6 и чл. 226, ал. 1,т. 8 от Закона за Министерството ма вътрешните работи (ЗМВР) на младши инспектор Р. Николаев - старши пожарникар в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението- Етрополе към Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - София при ГДПБЗН МВР, е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В мотивите на заповедта е прието, че с действията си на 11.04.2020 г. в 03:40 ч. в гр. Етрополе след получен сигнал от Филиал за спешна медицинска помощ Етрополе, младши инспектор Р. Николаев, като е държал в собствения си лек автомобил марка Мерцедес с ДК [рег. номер], пушка калибър 5,6 mm/.22 LR, представляващо огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ) и 50 броя патрони Winchester magnum Rimfire калибър 22, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без необходимото разрешение, в нарушение на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - не са спазени т. т. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК). В заповедта е посочено, че действията на служителя са довели до уронване престижа на службата, тъй като са станали достояние на служителите на РУ- Етрополе, на прокурори, следователи, лекари и граждани. Във връзка с горното по случая е образувано досъдебно производство 77/2020 по описа на Окръжен Следствен отдел (ОСлО) при Окръжна прокуратура София (СОП). Касационният жалбоподател е привлечен в качеството на обвиняем по НОХД 111/2021 г. по описа на Районен съд - Етрополе. Предвид така описаното нарушение в заповедта и в съответствие с доказателствата в дисциплинарната преписка, с правна квалификация по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронване престижа на службата, с оспорения административен акт е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. При постановяване на решението съдът е обсъдил релевантните относно законосъобразността на заповедта фактически обстоятелства и е направил извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно тълкуване и прилагане на процесуалните правила и материалния закон, към приетата за установена фактическа обстановка, въз основа на доказателствата по делото. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че деянието представлява дисциплинарно нарушение. Извършването му е установено по безспорен начин от обективна и субективна страна, съответно вината на наказаното лице като форма на съзнателно поведение и отношение към него също е доказана. Съдът е обсъдил и описал доказателствата по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липса на отменително основание спрямо оспорената заповед е законосъобразен. Съдебният акт е надлежно обоснован, след служебна проверка на административния акт. Правилно е прието, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и е мотивирана. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Заповедта е издадена за установено дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР "неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", което е прието за тежко нарушение на служебната дисциплина, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". От събраните по делото доказателства е видно, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, в срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Нарушаването на разпоредбите на т. 15, т. 19 и т. 20 от ЕК правилно е било квалифицирано като дисциплинарното нарушение съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на посочените в заповедта място и време и по описания начин, служителят е извършил действия, с които е осъществил дисциплинарно нарушение, изразено в неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като поведението му е било несъвместимо с тях и е уронващо престижа на службата, като същият е бил надлежно запознат с тези правила. Правилен е изводът на решаващия съд, че дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 195, ал. 2 ЗМВР, доколкото се касае за тежко нарушение на служебната дисциплина и срокът за налагането му е две години от извършването му и двумесечен от откриване на нарушението. С оглед датата, на която първата обобщена справка и становището на дисциплинарно разследващия орган (ДРО) са постъпили при дисциплинарно наказващия орган (ДНО) 10.03.2022 г., доказателствата за ползване на отпуск поради временна неработоспособност общо в размер на 56 дни в периода 18.03.2022 г. 05.06.2022 г., съобразени съгласно чл. 195, ал. 3 ЗМВР, правилно е установено от първоинстанционния съд, че дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок, съгласно чл. 195, ал. 2, предл. първо от ЗМВР. Спазен е и двугодишния срок по чл. 195, ал. 2, предл. второ от ЗМВР, като правилно са съобразени с разпоредбата на чл. 195, ал. 3 ЗМВР датата на извършване на нарушението 11.04.2020 г., доказателствата за ползване на годишен отпуск в периода 17.08.2020 г. 07.03.2022 г. общо в размер на 49 дни, отпуск за временна неработоспособност в периода от 11.04.2020 г. до 05.06.2022 г. общо в размер на 99 дни. Изложените в касационната жалба съображения за обратното не намират опора в закона и доказателствата по делото. Съгласно чл. 206, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон. В този смисъл са допустими всички доказателствени средства - писмени доказателства, регламентирани по закон, включително и такива, събрани в досъдебното и наказателното производство. Дисциплинарното нарушение, за което е ангажирана дисциплинарната отговорност на Р. Николаев е доказано, противно на твърденията, изложени в касационната жалба. Съответни на доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд, че категорично и по-безспорен начин по делото се е установило, че на 11.04.2020 г. след получен сигнал от ФСМП - Етрополе, младши инспектор Р. Николаев, като е държал в собствения си лек автомобил марка Мерцедес с ДК [рег. номер], пушка калибър 5,6 mm/.22 LR, представляващо огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ и 50 броя патрони Winchester magnum Rimfire калибър 22, представляващи боеприпаси за огнестрелно оръжие, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ, без необходимото разрешение е нарушил разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. Поведението му в процесния период е в нарушение, както на законовите изисквания за притежание на оръжие, така и на посочените в заповедта норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. С поведението си полицейският служител е накърнил престижа на службата, като то е станало известно на държавни органи, лекари и граждани. Деянието извършването, на което се установява от събраните доказателства, е от естество да засегне авторитета на полицейската институция, поради което е налице квалифициращия признак по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР уронване престижа на службата, за което се налага най-тежкото дисциплинарно наказание. В случая Р. Николаев е дисциплинарно уволнен като служител на МВР не заради това, че с деянието си е извършил престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК). Не е необходимо едно деяние да осъществява състав на престъпление по смисъла на НК, за да може същото да бъде квалифицирано и като дисциплинарно нарушение. За да се ангажира дисциплинарната отговорност на служителя, не е необходимо да е налице влязла в сила осъдителна присъда за същото деяние. В случая е вярно, че за едни и същи фактически действия, Николаев е привлечен, както към наказателна, така и към дисциплинарна отговорност. Доколкото става въпрос за отделни видове отговорност, във всяко отделно производство следва да бъде установен и доказан фактическият състав на деянието, определено като престъпление, съответно като дисциплинарно нарушение. Предмет на производството по чл. 194-215а ЗМВР е преценката дали дадено деяние е извършено в нарушение на задълженията, изискванията, забраните и правилата, изпълващи съдържанието на служебното правоотношение на наказаното лице като служител на МВР. За извършването на тази преценка е без значение дали същото деяние осъществява едновременно и състав на престъпление по смисъла на НК. В случая служителят е дисциплинарно наказан за това, че обективираните от него действия съставляват нарушения, признати от закона етични норми, регулиращи поведението на служителите в МВР (т. т. 15, 19 и 20 от ЕК). От данните по делото е видно, че намерената в автомобила на младши инспектор Николаев пушка е саморъчно направена, калибър 5,6 mm/.22 LR, не е технически изправна, но е годна за употреба по предназначение и представляваща огнестрелно оръжие, съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, като в патронника на цевта на пушката, могат да се поставят патрони калибър 5,6 mm/.22 LR. Безспорно установено е, че иззетите от автомобила 50 броя патрони, Winchester Magnum Rimfire, калибър 22 са заводски произведени, годни за употреба по предназначение, и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. От доказателствата се установява, че на младши инспектор Р. Николаев се е водило на отчет ловно огнестрелно оръжие, като марката и калибъра на патроните, намерени в личния му автомобил на 11.04.2020 г. са предназначени за друг вид оръжия, за които се издава отделно разрешително, различно от притежаваното от Р. Николаев. Както правилно е установил ДНО, с поведението си Николаев не е спазил изискванията на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ. За установяване на тези факти правилно първоинстанционния съд е кредитирал само относимите и непротиворечиви писмени показания, събрани в хода на дисциплинарното производство. Възраженията му не са свързани с факти относно инцидента на 11.04.2020 г., а с наличието на пушка в багажника му, установена с извършеното от компетентните органи претърсване и изземване. Правилни са изводите на решаващият състав, че претърсването и изземването касаят друго производство и същите не влияят върху нарушението, установено в настоящото дисциплинарно производство. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че е нарушен чл. 210, ал. 1 ЗМВР при издаване на оспорената заповед. Съгласно тази разпоредба дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа, на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Правилно решаващият съд е приел, че процесната заповед отговаря на законовото изискване за форма на административния акт. Изложените от ДНО мотиви във връзка с изискването на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР не са формални, а се базират на правилен анализ на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства. Установените факти ДНО е подвел под съответстващите им правни норми, за да достигне до извод за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Изложил е съображения за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя, като в тази връзка е обсъдил и кадрова справка 1207р6106/30.11.2021 г. Необосновано е възражението на касатора, че не му е предоставена възможност да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него адвокат. Не се установява допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 205, ал. 3 от ЗМВР, съобразно която държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство, може да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител на МВР или от адвокат. Няма данни по делото служителя да е бил възпрепятстван да участва в процесното дисциплинарно производство, дори и с оглед на желанието му да бъде подпомаган в защитата си от адв. Стоянов. След връчването на поканите за запознаване с материалите от дисциплинарната преписка, на Николаев е предоставяна многократна възможност за даване на обяснения и възражения. Служителят при желание е имал възможност да се консултира с адвокат и да депозира писмено своите възражения, за да защити правата и интересите си. Не е налице законово задължение на ДНО или на друг подпомагащ орган в провежданото производство по налагане на дисциплинарно наказание, да предлага на служителя защита по реда на чл. 205, ал. 3 ЗМВР. Съгласно ал. 5 на същата норма участието в дисциплинарното производство на лицата по ал. 3 се осигурява от служителя, срещу когото то се води, и тяхното отсъствие по неуважителни причини не е пречка за извършване на действия по производството, т.е. задължението за запознаване с материалите по преписката не е на административния орган, а на служителя, противно на твърденията на касатора. По делото са налице безспорни доказателства, че служителят не е бил лишен от възможността да защити правата си, тъй като са правени многократни опити за връчване на материалите по дисциплинарната преписка, за което са съставяни протоколи и връчвани покани. Предвид изложеното и с оглед липсата на касационни основания за отмяна, оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, Р. Николаев следва да заплати на Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението сумата 200 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение