Решение № 2443 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2020 г.

Решение № 2443 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4737/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Кричим, чрез адв. Стойчев като процесуален представител, против решение № 375 от 11.02.2020 г., постановено по адм. дело № 3112/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова заповед № РД-02-09-313 от 20.09.2019 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон. Касаторът твърди незаконосъобразност на извода на съда за несъразмерна намеса в правната сфера на адресатите на административния акт по смисъла на чл. 8, ал. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Прави се искане за отмяна на решението и присъждане на направените разноски. Ответникът - А. Георгиева, чрез пълномощника си адв. Андреев, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Г. Георгиев не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение е отменена заповед № РД-02-09-313 от 20.09.2019 г. на кмета на община Кричим, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ пристройка "санитарен възел", разположат от югоизточната страна на жилищна сграда с идентификатор 39921.501.624. 1 по КККР на гр. Кричим, в УПИ II - 1275, кв. 80 по регулационния план на гр. Кричим, с адресати А. Георгиева и Г. Георгиев в качеството им на собственици на строежа. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган и при липса на нарушения на административната процедура, но в нарушение на принципа за съразмерност, заложен в чл. 6, ал. 2 АПК във вр. с чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС. Излага съображения, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза се установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, както и в отклонение с предвижданията на действащия подробен устройствен план, поради което е незаконен. Обосновава заключение за неприложимост на разпоредбите за търпимост по § 16 ДР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИДЗУТ предвид времето на извършването му след одобряване на КККР през 2009 г. Крайният извод за незаконосъобразност на заповедта е основан на засягане правата на адресатите на заповедта да използват жилищната сграда за задоволяване на жилищни нужди, доколкото обектът представлява единствен санитарен възел за нея и с премахването му жилището ще загуби това си качество, като се позовава на разпоредбите на чл. 97, ал. 2, т. 1 и чл. 108, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. Законосъобразен е изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма. Не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Процедурата по премахване на незаконни строежи е специална и е уредена в чл. 225а и сл. ЗУТ, като в административното производство се изисква единствено съставянето на констативен акт. Такъв в случая е съставен от определената със заповед на кмета на общината комисия след извършена на място проверка. След получаване на съобщение за констативния акт на 02.09.2019 г. А. Георгиева депозира възражение, което е обсъдено от административния орган. По делото безспорно е установен незаконен строеж, изпълнен без строителни книжа от наследодателя на адресатите на заповедта. Касае се за пристройка към югоизточната страна на жилищната сграда в имота, представляваща санитарен възел. Процесното строителство попада извън очертанията на предвиденото основно застрояване за УПИ II - 1275, кв. 80 по действащия за населеното място застроителен план от 1982 г. Установено е, че строежът е изграден в периода 2014 - 2015 г. Предвид времето на изпълнението му не са налице предпоставките за търпимост в нито една от хипотезите, предвидени в § 16 ДР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, поради което строежът подлежи на премахване. Настоящият състав не споделя извода за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК и чл. 8 КЗПЧОС. Неправилно съдът обсъжда понятията "жилище" и "жилищна сграда". Предмет на разпореждането за премахване е единствено пристройка, представляваща санитарен възел. Въведените в чл. 6 АПК принципи на съразмерност, добросъвестност и пропорционалност могат да бъдат прилагани от административните органи само в случаите, при които съществуват различни и то законосъобразни възможности като се избере тази от тях, която е най-благоприятна и справедлива за субектите на правоотношението и от друга страна - за държавата и обществото. При констатиране на незаконно строителство компетентните органи действат при условията на обвързана компетентност, т. е. в правомощията им не съществува друга възможност, освен да разпоредят премахването му. Доколкото целта на ЗУТ е да не се допуска и да се отстранява незаконното строителство, то намесата на държавата, съответно на общинската администрация в случая е напълно пропорционална на предвидената в закона цел. Премахването на незаконния строеж, изпълнен без строителни книжа и при липса на предпоставките за търпимост е единственият способ, чрез който може да се постигне законовата цел. В тази връзка не е допуснато нарушение и на чл. 8, ал. 1 КЗПЧОС и чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Разпоредбите гарантират защита на правото на жилище и на собствеността върху него. В чл. 8, ал. 2 КЗПЧОС са дефинирани границите на допустима намеса на държавата на правата по ал. 1 в определени случаи, когато ограничението е предвидено в закона и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществена сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. При наличието на някоя от посочените предпоставки за прилагане на ограничението се приема, че засягането на прокламираното от чл. 8, ал. 1 от Конвенцията право е пропорционално на целта, за която мярката се налага. В случая ограничителната мярка е допустима в интерес на обществото, което не допуска съществуването на строежи, чието изграждане е в нарушение на предвидените в ЗУТ изисквания. Предмет на оспорената заповед не е сградата, за да се изследва въпроса дали е единствено жилище на единия от адресите на задължението за премахване. Касае се за незаконен строеж извън тази сграда, поради което оспорената заповед не причинява вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел. Възраженията за това, че е единствен санитарен възел противоречат на данните по делото за наличието на друга тоалетна в имота. Предвид изложеното оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт, поради което оспорването срещу него е неоснователно. Като достига до обратен извод, съдът постановява обжалваното решение в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата на А. Георгиева срещу заповедта на кмета на община Кричим. С оглед изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски. Ответникът А. Георгиева следва да бъде осъдена да заплати на община Кричим такива в общ размер на 970 лева, от които 70 лева - внесена държавна такса за касационното производство, 300 лева - депозит за вещо лице и 600 лева - адвокатско възнаграждение за първата инстанция съгласно договор за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,