Решение № 2922 от 21.3.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР, Комисията/, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на решение 5086 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 7265/2019 г. от Административен съд-София град, първо отделение, 42-ри състав, и решение 4076 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 11367/2021 г. от Върховния административен съд, трето отделение. Във връзка с първото отменително основание, като нови доказателства по делото са представени решение на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, а за установяване на второто - решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на Административен съд-София град и спорът е решен по същество, като е отхвърлен искът, предявен от Електроразпределение Север АД срещу Комисията. В открито съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от процесуалния представител на КЕВР юрк. Р. Башлиева, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Електроразпределение Север АД, чрез процесуалния си представител адв. Н. Георгиева, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и на двете, посочени от искателя правни основания. Претендира присъждане на разноски по приложен списък. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, при проверката за допустимостта на искането, за да се произнесе съобрази следното: Видно от данните по делото, основното съдебно производство, в което са постановени съдебните актове, чиято отмяна се претендира, е по реда на ЗОДОВ. Образувано е по искова молба, предявена от Електроразпределение Север АД с предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД, против КЕВР за присъждане на имуществени вреди в размер на 1 356 лв, представляващи изплатено в производство по обжалване на наказателно постановление НП-410/17.12.2014 г. адвокатско възнаграждение. С посоченото постановление, издадено от председателя на Комисията, на търговското дружество е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. Ищецът се е позовал на факта, че по негова жалба, като адресат на постановлението, същото е отменено с решение 53/05.02.2016 г. по НАХД 1477/2015 г. на Районен съд-Габрово, в развилото се производство, по което е ангажиран адвокат за процесуално представителство и са направени разноски за възнаграждението му. Претендирана е и законна лихва. За съвместно разглеждане с този иск е присъединен и искът на търговското дружество за присъждане на обезщетение в размер на 1 356 лв. имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение по КНАХД 105/2016 г. на Административен съд-Габрово, с решение 137/17.05.2016 г. по което е приета за неоснователна касационната жалба на КЕВР срещу решение 53/05.02.2016 г., постановено от Районен съд-Габрово по НАХД 1477/2015 г. И по отношение на този иск е претендирана дължимата лихва за забава. В развилото се пред Административен съд-София град производство по адм. дело 7265/2019 г., съдът разгледал предявените искове по същество, при което приел същите за основателни и с решение 5086 от 04.08.2021 г., чиято отмяна се иска, осъдил КЕВР да заплати на ищеца следните суми: сума в размер на 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-410/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, която сума представлява разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 1477/2015 г. на Районен съд-Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление НП-410/17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, която сума представлява разноски за адвокатско възнаграждение на дружеството по КНАХД 105/2016 г. на Административен съд Габрово, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 17.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; и сума в размер на 553,81 лв. разноски по делото. Решението е обжалвано пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена от КЕВР, по която е образувано адм. дело 11367/2021 г. на ВАС, трето отделение. Съдът разгледал спора, при което приел касационната жалба за частично основателна. С решение 4076/28.04.2022 г., чиято отмяна се иска, съставът на трето отделение на ВАС отменил решение 5086 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 7265/2019 г. от Административен съд-София град, в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 1477/2015 г. по описа на Районен съд-Габрово, считано от 17.05.2016 г. до 26.06.2016 г., както и в частта му, с която КЕВР е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 105/2016 г. по описа на Административен съд-Габрово, считано от 17.05.2016 г. до 26.06.2016 г. Вместо това, със същото решение 4076/28.04.2022 г., постановено по адм. дело 11367/2021 г., чиято отмяна се претендира, ВАС отхвърлил искането на Електроразпределение Север АД за присъждане на законна лихва върху определените му - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по НАХД 1477/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, считано от 17.05.2016 г. до 26.06.2016 г., като погасено по давност на основание чл. 111, б. в от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, отхвърлил искането на Електроразпределение север АД за присъждане на законна лихва върху определените му - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 356 лв., явяваща се обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляваща разноски за адвокатска защита на дружеството по КНАХД 105/2016 г. по описа на Административен съд Габрово, считано от 17.05.2016 г. до 26.06.2016 г., като погасено по давност на основание чл. 111, б. в от ЗЗД, оставил в сила решението в останалата му част и осъдил КЕВР да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 792 лв разноски по делото. При тези данни по делото, настоящият петчленен състав приема, че за КЕВР липсва правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 237 и сл. от АПК в частите, които са с благоприятен за Комисията резултат. КЕВР не е активно процесуално легитимирана да иска отмяна по този ред на решение 4076/28.04.2022 г., постановено по адм. дело 11367/2021 г. от Върховния административен съд, трето отделение, в частта му, с която исканията на Електроразпределение Север АД за присъждане на законна лихва са отхвърлени в съответните части. Искането за отмяна в тази част следва да се остави без разглеждане, като недопустимо, по аргумент от разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК, а образуваното по тази част от искането производство по настоящото дело следва да бъде прекратено. Относно наличието, респективно липсата на правен интерес, съдът следи служебно, доколкото той е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство. В останалата част искането за отмяна като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК е допустимо, а разгледано по същество в тази му част неоснователно, по следните съображения: В чл. 239, т. 1 от АПК е уредена хипотезата за отмяна на влязло в сила съдебно решение при откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Законодателят има предвид обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на страната по обективни причини и въпреки полагането на дължимата грижа за активно участие в производството по делото. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност актът му да е неправилен. Представените от КЕВР решение на СЕС от 22.12.2010 г. по дело С-279/2009 г. и определение от 27.09.2011 г. по дело F-55/08 DEP на Съда на публичната служба, нямат характера на нови доказателства, нито на нови обстоятелства. На първо място те са съществували към датата на постановяване на съдебните решения и Комисията при полагане на необходимата грижа, би могла да ги представи на съда като приложима съдебна практика, която да се вземе предвид при преценката по основателността на предявения иск, но същите не представляват основания по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на вече влезли в сила съдебни решения. На второ място, което и е много по-съществено, те нямат характера на нови доказателства и обстоятелства от съществено значение за конкретното дело. Сами по себе си те не установяват факти, касаещи процесното правоотношение. Това е безусловно задължително видно от тълкуването и на съдържанието на т. 6 от чл. 239 от АПК. С посочената разпоредба е въведено като отменително основание наличието на постановено решение от Европейския съд за защита на правата на човека, за установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Установеното нарушение следва да е на не която и да е разпоредба на Конвенцията, нито по отношение на който и да било правен субект, а при реализирането на конкретното правоотношение и постановяването на влязлото в сила решение. Разгледани от този аспект, представените от КЕВР, решение на СЕС и определение на Съда на публичната служба по никакъв начин не съставляват юридически факти, пряко и непосредствено относими към образуваното и приключило исково производство. Наред с горното следва да се отбележи, че решението по дело С-279/2009 г. не съдържа отговор на въпроси, дори косвено относими към спора относно основателността на предявения иск. Решението касае предоставянето на правна помощ на юридически лица, изразяваща се в която и да било от двете форми - освобождаване от авансово плащане на разноски във връзка с производството и/или съдействие от адвокат. Целият анализ и преценка, направени от СЕС, касаят така поставения въпрос, насочен само към предоставянето на правна помощ. Преценено от тази гледна точка, то няма никакво отношение към правилността на постановените от националните съдилища решения, предмет на отменителното производство. Още повече, че внимателният им прочит установява че, както първоинстанционният, така и касационният съд са се позовали в мотивите на напълно относима практика, намерила израз в съдебни решения на СЕС, общоважима за страните членки на Европейския съюз. Това прави искането на КЕВР за отмяна на двете съдебни решения на основание чл. 239, т. 1 от АПК неоснователно. Съдът намира искането в допустимата му част за неоснователно и на второто предявено отменително основание - това по чл. 239, т. 4 от АПК. Нормата има за задача да предотврати съществуването в правния мир на две противоречиви, влезли в сила съдебни решения, постановени между същите страни, за същото искане и на същото основание. При констатиране на пълното тъждество, изискуемо в закона, съдът е задължен с нормата на чл. 244, ал. 2 от АПК да преодолее противоречието, като отмени неправилното решение. С тази отмяна в правния мир ще остане само един съдебен акт, който със сила на пресъдено нещо решава спора между страните за законосъобразността/незаконосъобразността на един административен акт. За да претендира отмяна на решенията на това основание КЕВР се позовава на решение 1349/31.01.2019 г. по адм. дело 12433/2018 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено решение 5064/27.07.2018 г. по адм. дело 6455/2017 г. на Административен съд-София град. Сравнението на двете съдебни решения ясно показва липса на идентичност в предмета на иска, тъй като претендираните имуществени вреди произтичат от обжалване на различни наказателни постановления по образувани различни дела, пред различни съдилища. Цитираното решение, на което според Комисията противоречат решенията, предмет на настоящото отменително производство, касае производство, образувано при обжалването на наказателно постановление 202/30.01.2015 г. по НАХД 2493/2015 г. по описа на Районен съд-Русе. Наличието на различни съдебни производства по обжалване на различни наказателни постановления води до установяването на различна фактическа обстановка. Видно от решение 1349/31.01.2019 г., състав на трето отделение на Върховния административен съд изрично е посочил, че е допустимо да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползване на адвокатска защита в производство по обжалване на наказателни постановления и в тази връзка е разгледал представените по делото пред районния съд, писмени доказателства, като в резултат съответните фактически установявания, отхвърлил предявения иск като недоказан. В решенията, предмет на настоящото отменително производство, е приета за установена друга фактическа обстановка, даваща основание на съда да приеме за доказано по безспорен начин извършването на плащанията, поради което и искът е изцяло уважен. Така, данните по делото ясно показват липсата на идентичност в исканията, предмет на разрешаване с влезлите в сила съдебни решения. Не е налице един от съществените елементи по чл. 239, т. 4 от АПК, поради което предявеното искане за отмяна в допустимата му част и на това основание, като неоснователно подлежи на отхвърляне. Следва да се посочи, че изтъкнатите в искането подробни доводи относно неправилността на решение 5086 от 04.08.2021 г., постановено по адм. дело 7265/2019 г. от Административен съд-София град и решение 4076 от 28.04.2022 г., постановено по адм. дело 11367/2021 г. от Върховния административен съд, представляват по същество касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, които са недопустими за разглеждане в настоящото производство. С оглед изхода на делото направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., следва да бъде уважено, като КЕВР бъде осъдена да заплати сумата на Електроразпределение Север АД. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,