Решение № 9262 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2016 г.

Решение № 9262 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5378/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., срещу Решение № 22/18.03.2016 г., постановено по адм. дело № 477/2015 г. по описа на Административен съд Х. в частта му, с която е осъдена да заплати сума в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба. Излага доводи за незаконосъобразността му, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в обжалваната част, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният иск се отхвърли като неоснователен и в тази му част. О. А. И. Е. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната му част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Х. се е развило по исковата молба на А. Е. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С. /ГД "ИН"/, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. С. З. и Затворническо общежитие "Ч. гора", в определен в исковата молба период. Искът се основава на твърдяно неосигуряване на адекватни хигиенно-битови условия, непредоставяне на храна, каквато му се следва с оглед налично заболяване, дрехи, обувки и спални принадлежности, принуждаване да работи в почивни дни. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявения от Е. иск. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Решението е валидно, допустимо и правилно в обжалваната му част. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото са установени и доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, обуславящи отговорността на ответника за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в З. С. З. и ЗО "Ч. гора" в периода, предмет на исковата молба, относно неосигуряване на достатъчна жилищна площ, липса на постоянен достъп до санитарен възел, частично неизпълнение на задължението за предоставяне на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности и за предоставяне на храна съобразно предвидения за ищеца режим. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, основан на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в затвора в С. З. и ЗО "Ч. гора", където е изтърпявал наказанието си през процесния период ищеца. Тези условия са несъответни на минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство, позволяващи съхранението му. Установената от доказателствата по делото липса на хигиенно-битови условия, неизпълнение на задължението за предоставяне на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности и за предоставяне на храна съобразно предвидения за ищеца режим в периода, предмет на исковата молба несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение. При така изложените съображения решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото е неоснователно. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 15.04.2016 г. не е отразено извършване на плащане на договорената сума по уговорения начин - в брой, за да има договорът характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. След като този договор не установява наличието на реално направени разходи искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение