Решение № 10479 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 891/2016 г.

Решение № 10479 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 891/2016 г., V о., докладчик председателя Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Д. Г., чрез процесуален представител, срещу решение № 169/30.11.2015 г. по адм. дело № 202/2015 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № ЗД-06-08/10.07.2015 г. на директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - С., издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, с която е прекратено служебното й правоотношение поради съкращаване на длъжността. Касаторката поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска отмяна на съдебния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директор на РЗИ - С., чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, намира жалбата за допустима и приема за установено следното от фактическа и правна страна: Към датата на прекратяване на служебното правоотношение Г. е заемала длъжността "старши експерт" в дирекция "Обществено здраве" отдел "Д. здравен контрол" РЗИ - С.. С изменение и допълнение на Устройствения правилник на Регионалните здравни инспекции, обн. ДВ бр. 47 от 26.06.2015 г., е предвидено намаляване на числеността на персонала в регионалните здравни инспекции. В изпълнение на чл. 9, т. 4 от цитирания правилник, с писмо изх. № 16-20-48/30.06.2015 г., директорът на РЗИ - С. представя на Министерство на здравеопазването за съгласуване новата структура на РЗИ - С.. С писмо изх. № 16-20-48/7.07.2015 г. министърът на здравеопазването съгласува предложената структура на РЗИ - С.. На 10.07.2015 г. със Заповед № РД-06-110 директорът на Регионална здравна инспекция С. определя структурата на РЗИ - С. и утвърждава изменение на Длъжностно и поименното щатно разписание на агенцията, като съкращава длъжности в РЗИ - С.. По делото е приета съдебно-икономическа експертиза и допълнителна съдебно-икономическа експертиза от същото вещо лице, неоспорени от страните. От извършената проверка експертизата установява, че към 25.06.2015 г. общата фактическа численост на персонала в РЗИ - С. била 78 щ. бр., като считано от 10.07.2015 г. става 62 щ. бр. или намалението е с 16 щ. бр. Към 25.06.2015 г. в Дирекция "Обществено здраве", отдел "Д. здравен контрол" има 14 щ. бр. за служители. Направени изводи, че не е извършено съкращаване на единствената трайно незаета щатна бройка "Зам. директор" с изискване за образователно-квалификационна степен - магистър по медицина, по трудово правоотношение, за която министерство на здравеопазването не е дало указания за съкращаване. Вещото лице дава заключение, че съобразно образователно-квалификационната степен, професионален опит и ранг оспорващата Г. отговаря формално на изискванията за заемане на следните незаети длъжности в РЗИ: "Главен експерт" в дирекция "Административноправно финансово обслужване, "Главен инспектор" в дирекция "Медицински дейности" и "Главен експерт" в дирекция "Надзор на заразните болести", както и на една от заетите длъжности "Младши експерт" в дирекция "Медицински дейности", на която е назначено лице без конкурс и на заетата длъжност "Главен експерт" в дирекция "Административноправно финансово обслужване". Експертът посочва, че в РЗИ - С. са спазени изискванията за пенсиониране на придобилите право на пенсия по осигурителен стаж и възраст служители. За да отхвърли оспорването съдът е приел, че не са налице отменителни основания по реда на чл. 146 от АПК. Решението е правилно. Страните не спорят относно установените от първоинстанционния съд факти. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. Споделят се съображенията на решаващия състав, че макар длъжността на Г. да продължава да съществува като нормативно определена позиция и система от функции, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. Трайна е съдебната практика, постановяваща, че при съкращаване на длъжност в администрацията органът по назначаването не извършва подбор, освен ако сам не е създал вътрешни правила за подбор, какъвто не е настоящият случай. Премахването на отделни длъжности и създаването на нови, с оглед на числеността на щатните бройки за отделна длъжност са част от правомощията на органа по ръководството на дейността на администрацията с цел да подобри изпълнението на отделни дейности и функции. При служебна проверка по реда на чл. 169 от АПК решаващият състав правилно е съобразил, че органът по назначаването е разполагал с оперативна самостоятелност за упражняване на конкретното правомощие, която не подлежи на проверка за законосъобразност. Преценката кои служители от инспекцията да освободи и кои да запази попада в дискреционната власт на административния орган, тъй като тази преценка се извършва по целесъобразност, доколкото е свързана с конкретните приоритети в работата на съответното учреждение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение