Решение № 3221 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2018 г.

Решение № 3221 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Младенова против решение № 151 от 06.06.2018 г., постановено по адм. д. № 454/2017 г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на Община Казанлък не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Стара Загора отхвърля жалбата на Д. Младенова против отказ от 08.08.2017 г. на главния архитект на Община Казанлък да издаде удостоверение за търпимост на строеж "навес с три изградени стени", находящ се в западната част на УПИ ХХХІ-5864, кв. 167 по плана на гр. Казанлък. За да постанови този резултат съдът приема, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е в съответствие с материалния закон като не са налице предпоставките на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ за търпимост на строежа. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, а именно главният архитект съобразно нормите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ вр. § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ вр. чл. 144, ал. 3 и чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Правилно съдът приема, че акта е издаден в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният отказ е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства в т. ч. и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, по несъмнен начин е установено, че строежът, за който се иска издаване на удостоверение за търпимост, а именно навес не съществува във вида, в който е посочен в заявлението за издаване на удостоверение за търпимост. Съществува заведение за обществено хранене – кафе и закуски "Стефани", изградено от две части: сглобяем павилион като помещение за консумация и масивна постройка зад павилиона, предназначена за кухня и тоалетна за персонала, които се намират в бившия навес. Навесът е преустроен през периода 1994 г. – 1996 г., когато е поставен павилиона, като преустройството е вътрешно: поставяне на прегради от гипсокартон, облицовка по стани, вентилация над покрива и подова настилка, като е направен и основен ремонт на покрива, съобразен с павилиона. В съдебно заседание по делото вещото лице заявява, че кухнята и тоалетната функционират там където е навеса, в неговата площ. Тези факти се потвърждават и от показанията на свидетеля Инджов, който заявява, че навесът в момента е на същото място, но част от заведението е в навеса. Свидетелката Енева сочи, че в навеса имало тоалетна, която сега е към заведението. Тези факти се установяват и от приложения по делото констативен протокол, като констатациите в същия не са оборени. От изложеното следва, че навесът не съществува във вида, в който е построен и за който се иска издаване на удостоверение за търпимост, а именно навес с три изградени стени, находящ се в западната част на имота. Строежът не съществува в този вид, а е част от заведение за хранене, поради което не е налице самостоятелен строеж, за който да се издаде удостоверение за търпимост. Ето защо като прави извод за законосъобразност на оспорения отказ първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон, а направените в този смисъл изводи се подкрепят от събраните по делото доказателства. Доводите в касационната жалба за годината на изграждане на навеса и за приложението на нормите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ са неоснователни, тъй като навеса не съществува като самостоятелен строеж. Ирелевантни са твърденията за грешка в кадастралната карта при нанасяне на навеса, както и че навесът е строен далеч преди поставянето на павилион, след като същият е приобщен към него. Неоснователни са доводите на касатора, че навесът, ведно с изградените в него тоалетна и чешма са съществували и продължават да съществуват и към момента и същите се използват по предназначение, тъй като тези доводи се опровергават от събраните по делото доказателства. Останалите доводи в касационната жалба са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, а не към правилността на обжалваното съдебно решение, което е предмет на настоящия касационен контрол и не следва да се обсъждат. При постановяване на решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 13.09.2017 г. съдът разпределя и указва доказателствената тежест на страните, извършва служебна проверка на оспорения акт на всички основания по чл. 146 вр. чл. 168 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства и достига до обоснован извод за законосъобразност на оспорения административен акт. По отношение на искането за изменение на решението в частта му за разноските касационната жалба в тази й част има характер на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК и следва да се квалифицира като такова. Наведените в жалбата доводи във връзка с формулираното искане по същността си сочат на сезиране на съда с искане за изменение на първоинстанционния съдебен акт в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК. Касационната инстанция не е компетентна да се произнесе по така направеното искане, по което следва да се произнесе първоинстанционния съд, постановил обжалваното решение, чието изменение в частта за разноските всъщност се претендира. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,