Решение № 5668 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1670/2021 г.

Решение № 5668 от 12.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1670/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. В. с адрес в [населено място], община Монтана чрез процесуален представител адвокат З. Г. -М. – АК Монтана против решение № 5681/17.12.2020 г. на Административен съд Монтана по адм. дело № 509/2020 г. С него се отхвърля жалбата на З. В. против решение № Ц2153-11-36/6.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Монтана не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу решение №Ц2153-11-36 от 6.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ Монтана. С него се потвърждава разпореждане от 15.09.2020 г., издадено на основание чл. 114, ал. 2, т. 2 и чл. 114, ал. 3 КСО. С него се разпорежда възстановяване на получено парично обезщетение поради общо заболяване, парично обезщетение за гледане на болен член от семейството и карантина за периода 27.03.2018 г. до 20.02.2019 г. в размер на 1350. 44 лева, представляващи главница. Мотивите са, че по представените болнични листове от осигурителя и подадените данни от него по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО е извършена проверка, завършила на 10.07.2019 г. с констатации, че осигурителят "ТЕ ГПУПАМА" ЕООД е с едноличен собственик, който декларирал, че не е сключвал договори и не знае каква дейност е извършвало дружеството. При проверка от Националната агенция по приходите е установено, че не е извършвана търговска дейност от дружеството, определяща наемането на работници и служители и тяхното осигуряване. От осигурителя са подадени декларации без основание за това. Издадено е задължително предписание за заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за лицата наети по трудови договори. При съобразяване на чл. 10, ал. 1 КСО, чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 КСО и § 1, ал. 1, т. 3 ДРКСО е прието, че не е възникнало осигуряване поради това, че не е била упражнявана трудова дейност. Разпореждането е потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Монтана. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От анализа на доказателствата, представени с административната преписка съдът е установил, че дружеството не е извършвало търговска дейност, подаваните данни за наети и осигурени лица е предписано тяхното заличаване, което предписание не е било обжалвано. След като не се е установява извършването на трудова дейност е прието, че изплатеното парично обезщетение е недължимо и следва да бъде възстановено. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 10 КСО посочва кога възниква осигуряването и това е денят когато лицето започне да упражнява трудова дейност и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В настоящият случай въпреки подаването на данни за наети лица, подлежащи на осигуряване не е имало такива лица и те не са упражнявали трудова дейност поради което не е възникнало осигурително правоотношение. След като такава връзка не е налице не е налице и материална законова предпоставка за възникване на правото на парично обезщетение за конкретните процесни осигурителни рискове. При безспорна фактическа обстановка съдът е извел верни правни изводи по приложението на материалния закон без нарушения като касационни основания при постановяване на решението. При изложеното и споделяна на мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение