Решение № 1525 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2009 г.

Решение № 1525 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14448/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Петър Стефанов Николов от гр. София против Решение № 12787 от 29.10.2009 г. по адм. дело № 7470/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против Заповед № К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение. В касационната жалба конкретно не се сочат касационни основания, като се твърди единствено, че решението е неправилно. В обстоятелствената част на касационната жалба се поддържат доводи, че неправилно съдът е приел наличие на условията на чл. 69, ал. 2 от КСО и че не са обсъдени всичките му възражения и оплаквания т. е. релевира доводи за противоречие с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че прекратяването на служебното правоотношение е направено при действието на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР и при наличието на придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО и проявена инициатива от органа по назначението. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени доводите на страните прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК , във връзка с чл. 250 ЗМВР. Образувано е по жалба от касатора против Заповед № К-2541 от 21.04.2009 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение. Възразил е за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради нарушение на материалния закон - прекратено служебно правоотношение без да са налице условията на чл. 69 КСО. От писмените доказателства по приложената административна преписка е установено, че административното производство е инициирано от административния орган с предложение № АО от 08.04.2009 г. за прекратяване на служебното правоотношение, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - 30 години, 1 месец и 15 дни общ осигурителен стаж и действително прослужени на длъжности за държавен служител в МВР 13 години и 27 дни и 15 години и 18 дни прослужени в други ведомства по чл. 69 от КСО. Предложението е възприето от министъра и въз основа на него е издадена обжалваната заповед. Съдът е приел, че са налице доказателства установяващи необходимия стаж по чл. 69, ал. 2 от КСО поради което са били налице всички законови предпоставки за прилагането на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. По тези съображения е приел обжалваната заповед за законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба срещу нея, като неоснователна. При тези данни по делото първоинстанционния съд е обсъдил възраженията на жалбоподателя и неправилно ги е приел за неоснователни. С новосъздадената правна възможност в чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (ДВ, бр. 69/2008 г.) прекратяването на служебното правоотношение на държавни служители в системата на МВР имащи необходимите прослужени години по посочените закони е изцяло предоставена за реализирана на инициативата на административния орган. Така както е редактирана тази законова разпоредба същата предвижда прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител в МВР при условията на чл. 69 от КСО (без да се конкретизира приложимата алинея). Последната има специален характер и урежда условия за придобиване право на пенсия за изрично посочените в нея няколко категории служители. Алинея първа урежда възможността на пенсиониране при облекчени условия за военно служащите и съответно сочи необходимостта от изслуженото време по ЗОВС. В конкретния случай е относима разпоредбата на чл. 69, ал. 2 КСО (в редакцията и до изм. с ДВ, бр. 25/2009 г. в сила от 1.06.2009 г.), която изрично урежда субективното право на държавните служители по ЗМВР, ЗИН, чл. 11 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), по чл. 391 от Закона за съната власт, следователи и мл. следователи да придобият право на пенсия независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж от които 2/3 действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Условията са две в кумулативност: двадесет и пет години осигурителен стаж и от него две трети да са действително изслужени по посочените закони, Под думите "посочените закони" следва да се разбират тези изброени в същата ал. 2. От друга страна ал. 3 урежда пенсионирането на служителите от ДАНС, ал. 4 и 5 урежда други специфични длъжности т. е. самия законодател е разграничил различните хипотези и категории служители. От приложената справка за осигурителен стаж на касатора е видно, че Николов има прослужени в системата на МВР - 13 г. и 27 дни. Освен този стаж във ведомства по чл. 69 от КСО той има прослужени 15 г. и 18 дни без в справката да е посочено кои са ведомствата и на какви длъжности е служил жалбоподателя с оглед възможността за кумулиране на стажа до необходимите 2/3 от прослужени 25 години. Ето защо изводът на съда за наличие на предпоставките на чл. 69, ал. 2 от КСО се явява необоснован и постановеното решение е неправилно. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО приложима за конкретния случай е ясна и категорична - трудов стаж във системата на МВР и по изрично изброените закони или като следователи и мл. следователи. Затова основателни са доводите на касатора, че не са обсъдени всичките му доводи и възражения поради което и решението се явява необосновано. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение, като неправилно, постановено в несъответствие с материалния закон и при нарушение на съдопроизводствените правила, следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се съберат доказателства за трудовия стаж по т. 2 от приложената справка в кои ведомства е положен по кои закони с оглед преценката за наличие на основанието по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,