Решение № 4897 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2009 г.

Решение № 4897 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Кажал Тауфик Рахим - гражданка на Ирак, против решение № 467/7.10.2009 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: Жалбоподателката Кажал Тауфик Рахим е родена в Ирак, гр. Киркук, етническа принадлежност - кюрдка, вероизповедание: мюсюлманка - сунит, омъжена. На 25.11.2007 г. чужденката е депозирала молба пред ДАБ, съдържаща искане за предоставяне на бежански и хуманитарен статут в Република България по реда на ЗУБ. Въз основа на молбата е образувано административно производство, което е приключило с решение № 192/30.04.2008 г. С него Председателят на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказал на Кажал Рахим предоставяне на поисканата от нея закрила в Р България. След проведена двуинстанционна съдебна проверка административното решение е отменено, а делото като преписка е върнато на административния орган за ново произнасяне, като петчленният състав на Върховния административен съд на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК е дал задължителни указания относно тълкуването на разпоредбите на ЗУБ, както и приложимите европейски директиви, касаещи тази сфера. След връщането Председателят на ДАБ се е произнесъл с решение 467/7.10.2009 г., чиято проверка е предмет на настоящия съдебен контрол за законосъобразност. Видно от него административният орган е приел, че не са налице основанията за предоставяне на бежански статут по отношение на Кажал Рахим, както и че по отношение на жалбоподателката не съществува риск от преследване или реална опасност от тежки посегателства по смисъла на ЗУБ. По делото са представени две становища - Меморандум от 24.04.2009 г., издаден от Върховния комисариат за бежанците към Организацията на обединените нации (ВКБООН), съдържащ насоки за определяне на критериите за оценка на нуждата от международна закрила на иракските лица, търсещи убежище, както и становище с вх. № 2122/20.07.2009 г. на Министерство на външните работи. Посочените документи засягат въпроси, касаещи актуалната обществено-политическа и социално-икономическа обстановка в Ирак. В посочения Меморандум на ВКБООН е записано, че търсещите закрила лица от петте централни провинции на Ирак (според ВКБООН Багдад се включва към тях), следва да се считат за бежанци съгласно Конвенцията от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г., поради "продължаващите многобройни случаи на тежко потъпкване на човешки права във връзка с разпоредби на Конвенцията в тази сфера". При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен състав счита, че решението е правилно, в частта относно постановения отказ за предоставяне на статут на бежанец и нищожно в частта относно отказа да бъде предоставена закрила под формата на хуманитарен статут. От данните по делото се установява, че на 21.08.2009 г. с Рахим е проведено ново интервю за изясняване на бежанската й история, както и мотивите й за напускане на страната по произход. Видно от съставения протокол, причината жалбоподателката да напусне Ирак са опасенията й относно сигурността на децата синовете си, породени от отвличането на съпруга й през 2007 г. Факти относно това деяние, както и обстоятелствата при които е извършено, се извличат от изнесени от Рахим твърдения, както и от намиращи се по делото документи - писмо от полицейското управление Алазимие и писмо в превод от арабски, видно от което към съпругът на жалбоподателката е била отправена смъртна заплаха, ако не напусне семейната къща. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, изложени от административния орган се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут настоящата съдебна инстанция намира, че решението в тази част е нищожно. С решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности по преюдициално запитване е дадено тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяването на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лицата без гражданство, за да могат да кандидатстват за статут на бежанец, или на лицата, които по други причини имат нужда от международна закрила, и относно съдържанието на предоставената закрила, а именно: 1) съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; 2) съществуването на такива заплахи може изключително да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, по т. 1 от смъртно наказание или екзекуция; т. 2. от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон - чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. В интервютата кандидатката твърди, че е иракчанка от гр. Багдад, който съгласно становище на ВКБООН, е сред зоните с трайно повишено вътрешно напрежение. От представената в хода на съдебното производство информация от ВКБООН за 2009 г., е видно, че в гр. Багдад и още четири централни провинции продължава насилието. Инцидентите свързани със сигурността и погазването на човешките права също продължават, поради което на настоящия етап е невъзможно да се извършва индивидуален подход по всяка молба за статут. Описаната ситуация сочи за наличието на хипотезата на чл. 9, ал. 2 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, които тежки посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Административният орган не само не е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК, но и не е изпълнил указанията на петчленния състав на съда, дадени по адм. дело № 1500/2009 г. На 24.04.2009 г., административната преписка и препис от решение № 5143/17.04.2009 г. е получено от председателя на ДАБ. В срока по чл. 90, ал. 2 от ЗУБ, ново решение от страна на органа не е издадено. На 7.10.2009 г. председателят на ДАБ е издал сега оспорваното административно решение под № 467, с което произнасяйки се отново по молба под № 576/4.02.2008 г. от една страна е постановил отказ за предоставяне на статут на бежанец, а от друга е отказал и предоставянето на хуманитарен статут. Мотивите към отказа по чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗУБ касаят липсата на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа на хуманитарен статут е прието, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, с оглед установеното от справка № 2122/20.07.2009 г., установяваща, че ситуацията в Ирак не позволява да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че Решение № 401/3.09.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България е нищожно в частта относно отказа за хуманитарен статут. Този отказ за предоставяне на хуманитарен статут, е постановен в разрез с дадените указания в решение № 5143/17.04.2009 г., поради което настоящата инстанция, счита че същите не се изпълнени и на основание чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, административното решение в тази му част следва да бъде обявено за нищожно. Новото произнасяне е следвало да бъде съобразно с тълкуването на материалния закон, така както е изведено от петчленния състав на ВАС, а именно, че предпоставките по чл. 9 за представяне на закрила следва да се разглеждат в алтернативност, а не в кумулативност. При новото разглеждане на молбата от административния орган няма данни за променена обстановка. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Поради това отказът и в тази част следва да бъде обявен за нищожен. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, Върховният административен съд, трето отделение,