Решение № 50008 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1988/2022 г.

Решение № 50008 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1988/2022 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Росица Божилова Производството е образувано по молба на "Ти Би Ай Банк "ЕАД - вх. № 50655/7.04.2025 г. - с която се претендира допълване, по реда на чл. 250 ГПК, в евентуалност – поправка на очевидна фактическа грешка, по реда на чл. 247 ГПК, в диспозитива на решение № 50009/7.03.2025 г., постановено по настоящото дело, като се постанови отхвърляне и на претендираните върху отхвърлените главници законни лихви, считано от предявяването на исковете. Ответните страни – "Райт Десижънс" ЕООД, "Буллойерс Консулт" ЕООД, Б. А. и Р. Д. - не са подали отговор на молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1, пр. второ ГПК, от легитимирана за искането страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С решение № 50009/7.03.2025 г. по настоящото дело, след отмяна в обжалваната му част на въззивно решение № 232/8.04.2022 г. по т. д. № 348/2021 г. на Софийски апелативен съд, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 378/7.06.2022 г., съдът е отхвърлил предявените главни и акцесорни искове за мораторна лихва за периода до подаването на исковата молба, без постановен изричен диспозитив за отхвърляне и на претендираните законни лихви върху всяка от главниците, считано от подаване на исковата молба и до изплащането им. Молбата е неоснователна. Не е налице нито очевидна фактическа грешка, отстранима по реда на чл. 247 ГПК, нито основание за допълване на постановеното съдебно решение, по реда на чл. 250 ГПК. Последователна е практиката на касационна инстанция, по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК /и съгласно ТР № 1/4.01.2001 г., при действието на ГПК отм./, че искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от предявяване на иска, не представлява самостоятелен иск и по това искане съдът не дължи нарочен отхвърлителен диспозитив, когато отхвърля иска за главницата, върху която се претендира законната лихва /в този смисъл решения по гр. д. № 760/2019 г. ІІІ г. о., гр. д. № 1298/2020 г. на І г. о., т. д. № 1556/2020 г. на І т. о., т. д. № 1897/2013 г. на І т. о. на ВКС др./. С оглед горното, молбата на "Ти Би Ай Банк" ЕАД следва да се отхвърли, като неоснователна. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение