Решение № 848 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2008 г.

Решение № 848 от 18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1372/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218и, ал. 2 ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г./, в сила от 1.03.2008 г. Делото е образувано по касационна жалба на Д. Д. Ш. от с. Г., общ. Девин срещу решение от 31.01.2008 г., постановено по гр. д. № 632/2007 г. на Окръжен съд гр. С.. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният срещу него иск да бъде отхвърлен. Ответниците по касационната жалба - У. М. П. и Н. М. К. и двете от с. Г., общ. Девин, Смолянска обл. оспорват касационната жалба в писмен отговор по делото. Молят касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в гпк, от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение въззивният съд след като е отменил решение № 206/18.10.2007 г., по гр. д. № 192/2007 г. на Девненския районен съд и постановил ново решение, с което е осъдил Д. Д. Ш. от с. Г., общ. Девин да преустанови неоснователните си действия, изразяващи се в унищожаването на земеделски култури, засаждани от У. М. П. и Н. М. К. в имот с площ от 109 кв. м., представляващ част от имот пл. № 164 с обща площ от 230 кв. м. в кв. 11 по ЗРП на с. Г., обл. Смолян, утвърден със Заповед № 31/20.02.1967 г. и изменен със Заповед № 60/1.03.1989 г., според който процесния имот попада в УПИ *Х-163,164 в кв. 11 по действащия ПУП на с. Г., обл. Смолян, с които действия им пречи да упражняват своето право на собственост върху имота съобразно неговото предназначение, както и да им заплати направените по делото разноски в размер на 124,50 лв. За да постанови това решение въззивният съд е приел, че ищците - ответници по касация, по силата на наследствено правоприемство от своите майки съответно С. Ю. А. / С. Ефтимова / А. / М. и А. Ш. А. / А. Ш. / А. / М. / се явяват съсобственици на дворно място съставляващо имот пл. № 164 с площ от 230 кв. м. в кв. 11 по плана на с. Г. част от който имот се явява и процесното място. Прието е, че според разпитаните по делото свидетели А. П. и Д. К., ответникът действително е извършвал действия по унищожаване на вече засяти от ищците замеделски култури / картофи / и е засявал процесното място с царевица, както и че е развалял поставената от тях ограда на имота. С оглед на това съдът е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 109 ЗС е доказан и е уважил същия. Решението е правилно. Основателността на иска по чл. 109 ЗС, е обусловена от две предпоставки: на първо място ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот и на второ, че ответникът извършва действия, с които му пречи да упражнява пълноценно правото си на собственост. В касационната жалба не се съдържат оплаквания досежно извода на въззивният съд за наличието на първата предпоставка за уважаване на иска. Оплакванията касаят извършената от въззивната инстанция преценка относно извършването на действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Тези оплаквания са неоснователни: В решението на въззивния съд са обсъдени показанията на всички разпитани по делото свидетели, които са дали показания във връзка с наведените в исковата молба твърдения за действията на ответника - касатор и правилно е дал вяра на показанията на Д. Д. К. и А. А. П., които взаимно се подкрепят и отразяват техни непосредствени впечатления. Съдът правилно е отчел и обстоятелството, че свидетелката С/ майка на ответника/ доколкото твърди, че ищците навлизат в "тяхна територия" и че спорния имот е техен/ на ответника/, на практика е признала, че имат претенции към имота, което прави вероятно да са извършвани посочените от ищците действия, които са израз на такива именно претенции. Същевременно показанията на тази свидетелка в частта им, в която отрича ответника да е унищожавал земеделските култури засяти от ищците и да е премахвал оградата на спорното място остават изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото. С оглед на това решението не страда от визираните в касационната жалба основания, водещи до неговата отмяна. Не са налице процесуални нарушения при събирането и обсъждането на релевантните за правилното решаване на спора доказателства. В резултат на това съдът е направил обосновани и правилни фактически изводи и правилно е приложил материалния закон. Решението следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, върховният касационен съд, състав на III г. о