Решение № 8189 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2016 г.
ВАСV отделение27.06.2017 г.докладчик Севдалина Червенкова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 864 от 10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 806/2015 г. по описа на Административен съд Бургас. ОСЪЖДА Д. Т. Г. от [населено място] да заплати на Областна дирекция на МВР- Бургас разноски в размер на 100 (сто) лева РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 8189 от 27.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8204/2016 г., V о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Г. от [населено място], чрез адв. Д., срещу решение № 864 от 10.05.2016 г., постановено по адм. дело № 806/2015 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № УРИ 251 з-1514/03.04.2015 г. на ВПД директора на ОД на МВР Бургас за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение в МВР. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради наличие на пороците по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът- директорът на ОД на МВР- Бургас, оспорва жалбата чрез процесуалния си представител юрк. В.. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Не се констатират отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че касаторът грубо е нарушил обществения ред на 17.01.2015 г., като към 04: 00 ч. пред дискотека "П. " в [населено място] е извършил хулиганска проява в нетрезво състояние, опитвайки се да бие и обиждайки охраната на дискотеката. Впоследствие e обиждал и екипа от полицаи, изпратени за предотвратяване и изясняване на възникналия инцидент между него и охранителите на дискотеката. Г. не е преустановил агресивните си действия въпреки предупреждението от страна на полицейски служител, поради което е задържан и отведен в районното управление. Поведението на касатора е станало обществено достояние чрез средствата за масова информация и интернет сайтове. С извършеното деяние Г. е нарушил чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът е не изяснил фактическата обстановка по случая. Административен съд Бургас е разгледал и е взел предвид всички доказателства по делото. Както дисциплинарно- наказващият орган, така и съдът са разгледали деянието като място, време, обстоятелствата, при които е извършено деянието, разпоредбите, които са нарушени, включително т. 19 и 20 от Етичния кодекс, формата на вината. Oбсъденото по-горе поведение на полицай Г. правилно е определено от първоинстанционния съд за несъвместимо с добрите нрави и уронващо престижа на службата, тъй като рефлектира негативно на авторитета на полицията пред обществото, на което тя служи. Поради това правилно е преценено, че констатираното нарушение представлява основание за дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и то следва да се остави в сила. Основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ касационният жалбоподател следва да плати направените разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,