Решение № 7867 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4244/2017 г.

Решение № 7867 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4244/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение "Б. В. А." гр. С., против Решение № 7804/08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7045/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на сдружението срещу Заповед № 491/30.05.2016 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която му е наложена принудителна административна мяра "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от Закона за туризма - офис за упражняване на туристическа дейност туроператор, находящ се в гр. С., ул. "Ц. С." .№..., ет. ..., стопанисван от сдружението. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноски. Подадена е и частна жалба от Сдружение "Б. В. А." гр. С., против Определение № 1030/16.02.2017 г., постановено по адм. дело № 7045/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е оставено без уважение искането на сдружението за изменение на Решение № 7804/08.12.2016 г., постановено по адм. дело № 7045/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, в частта за разноските. Председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. Претендира разноски . Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната и частната жалби. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С. - град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Сдружение "Б. В. А." срещу Заповед № 491/30.05.2016 г., на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с която му е наложена принудителна административна мяра "временно затваряне на туристически обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от Закона за туризма - офис за упражняване на туристическа дейност туроператор, находящ се в гр. С., ул. "Ц. С." .№..., ет. ..., стопанисван от сдружението. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при наличието на законово регламентираните предпоставки. Сдружението осъществява туроператорска дейност, за която е необходима регистрация по реда на закона за туризма, каквато сдружението не притежава. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че акта е издаден от материално компетентен орган съгласно чл. 177, ал. 2 от Закона за туризма - председателя на КЗП, в предвидената законова форма и съдържа правните и фактически основания за издаването му. Наложената принудителна административна мярка "временно затваряне на туристическия обект" по чл. 3, ал. 2, т. 7 от ЗТ е в съответствие с чл. 177, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗТ, тъй като се предоставят туристически услуги без регистрация по Закона за туризма. Принудителната административна мярка в случая има двуяка функция - както да преустанови извършването на конкретното нарушение, така и да предотврати за в бъдеще извършването му. Т. е. наложената ПАМ има както преустановителна, така и превантивна функция. По частната жалба: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Възнаграждението на ответната страна е присъдено съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, както е поискано и в съответствие с изискванията на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Към момента на присъждане на разноските не са били налице промените в ГПК, които да ограничават юрисконсултското възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната и частна жалби отменителни основания. Обжалваните съдебни актове на Административен съд С. - град съответстват на материалния закон и при постановяването им не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъдат оставени в сила. При този краен извод в полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение