Решение № 15051 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2018 г.

Решение № 15051 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7081/2018 г., I о., докладчик съдията Росица Драганова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Контрол" при ТД на НАП – София, подадена чрез процесуален представител, срещу решение № 2799/25.04.2018 г., постановено по адм. дело № 13805/2017 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменена негова заповед за налагане на "Аурека" ООД на принудителна административна мярка (ПАМ) № F365581/8.12.2017 г. запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни за обект магазин за бои "Dulux", находящ се в гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 74 А. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни мотиви за неправилност на извода на съда за неустановеност на нарушението, като се сочи, че управителят на дружеството не отрича извършеното нарушение и издаденото наказателно постановление не е било обжалвано, а наложената имуществена санкция е била заплатена. Изразява се несъгласие и с извода на съда за липса на мотиви относно продължителността на наложената ПАМ. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу заповедта за ПАМ. Претендират се разноски и се прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответника. Ответникът по касационната жалба "Аурека" ООД, гр. София – в представен писмен отговор и чрез упълномощения адвокат в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да отмени цитираната по–горе заповед за наложена ПАМ на "Аурека" ООД, първоинстанционният съд е приел, че не е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС – неиздаване на фискална касова бележка в магазин за продажба на бои "Dulux", находящ се в гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 74 А, стопанисван към датата на проверката – 24.11.2017 г. от "Аурека" ООД. Изложени са подробни мотиви за липса на доказателства за извършено плащане, тъй като приложената стокова разписка отразява единствено предаването на посочената стока на съответната стойност. Предвид липсата на данни по административната преписка за начина, по който проверяващите са се сдобили със стоковата разписка е мотивиран извод, че доказателството не е било събрано по установения в ДОПК ред, което представлява съществено процесуално нарушение. Посочено е, че налагането на ПАМ почти два месеца след извършване на нарушението противоречи на преследваните от закона цели. Допълнително са изложени съображения за незаконосъобразност на наложената ПАМ и поради липса на мотиви относно нейната продължителност. Обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай съдът е установил, че от органите по приходите не са ангажирани доказателства, че "Аурека" ООД не е изпълнено задължението за регистриране на извършена продажба на стоки, чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Наистина дружеството не е оспорило описаната в заповедта фактическа обстановка, но в своите обяснения в с. з. на 27.03.2018 г. управителят на дружеството Т. Стефанов е посочил, че при проверката е направил възражение, че в стоковата разписка е описана стока, но никъде не е отбелязано дали е заплатена. Потвърдил е, че не е издаден фискален бон за описаните в тази разписка стоки. При това положение обоснован е извода на АССГ за недоказаност на извършеното нарушение. Само на това основание и без да се обсъждат останалите изводи на съда относно незаконосъобразност на процесната заповед е дължима отмяна на заповедта за налагане на ПАМ, тъй като не са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС по отношение на обекта, за който е наложена ПАМ. При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Направеното възражение за прекомерност на сторените разноски е неоснователно, тъй като те надвишават само със сто лева, предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер от 500 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,