Решение № 9511 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2010 г.

Решение № 9511 от 7.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4819/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на "Класик АБ" ЕООД, гр. Враца, против Решение № 5/24.02.2010 г., постановено от Административен съд - Враца по адм. дело 553/2009 г., което се счита неправилно, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила при постановяването му, с оглед което се иска отмяната му. Сочи се, че са представени по преписката всички необходими документи, преминати са всички предвидени етапи, за да бъде одобрен процесния комплексен проект, затова и процесната заповед № 1120/18.09.2009 г. и разрешението за строеж, са законосъобразни. Освен това по делото не са приобщени във всичките им части инвестиционните проекти, не е изготвена съдебно-техническа експертиза, за да се направи категоричния извод, че всички тези части са от един комплексен проект, който е отменен, без да е изяснена изцяло фактическата обстановка по спора. Твърди също, че са уведомени двете заинтересовани страни за одобрения проект и издаденото разрешение за строеж, с оглед приложеното към делото обявление № 9100-12642/29.09.09 г. В съдебното заседание дружеството - касационен жалбоподател не се представлява. Ответната страна - ЕТ "БО и КО - Лозан Боянов", не се представлява. Приложен е по делото писмен отговор по касационната жалба и е постъпило на 27.05.2010 г. писмено становище от надлежен пълномощник адв. Цветомила Маринова, в които се оспорва жалбата и се претендира решението, като правилно, да се остави в сила. Ответната страна - Кмет на община - Враца, не изпраща представител. Постъпило е, на 07.06.2010 г., писмено становище в подкрепа на касационната жалба, изготвено от адв. Михаил Димитров, с приложено редовно пълномощно и справка по чл. 80 ГПК, за извършени съдебни и деловодни разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. С оглед данните по делото, законосъобразно съдът е приел, че при издаването на двата административни акта са нарушени чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ и чл. 148, ал. 5 от ЗУТ, , във вр. с чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. Разгледана по съществото си, същата е неоснователна. С оспореното решение АС - Враца е отменил като незаконосъобразни Заповед № 1120/18.09.2009 г. на Вр. и. д. Кмета на община Враца, (с която е одобрено ЧИ на ПУП-ПРЗ, като част от КПИИ, за обединяване на УПИ V и УПИ VI, в кв. 200а по плана на ж. к. "Околчица", гр. Враца), Разрешение за строеж № 206/18.09.2009 г., издадено от Главния архитект при Община - Враца за обект "пристройка и надстройка" на съществуващите в имота сгради и одобрения комплексен инвестиционен проект за средноетажна сграда, съгласно приложените чертежи, неразделна част от КПИИ. За да постанови този правен извод съдът е приел, че при изработването на ЧИ на ПУП /ПРЗ/, КПИИ и за издаденото разрешение в съсобствен имот липсва съгласие на жалбоподателя - ЕТ "Бо и КО-Лозан Боянов", липсва мотивирано искане на възложителя до кмета на общината (подаденото заявление от 07.02.2008 г. е за "вътрешно и външно преустройство" на сградата с посочен идентификатор № 12259.1023.233, находяща се в УПИ V, целият от 702 кв. м.), с оглед което е отчел и, че разрешение № 342/28.02.2008 г. за изготвяне на КПИИ за определяне на предназначението и застрояването в УПИ V и УПИ VI, издадено на основание чл. 150, ал. 1 ЗУТ, е без надлежно сезиране, (или без отстраняване на несъответствията в направеното такова), както и без фактически основания за издаването му. Като нарушен е съобразен и чл. 148, ал. 5 ЗУТ, съгласно изискванията на който разрешенията за строеж в съсобствен имот се издават при условията на чл. 183 ЗУТ - при налично съгласие на всички съсобственици, дадено в нотариална форма. Решението е правилно и в съответствие с материалния закон, касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно е изложена в мотивите на решението фактическата обстановка по спора, която е съответна на наличните по делото доказателства. Въз основа на нея са направени правилни и обосновани изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. От материалите по делото е видно, че дружеството - касатор "Класик АБ" ЕООД, гр. Враца, въз основа на договори за покупко - продажба на недвижим имот с община - Враца, се легитимира като собственик на УПИ V и съсобственик в УПИ VI, заедно с ЕТ "Бо и КО-Лозан Боянов", кв. 200, отразено и на приложената скица № 06-50-с/10.01.2008 г. Последният имот е включен в новообразувания УПИ V - 230, 233, съгласно процесната заповед, като за предвиденото и одобрено строителство в съсобствения имот липсва съгласието на представляващия ЕТ. Затова и правилно първоинстанционният съд е признал на жалбоподателя качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 на ЗУТ и 149, ал. 1 от ЗУТ и е отчел нарушение по чл. 183, ал. 1 ЗУТ, произтичащо от липсата на съгласие и несъобразяването с вещните му права при издаването на Разрешение за строеж № 14/14.05.2008 г. за надстрояване и пристрояване в съсобствен имот. Наведените в касационната жалба оплаквания, поддържани и в становището на общината, са несъстоятелни. От една страна липсата на доказателства не е касационно основание, а от друга - съдът преценява какви доказателства са необходими за правилното изясняване на спора, дава указания, или удовлетворява искания на страните в тази връзка. В случая, с оглед констатирания порок - не само невзето съгласие, но и явно противопоставяне на правоимаща страна, експертиза въобще не е необходима, нито доказателствената тежест пред решаващия съд е за жалбоподателя. Представеният протокол, със скица, за разпределено ползване на съсобствения имот е ирелевантен, с оглед категоричните законови изисквания за дадено и то с нотариална заверка съгласие на съсобственика досежно предприети изменения в такъв имот. А че се касае за комплексен проект е видно от наличните доказателства и посоченото правно основание - чл. 150 ЗУТ. С оглед изложеното, обосновано съдът е приел, че при издаването на процесните административни актове са нарушени разпоредбите на чл. 134, ал. 2, т. 6 и чл. 148, ал. 5 от ЗУТ, във вр. с чл. 183, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Затова и касационната жалба е неоснователна, претенцията за разноски, направена с възражението-отговор по жалбата, с приложено пълномощно, следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,