Решение № 2263 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2012 г.

Решение № 2263 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6421/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Илиян Иванов Ашков от гр. София срещу Решение № 13 от 10.01.2013 г., постановено по адм. дело № 606/2011 г. от Административен съд София-област. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответната страна - Община Самоков, чрез пълномощника си юрк. Ангелов, дава становище за неоснователност.

Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иска на Илиян Иванов Ашков против община Самоков, с който се претендира заплащане на парично обезщетение в размер на 8 800 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на община Самоков. За да постанови този резултат съдът е приел, че ищецът не е представил доказателства твърдяните от него действия и бездействия на длъжностни лица от община Самоков да са били признати за незаконосъобразни по законоустановения ред, както и че такова искане не е налице в исковата му молба. Приел е още за недоказано твърдението за претърпени неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с действие или бездействие на длъжностни лица от общинската администрация. При така приетата фактическа установеност съдът е приел, че не е налице фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ.

Решението е неправилно и ще следва да се отмени изцяло, а делото - да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд при следните съображения:

1. Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета на АПК. Искът може да се предяви след отмяната на административен акт по съответния ред (т. е. по реда на АПК) или заедно с оспорването му - чл. 204, ал. 1 и ал. 2 от АПК, когато се твърди, че вредите са настъпили от незаконосъобразен административен акт. Иск по този ред обаче може да се предяви и при твърдение за незаконосъобразни действие (я) или бездействие (я), като незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението - чл. 204, ал. 4 от АПК.

В настоящия случай ищецът твърди настъпване на описаните в исковата молба и нейното уточнение неимуществени вреди именно в следствие незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от община Самоков, служба ГРАО, изразяващи се неиздаването на пълно и точно удостоверение за наследниците на починалата Мария Николова Говедева и воденето на безплодна кореспонденция в тази връзка, в следствие на което необосновано е забавен процесът по гр. дело № 79/2009 г. по описа на РС Самоков. Съгласно изискванията на закона съдът, пред който искът за обезщетението е бил предявен, а това е решаващият съд, е следвало да установи незаконосъобразността на действията или бездействията, което в случая той не е направил.

1. В мотивите си съдът е посочил, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил настъпването на неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от извършени незаконосъобразни бездействия от страна на длъжностни лица от община Самоков (или действия) по повод осъществена административна дейност, изразени в неиздаване на удостоверение за наследници на Мария Говедева. Няма данни по делото да са събирани доказателства в тази посока или съдът да е дал указания на страната за събирането и представянето на такива.

1. Изводите на съда са противоречиви, което не дава възможност на настоящата инстанция да проведе контрол за законосъобразността им.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,