Решение № 1436 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2018 г.

Решение № 1436 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6199/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест, подаден от В. Д. - прокурор при Върховната административна прокуратура, против решение № 1961/26.03.2018 г. постановено по адм. дело № 14220/2017 г. на Административен съд София - град. Релевирани са доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в касационния протест подробни съображения се претендира отмяната на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на отмяна на решение № БП-Ц-21/30.11.2017 г. на КЕВР. Ответникът - Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Иванова излага съображения за неоснователност на подадения протест. Моли съда да постанови решение с което да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Заинтересованата страна "В и К" ООД гр. Кърджали, редовно призована, не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство на основание чл. 217, ал. 3 АПК, дава мотивирано заключение за основателност на протеста. Моли съда да отмени оспорения административен акт – решение на КЕВР. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделени като взе предвид, че касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 2 АПК, приема същия за допустим, а разгледан по същество - за основателен, по следните съображения: С обжалваното решение № 1961/26.03.2018 г. по адм. дело № 14220/2017 г. на Административен съд София-град е отхвърлен протеста на В. Димитрова - прокурор при ВАП, срещу решение № БП-Ц-21/30.11.2017 г. на КЕВР. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд е приел, че решението на КЕВР е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2, във връзка с чл. 11, ал. 1, чл. 12 и чл. 14, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), в състав и мнозинство съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и след изпълнение на предвидената процедура. Съдът е приел, че ВиК операторът е внесъл за съгласуване първоначалния проект на бизнес план, с които е образувано производството пред КЕВР, както и последващите му изменения, но Асоциацията на ВиК Ямбол не се е произнесла в договорения между страните срок. В тази връзка, според съда са настъпили правните последиците на чл. 27, ал. 5 от НРКВКУ, а именно при неспазване на сроковете, съгласно договора, се счита, че бизнес планът е приет без възражения. По отношение на бизнес плана на ВиК Ямбол следвало да се приеме за изпълнено изискването да е съгласуван от АВиК в съответствие с чл. 198м, ал. 2 от ЗВ. Съдът е счел, че измененията на бизнес плана от страна на ВиК оператора в случая са резултат от административното производството по одобряване на бизнес плана от КЕВР, като нито в ЗВ, нито ЗРВКУ е предвиден ред за последващото им съгласуване с други организации или каквито й да било правни субекти, в т. ч. от Асоциациите по ВиК, след отстраняването на констатираните от регулаторния орган нередности. На последно място е прието от първоинстанционния съд, че в представения в КЕВР с вх. № В-17-19-3 от 03.02.2017 г. проект на бизнес план и справките в електронния модел на бизнес плана с дата 30.01.2017 г., предложената инвестиционна програма е в размер на 5 126 хил. лв. Следователно, в одобрения от КЕВР бизнес план с вх. № В-17-19-9 от 14.09.2017 г. (5 146 хил. лв.) спрямо съгласуваната от АВиК версия от 03.02.2017 г. (5 126 хил. лв.) изменението е било с 20 хил. лв. и то в завишение на инвестиционните средства, което е 0, 4% разлика, или по-малко от половин процент. В този случай, според съда посочената разлика не би могла да бъде приета за съществено изменение. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, тъй като неправилно е приложен материалния закон. Съдът неправилно е извел извод, че след представяне на първоначален проект на бизнес план ведно със становище по съгласуване от асоциациите на В и К операторите, с което се поставя началото на административното производство по одобряване на бизнес плана пред КЕВР, последвалите негови изменения, настъпили в изпълнение на указания от КЕВР, в рамките на административното производство, не налагат ново съгласуване с каквито и да било правни субекти, включително и асоциациите на ВиК операторите. Според разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба за регулиране на качеството на водоснабдителните и канализационните услуги /НРКВКУ/, бизнесплановете на В и К оператори, които са сключили договор с асоциациите по В и К, се представят в Комисията и със съгласувателно становище по чл. 198в, ал. 4, т. 5 от Закона за водите. Според разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от Наредбата, при неспазване на сроковете по ал. 4 ( какъвто е настоящия случай) се счита, че бизнеспланът е приет без възражения. Видно от доказателствата по делото е, че "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. Ямбол е представило в Комисията писмо изх. № 1444/20.06.2016 г. на "ВиК" ЕООД, гр. Ямбол (вх. № АЯ- 00029/20.06.2016 г. на Асоциация по ВиК -- Ямбол), с което бизнес планът по заявление с вх. №В-17-19-8 от 30.06.2016 г. е внесен за съгласуване в АВиК Ямбол ( лист 272 от делото). Представено е и писмо изх. № 1644/15.07.2016 г. на "ВиК" ЕООД, гр. Ямбол (вх. № АЯ- 00045/18.07.2016 г. на Асоциация по ВиК - Ямбол), с което бизнес планът с вх. № В-17-19-8 от 18.07.2016 г. е внесен за съгласуване в АВиК Ямбол ( лист 273 от делото). С писмо изх. № 277/07.02.2017 г. на "ВиК" ЕООД, гр. Ямбол (вх. № АЯ- 00033/07.02.2017 г. на Асоциация по ВиК - Ямбол) е внесен за съгласуване бизнес план със заявление с вх. № В-17-19-3 от 03.02.2017 г. ( лист 274). От описаните от АССГ съгласувания, включително и изменения на бизнес плана пред Асоциацията на ВиК става ясно, че изменение на бизнес плана в рамките на административното производство по приемането му изисква задължително съгласуване от Асоциацията на ВиК. Още повече, че разпоредбата на чл. 29 от Наредбата въвежда задължение за ВиК оператора при изменение на бизнес плана да го съгласува отново с асоциацията на ВиК. Според цитираната разпоредба, бизнесплановете на В и К операторите се изменят по реда за приемането им. Следователно, след като преди да бъдат приети бизнес плановете трябва да се съгласуват с АВиК, то и при тяхно последващо изменение, независимо колко съществено е то, също е задължително за ВиК операторите да проведат съгласувателна процедура с Асоциацията на ВиК. Ето защо е неправилен извода на съда, че не е необходимо последващо съгласуване на бизнес плана след внасянето му в КЕВР. На следващо място, според разпоредбата на чл. 198 м, ал. 1 от Закона за водите, В и К операторът изготвя бизнес плана въз основа на инвестиционните програми към регионалните генерални планове и генералните планове на агломерации. Според ал. 2 на същата разпоредба, бизнес планът на съответния В и К оператор се съгласува от асоциацията по В и К или от общинския съвет. При несъответствие с генералните планове, инвестиционните програми и договорите за възлагане асоциацията по В и К или общинският съвет го връща за доработка с мотивирано становище и указания. Съдържанието на бизнес плановете, редът за приемането им се определят с разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗРВКУ. Настоящата инстанция намира, че видно от горепосочените разпоредби, съгласуването от Асоциациите по ВиК на бизнес плановете на ВиК операторите, които са сключили договори с тях, е задължителна предпоставка, за да се допусне разглеждането на бизнес плана в производството пред КЕВР. Както бе посочено по горе, според разпоредбата на чл. 29 НРКВКУ, бизнесплановете на В и К операторите се изменят по реда за приемането им, което води след себе си извод, че всички последващи изменения на бизнес плана следва да бъдат съгласувани отново с асоциациите на ВиК, независимо, че бизнес плана се изменя след дадени указания от КЕВР. В този контекст, неправилен е изводът на съда, че в представения в КЕВР с вх. № В-17-19-3 от 03.02.2017 г. проект на бизнес план и справките в електронния модел на бизнес плана с дата 30.01.2017 г., предложената инвестиционна програма е в размер на 5 126 хил. лв. Следователно, в одобрения от КЕВР бизнес план с вх. № В-17-19-9 от 14.09.2017 г. (5 146 хил. лв.) спрямо съгласуваната от АВиК версия от 03.02.2017 г. (5 126 хил. лв.) изменението е с 20 хил. лв. и то в завишение на инвестиционните средства, което е 0, 4% разлика, или по-малко от половин процент. В този случай посочената разлика не би могла да бъде приета за съществено изменение. Напротив, дали е съществено или не изменен бизнес плана е без значение в настоящия случай тъй като разпоредбата на чл. 29 от НРКВКУ е императивна. С оглед на гореизложеното, одобрения с решение № БП-Ц-21/30.11.2017 година на КЕВР бизнес план не е бил изрично съгласуван в нарушение на чл. 27 НРЦВКУ във връзка с чл. 198, ал. 4, т. 5 от ЗВ и в нарушение на чл. 29 от НРКВКУ. Това води до незаконосъобразност на административния акт. Като е приел обратното, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а делото да се реши по същество и преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне при спазване указанията по тълкуването и спазването на закона. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,