Решение № 13646 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2019 г.

Решение № 13646 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6606/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане, подадено от "Астра Агро" ЕООД - Монтана, представлявано от В. Александрова за отмяна на влязло в сила решение № 185/29.03.2018 г., постановено по адм. дело № 125/2018 г. на Административен съд - Монтана и оставено в сила с решение № 5223/9.04.2019 г. по адм. дело № 6094/2018 г. на Върховен административен съд - шесто отделение. В искането за отмяна се сочи, че решенията на съдилищата противоречат на практиката на Европейските съдилища, според които "злополука, настъпила на пътя за отиване или връщане от работа не е трудова злополука", както неправилно е прието в посочените по-горе решения. В молбата се излагат пространни доводи, но свързани със спорът по същество. Прави се искане за отмяна като неправилни на посочените по-горе две съдебни решения. Ответникът – Директора на ТП на НОИ - Монтана, чрез процесуален представител е подал мотивирано становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответниците Р. Янчева, А. Янчева и К. Янчева не изразяват становище по молбата. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 5223/9.04.2019 г. на Върховен административен съд, по адм. дело № 6094/2018 г., е оставено в сила решение № 185/29.03.2018 г., постановено от Административен съд - Монтана по адм. дело № 125/2018 г. Единствения довод който излага молителят е че постановените две решения противоречат на практиката на европейските съдилища относно понятието "трудова злополука" и нейните предели на действия. Производството за отмяна на влезлите в сила решения и определения, с които се прегражда развитието на делото е извънредно средство за защита срещу порочни съдебни актове. До отмяна на порочния съдебен акт може да се стигне обаче само ако е налице някое или някои от изчерпателно посочените основания за това в чл. 239 от АПК. Производство за отмяна не е такова за последващ инстанционен контрол за правилност на актовете на съда. В конкретния случай обстоятелствата, които се сочат в молбата за отмяна имат характер на доводи за неправилност на атакуваните решения, поради неправилна преценка от страна на съда на обстоятелствата по делото. Изтъкнатите обстоятелства обаче не попадат и не представлява основанията за отмяна, посочени в чл. 239, т. 6 от АПК - с решение на европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Основание по чл. 239, т. 6 от АПК за отмяна е не всяко твърдяно нарушение на принципите на Конвенцията за защита правата на човека, а наличието на решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което такова нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи е установено по отношение на молителя. За да бъде отменително основание по чл. 239, т. 6 от АПК, решението на ЕСПЧ трябва да установява нарушение на Конвенцията по конкретния случай - предмет на съдебния акт, чиято отмяна се иска., т. е. решението на ЕСПЧ е основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 6 от АПК само ако същото обвързва българската държава и молителя по чл. 238, ал. 1 от АПК по конкретния казус, за който има влязло в сила съдебно определение, чиято отмяна се иска. Молителят нито твърди, нито представя каквото и да било решение на ЕСПЧ, а още по-малко такова, постановено между него самия и българската държава с предмет - конкретния казус. При липса на условието за отмяна, визирано в чл. 239, т. 6 от АПК, искането на "Астра Агро" ЕООД - Монтана следва да бъде отхвърлено като неоснователно. При този изход на спора, в полза на ТП на НОИ - Монтана следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия