Решение № 2933 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15562/2014 г.

Решение № 2933 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15562/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова чл. 221, ал. 2 АПК Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Диагностично-консултативен център 29-София" ЕООД, гр. София, ул"Г. Измирлиев" № 8, представлявано от управителя д-р Красимир Павлов Кушев, чрез адв. Д. Димитров, против Решение № 4593 от 3.07.2014 г. по адм. д. № 2559 по описа за 2013 на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 2101203902/03.08.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с Решение № 2757/23.11.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП София, в частта му, с която са установени задължения за данък върху доходите по чл. 42/49 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.; задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване и допълнително задължително пенсионно осигуряване за универсален пенсионен фонд за периодите от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г.; вноски за здравно осигуряване по Закона за здравното осигуряване за периодите от 01.01.2011 г. до 31.12.2011 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани и незаконосъобразни изводи за действителност, евентуално - за законосъобразност на РА. Поддържа се, че актът е нищожен поради пороци при издаването му, свързани с длъжностното качество на издателя. По същество, съдът в противоречие със закона приел, че органите по приходите могат да обвяват граждански договори за трудови, без да е изпълнена процедурата по издаване на индивидуален административен акт по чл. 405а от Кодекса на труда, което е в правомощията на Инспекцията по труда - в тази връзка не е събразена и съдебна практика на Върховния административен съд при разрешаването на идентични спорове; при съществено нарушение на процесуалните правила съдът приел нечетливи доказателства от административната преписка и не санкционирал ответната страна за наизпълнението да представи оригиналите им. Допълнително, по съществото на делото касаторът изтъква, че ревизираното дружество е санкционирано с имуществени санкции по реда на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за всеки случай на обявен за трудов граждански договор, поради което процесните публични задължения се явяват повторна санкция. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на разноски за две инстанции, съгласно представения списък. Ответникът по касационната жалба ДД "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С РА предмет на контрол пред АССГ, в обжалваната част, на ревизираното дружество са установени данъчни и осигурителни задължения за данъчен период 01.01-31.12.2011 г. както следва: данък върху доходи от трудови правоотношения по чл. 42/49 от ЗДДФЛ в размер на 2 154,57 лв. и лихви в размер на 213,57 лв.; задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 20 439,92 лв. и лихви в размер на 4 417,57 лв.; задължителни осигурителни вноски за ДЗПО за УПФ в размер на 588,43 лв. и лихви в размер на 121,41 лв.; вноски за здравно осигуряване в размер на 5 035,09 лв. и лихви в размер на 509,95 лв. Органът по приходите е установил, че през ревизираните периоди от дружеството са изплащани суми по граждански договори, за които след анализ, ревизиращият екип е направил извод, че се касае по същество за трудови договори, съгласно задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 86 от 27.02.1985 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд, съгласно което разграничението между граждански и трудови договори е в зависимост от предмета на договора. При преглед на представените в хода на ревизията граждански договори, органът по приходите е преценил, че се касае за дейности, свързани с определено работно място и време на изпълнение. В по-голямата им част са налице договорки за извършване на дейностите медицински прегледи, консултации и манипулации. Посочените дейности са включени в Националната класификация на професиите и длъжностите /НКПД/ - код 2212 "Лекари" и код 2221 "Медицински сестри". Установено е, че са свързани с основната дейност на жалбоподателя и нямат случаен и еднократен характер, а също че работата по договорите се извършва за срок по-голям от 5 работни дни или 40 часа месечно. Поради това ревизиращият орган е приел, че посочените договори пораждат задължение за осигуряване на наетите лица за всички социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В хода на ревизията е констатирано, че някои от лицата след изтичане на т. нар. "граждански договори" са наети в дружеството по трудов договор. Това е мотивирало проверяващите да приемат спорните граждански договори за трудови договори, сключени при условията на чл. 70 от КТ със срок за изпитване. В тази връзка, гражданските договори са третирани като привидни и е приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. По преписката е приложен и Протокол за извършена проверка от 7.12.2011 г. на дирекция Инспекция по труда - София, видно от който е извършена проверка на място при жалбоподателя и са изготвени постановления за обявяване съществуването на трудови правоотношения, за част от процесните граждански договори. След анализ на посочения Протокол, екипът от ревизори е приел, че за жалбоподателя се пораждат осигурителни задължения на основание чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както и задължения за удържане и внасяне на данъци върху доходи от трудово правоотношение съгласно чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ. Решението е правилно, защото при постановяването му не са налице пороците, изтъкнати в касационната жалба и то съответства на материалния закон. Неоснователно е касационното оплакване за нищожност на РА. Доводите в тази връзка са за несъответствие в длъжността на определената със Заповед № РД-01-6/4.01.2010 г. на териториалния директор на ТД на НАП София, по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК Петя Георгиева Горанчева, посочена в тази заповед и длъжността на същото лице, посочена в заповедите за възлагане на ревизията и тази за определяне на компетентен орган да издаде РА по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Видно от представените пред първоинстанционния съд заповеди на директора на ТД на НАП, съответно от 18.05.3009 г. и от 30.10.2012 г. за назначаване и преназначаване на г-жа Горанчева, тя е заемала длъжността "началник сектор "Ревизии"" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП София. Предвид това неоснователно се твърди и в касационната жалба, че посоченото лице не е имало право да възложи процесната ревизия, защото не е заемала длъжността, посочена в Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на териториалния директор на ТД на НАП, а именно "началник сектор "Ревизии"" в ТД на НАП. Неоснователни са касационните оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в приемане на нечетливи писмени доказателства и неправомерното им неизключване от доказателствата. Това е така, защото става дума предимно за представените от самото ревизирано лице процесни граждански договори, чиито оригинали би следвало да се намират при този субект, още повече, че съдържанието им е възпроизведено в констатациите на актовете на Инспекцията по труда като контролен орган за спазване на трудовото законодателство. На следващо място, по същество първоинстанционният съд с основание е взел предвид, че с протокол от 7.12.2011 г., т. е. преди възлагане на процесната ревизия Инспекцията по труда е констатирала нарушения на трудовото законодателство именно във връзка с процесните граждански договори, като е направено предписание за сключване на трудови договори, което е изпълнено. Обстоятелството, че датата на тези трудови договори е 7.12.2011 г. не променя установеното, че процесните граждански договори са прикрити трудови, което е и главната констатация на органите по приходите по същество. Това прави несъстоятелно главното оплакване по същество в касационната жалба, че въпросната констатация на органите по приходите е необоснована и направена в нарушение на закона. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че цитираното от ответника по касационната жалба Решение от 26.03.2015 г. на СЕС по дело С-316/2013 г. не може да бъде съдебен прецедент за решаване на настоящия случай, най-малкото защото там Съдът е тълкувал разпоредби от Директива 2003/88 ЕО и Директива 89/391/ЕИО поради позоваване на права на частноправен субект, произтичащи от разпоредби на тези директиви, а в случая става дума за определяне на публични задължения отново на частноправен субект, което не може да се основава на разпоредби на директиви. Последният довод на касатора, че защото ревизираното дружество е санкционирано с имуществени санкции по реда на чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда за всеки случай на обявен за трудов граждански договор, процесните публични задължения се явяват повторна санкция, също е неоснователен. Основателно процесуалният представител на ответника поддържа, че основанията за наложените санкции за нарушенията на трудовото законодателство и тези за определяне на процесните данъчни и осигурителни задължения са различни. Отделно от това, неопределянето на данъчни и осигурителни задължения на правен субект, който при правомерно поведение по отношение на спазването на трудовото законодателство би имал такива задължения би поставило недобросъвестния субект в привилегировано положение спрямо добросъвестните. Предвид всичко изложено, оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, като на ответника се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 534 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4593 от 3.07.2014 г. по адм. д. № 2559 по описа за 2013 на Административен съд София-град. ОСЪЖДА "Диагностично-консултативен център 29-София" ЕООД, гр. София, ул "Г. Измирлиев" № 8, представлявано от управителя д-р Красимир Павлов Кушев, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 534 лв. Решението не подлежи на обжалване.