Решение № 4774 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2014 г.

Решение № 4774 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7196/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. Варна против решение № 730/26.03.2014 г. на Варненския административен съд, първо отделение, 8 състав, постановено по адм. д. № 4435 по описа за 2013 г. на този съд. С решението е отменен Ревизионен акт № 03251300097/1.10.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 773/17.12.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Варна, с който в резултат на непризнато преотстъпване на данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, вр. чл. 189б от ЗКПО, са установени на Никола Христов Попов с ЕТ "Никола Попов" задължения за данък върху доходите по ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 342 988 лв. със съответните лихви. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Никола Христов Попов с ЕТ "Никола Попов", чрез адв. Пенов, в писмена защита и становище по същество, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: Никола Христов Попов с ЕТ "Никола Попов" е регистриран като земеделски производител считано от 11.08.2004 г. През 2011 г. е ползвал данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като за периода е преотстъпил данък в размер на 342 987,71 лв. За да откажат ползваното данъчно облекчение, органите по приходите са приели, че по отношение на ЕТ "Никола Попов" не е изпълнено общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2011 г. търговецът има задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и ТБО към Община - Дулово, както и задължения за ДДС по справка-декларация за м. 11.2011 г. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 167, ал. 1 ЗКПО, съответно и основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. В мотивите си административният съд се е обосновал, че относно установените задължения за ДДС по справка-декларация за м. 11.2011 г., от събраните в ревизионното производство доказателства е безспорно установено, че декларираният за периода данък за внасяне не е издължен до края на 2011 г. Съдът е счел, че наличието на публично задължение не обуславя директно хипотезата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, която независимо че не поставя изискването принудителното изпълнение да е започнало, изисква публичните задължения да са подлежащи на принудително изпълнение, т.е. касае се само за тези публични задължения, които са годни за принудително изпълнение - задълженията, чиито срок за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК е изтекъл. Съдът е приел, че справката-декларация по ЗДДС е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, но по преписката липсват данни за невнесените в срок задължения на търговеца да е връчвана покана по чл. 182 от ДОПК, поради което задължението не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Освен изложеното, съдът е определил като приложим в настоящия случай Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора, като конкретно разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО, към която препраща чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от Глава втора "Инвестиции в земеделски стопанства". Счита, че разпоредбата регламентира изрично изискванията за предоставяне и ползване на помощта, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 48, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ и чл. 189б от ЗКПО. Решението е правилно. Касационният съд възприема установеното от Административен съд Варна, намира, че не са допуснати процесуални нарушения в хода на съдебното производство и във връзка с установяване на относимите факти и обстоятелства по делото. В случая спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО във връзка с чл. 189б от ЗКПО или не. Този въпрос е останал спорен и е предмет на наведените касационни оплаквания, които настоящият съдебен състав намира за неоснователни по следните съображения: Съдът е обсъдил доказателствата по делото, съобразил се е с всички данни и е достигнал до законосъобразни изводи. В случая липсва спор по фактите. Касаторът поддържа довод, че за ревизираното лице не са налице предпоставките по чл. 167 от ЗКПО и съответно няма основание за прилагане на чл. 189б от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. Тези оплаквания са неоснователни. Последният не възразява досежно приложението на Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора. Предвид изложението касационни оплаквания, следва да се изясни, че съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО преотстъпване на корпоративен данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със закон. Общо изискване за преотстъпване или намаляване на корпоративен данък регламентирано в чл. 167 от ЗКПО е към 31.12. на съответната година ДЗЛ да няма: т. 1 Подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по т. 1 и 2, и т. 3 Лихви, свързани с невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и 2. Страните не спорят, че към 31.12.2011 г. задължения за ДДС по справка-декларация за м. 11.2011 г. не са издължени. Касаторът излага доводи за необоснованост на атакуваното решение и във връзка с задълженията на РЛ за ДНИ и лихви общо в размер на 492,77 лв. и ТБО и лихви общо в размер на 2463,93 лв. Спорен е въпросът дали всички тези задължения са "подлежащи на принудително изпълнение публични задължения". В тази връзка настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита следното: Тълкуването на принципа за законоустановеност на данъците не може да обоснове извод, че задължението за плащането на данъка към посочената дата е било ликвидно. Същото не е определено по основание и размер с ревизионен акт, нито пък на ДЗЛ е връчена покана за доброволното изпълнение на публичното задължение. Изложените съображения са относими и спрямо вземанията от такси. Предвид което настоящият състав счита, за неоснователно възражението на касатора, че справката-декларация по ЗДДС е самостоятелно основание да се приеме, че задължението е налице, поради което не са изпълнени изискванията на чл. 167 ЗКПО. Справка-декларацията е основание за възникване на права и задължения, като тя е и изпълнително основание за образуване на принудително изпълнение съгласно чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, но в конкретния случай не е завършен фактическият състав предвиден в чл. 220 и сл. от ДОПК. Обосновано съдът е приел, че не е налице тъждественост между понятието "задължение, чийто срок на изпълнение е изтекъл" и "задължение, подлежащо на принудително изпълнение". Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 ДОПК, ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. В обсъждания казус покана за доброволно изпълнение с предмет конкретно установени задължения по основание и размер, не е връчвана на ДЗЛ. Съгласно чл. 209, ал. 1 ДОПК принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането. В ал. 2 на същата норма са изрично изброени в т. 1 - 7 изпълнителните основания, въз основа на които може да бъде предприето принудителното изпълнение на публични вземания, между които: т. 1. Ревизионен акт, независимо дали е обжалван; т. 2. Декларация, подадена от задълженото лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски; т. 3. - актовете по чл. 106 и 107, независимо дали са обжалвани. Предназначението на ревизионния акт е да направи задължението или правото на конкретния длъжник ликвидно и изискуемо. Следва да се отбележи, в настоящия случай е приложим Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора, в чийто обхват попада разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО, към която препраща чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, в каквато насока е и атакуваното решение на Административен съд - Варна. Съставът на ВАС, Осмо отделение преценява решението на първоинстанционния съд и в тази част като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и приложимото право. В касационната жалба липсват конкретни оплаквания срещу решението на Административен съд - Варна досежно прилагането на Регламента. Доводите са наведени единствено в насоката, описана по-горе. Настоящата инстанция намира за необходимо да маркира следното: Органите по приходите и директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", считат, че изпълнението на условията предвидени в чл. 167 ЗКПО са абсолютна предпоставка за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Това разбиране е в противоречие с чл. 189б, ал. 2, т. 1 от ЗКПО, с чл. 4, § 4 от Регламент (ЕО) № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към държавната помощ на малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти и за изменение на Регламент № 70/2001, както и на решението на Европейската комисия С