Решение № 1975 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2009 г.

Решение № 1975 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11802/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Цим Ферм" ЕООД, гр. Шумен, срещу решение № 450/25.06.2009 г. по адм. дело № 1981/2006 г. на Варненски окръжен съд, административно отделение, пети състав, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 2700419/29.05.2006 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден в обжалваната му част с решение № 530/14.08.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна. Касаторът поддържа в касационната си жалба и в писмено становище, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, навежда доводи и за необоснованост, иска отмяна на решението и РА и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна. За да постанови обжалваното решение, ВОС, е приел, че с процесния РА законосъобразно не е признато право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя за данъчни периоди м. 05, 08, 10 - 12.2004 г.; м. 01 - 04.2005 г. и м. 06. - 09.2005 г. в общ размер на 95567,13 лв. и са начислени лихви за забава поради липса на доказателства за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.) за всички спорни фактури и неначисляване на данъка от доставчика по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) по фактури на "Борива" ЕООД, "Кис Ко" ЕООД. Решението е неправилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури на Кооперация "Всестранка -98" за данъчни периоди м. 04 -07.2005 г. в размер на 15 418,60 лв. за доставка на животни и жито. В тази част РА е обжалван и по административен ред /РА е обжалван изцяло относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит/, но липсват изрични мотиви в потвърдителното решение на директора на дирекция "ОУИ". Независимо от това жалбата пред ВОС е допустима, както и решението на ВОС в тази част, тъй като е налице обжалване по административен ред. Пред ВОС са представени и приети като доказателства ДРА № 688/03.10.2005 г. на данъчен орган на ТДД - Русе, обхващащ и данъчни периоди м. 04 и м. 05.2005 г. по ЗДДС (отм.) и ревизионен доклад и последвалия го ревизионен акт № 1800961/30.10.2006 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Русе, обхващащ и данъчни периоди м. 06 им. 07.2005 г. по ЗДДС (отм.), издаден на КЧЗ "Всестранка -98" след проверка на счетоводството и, без констатации за нередовно водене и без корекции на резултата по ЗДДС (отм.) на доставките му като изпълнител към касатора. Тъй като същите са били известни на данъчните органи - ДДС по тях е заплатен по ДДС - сметка на доставчика, а и същият е начислил данъка в счетоводството си, изводът е, че при ревизията е констатирана реалност на извършените от КЧЗ доставки, в противен случай данъчните органи са били длъжни да коригират размера на начисления ДДС. Налице е кумулативно необходимата предпоставка по чл. 64 ЗДДС (отм.) вр. чл. 6 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури на кооперацията. По същите не може да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.), както е посочено в РА поради заплащането на ДДС по ДДС-сметка и разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.). Решението е правилно в останалата си част. За никоя от процесните фактури, издадени от "Еврогруп" ЕООД, "Борива" ЕООД, ЕТ "Изгрев - Радка Димитрова, "Репет " ЕООД, "Кис Ко" ЕООД, "Агроелит" ЕООД, "Елеганс" ЕООД и "Асеновец " ЕООД не са налице доказателства за прехвърляне на вещно право върху фактурираните родово определени вещи - прасета, телета и части за машини, тъй като не е доказано предаването им или индивидуализирането им по общо съгласие на жалбоподателя и прекия доставчик, при което съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД преминава правото на собственост. Както е посочил и първоинстанционният съд липсват доказателства и за транзитна продажба по чл. 329 ТЗ, при която страните са уговорили да се предадат вещите на търговеца, на когото жалбоподателя твърди, че ги е продал в касационната жалба и същите да са предадени от доставчика на жалбоподателя на него. Липсват приемо - предавателни протоколи, доказателства за транспортиране, за съхранение в складова база и изнасяне на стоката от нея, които да са в полза на тезата на касатора. Всички представени ревизионни актове на изброените в този абзац преки доставчици на жалбоподателя са издадени по аналог, поради непредставянето от ревизираните субекти на счетоводните им документи за всички тях без "Агроелит" ЕООД, а последният също е обложен по аналог по ЗДДС - поради използване на документи с невярно съдържание. От РА, издадени по този ред, не може да се направи какъвто и да е било извод в полза на твърдението на касатора за наличие на реални доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като ревизиращите органи не са изложили никакви констатации за непровереното от тях счетоводство, а в случая с "Агроелит" ЕООД има изрични констатации за документи с невярно съдържание. Предвид изложеното решението следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу частта от РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури на Кооперация "Всестранка -98" за данъчни периоди м. 04 - 07.2005 г. в размер на 15 418,60 лв., определените вследствие на отказа допълнителни задължения по ЗДДС (отм.) и лихви, както и в частта за присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер над 1950 лв. до присъдения размер от 2322,97 лв. и вместо това да бъде отменен РА в същата част. Решението като правилно в останалата част следва да бъде оставено в сила. На касатора следва да бъдат присъдени разноски пропорционално на уважената част от жалбата срещу РА в размер на 495 /четиристотин деветдесет и пет/ лева, платими от дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП. Воден от горното и на основание чл. 221 - 222 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение