Решение № 8746 от 12.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1941/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ Г.-З. Г., представлявано от З. Г., с адрес гр. Котел, [улица], срещу решение 387 от 01.12.2023г., постановено по адм. дело 250/2023г., по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 20/04/2/0/00403/4/01/04/03 за налагане на финансова корекция, в размер на 55 663.69 лева издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с изх. 01-6500/2377#21 от 04.04.2023г. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като необосновано и издадено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материален закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов акт, с който да се отмени оспорения административен акт, ведно с присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представя писмени бележки. Ответникът - Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, приема жалбата за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на ЕТ Г. -З. Г., срещу решение 20/04/2/0/00403/4/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. 01-6500/2377#21 от 04.04.2023г. издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което на едноличния търговец е определена финансова корекция в размер на 55 663.69 лева. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт и е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. В резултат съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства от съда е приета за установена следната, възприета и от настоящата инстанция, фактическа обстановка: На 06.10.2016 г., на основание чл. 41, ал. 3 от Наредба 20/27.10.2015г. за прилагане на подмярка 4.2. "Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г. /Наредба 20/27.10.2015 г., наредбата/, между ДФЗ и ЕТ "Г. З. Г." /в качеството му на ползвател/ е сключен договор 20/04/2/0/00403/06.10.2016 г. за отпускане на БФП. Според клаузите на договора, в това число чл. 6, ал. 5, ползвателят е длъжен да спазва всички договорни и нормативни задължения, както и други ангажименти, които произтичат от предоставеното подпомагане, за период от три години от датата на получаване на окончателно плащане, когато ползвателят е малко или средно предприятие по смисъла на чл. 3 от Закона за малките и средни предприятия, или пет години след датата на получаване на окончателно плащане, когато ползвателят е голямо предприятие по смисъла на т. 7 от §1 Допълнителните разпоредби на Наредба 20/27.10.2015г. Съгласно уговореното в чл. 8, ал. 1, фондът има право да упражнява постоянен, текущ и последващ контрол на ползвателя за точното извършване на дейностите по одобрения проект, за целевото използване на инвестицията и за спазване на всички договорни и нормативни задължения в срока по чл.6, ал. 5 от договора. Също така, според чл. 16, ал.1 от договора за периода от финансовата година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи и до изтичане на съответния мониторингов период ползвателят се задължава да постигне средногодишната натовареност /количество/ на произвежданите в изпълнение на проекта продукти за всяка една година поотделно, съгласно данните, посочени в Таблица 5 Производствена и търговска програма от бизнес плана, приложен към одобрен проект. Независимо от постигане на изискването по предходното изречение, задължението се смята за изпълнено, само ако въз основа на постигната средногодишна натовареност /количество на производствена продукция/ за съответната година бизнес планът продължава да отговаря на изискването по чл.21, ал. 2 от Наредба 20. При проверка за изпълнението на задължението по алинеята се взема предвид единствено произведената и собствена на ползвателя продукция. А според чл. 16, ал.2 от договора е предвидено, че за период от календарната година, следваща годината на въвеждане в експлоатация на подпомаганите активи до изтичане на съответния мониторингов период ползвателя се задължава да реализира приходи от продажба на произведените в изпълнение на проекта продукти в размер не по-малък от 50 на сто от посочения в Таблица 5 Производствена и търговска програма от бизнес плана, приложен към одобрения проект. Независимо от постигане на изискването по предходното изречение, задължението се смята за изпълнено само, ако въз основа на постигнатите резултати при реализацията на приходите от продажбата на продукцията за съответната година бизнес планът продължава да отговаря на изискването по чл. 20, ал. 3 от Наредба 20. При проверка за изпълнението на задължението по настоящата алинея се вземат предвид единствено приходите от реализация на продукцията по ал. 1 /чл. 16, ал. 2/; Няма да се счита за неизпълнение на задължението по ал. 1, 2 и/или 3, ако ползвателя докаже пред фонда, че непостигането на заложените показатели се дължи на обективни обстоятелства и не се дължи на негово бездействие или недостатъчно положена дължима грижа /чл. 16, ал. 4/. Съгласно Таблица 5 Производствена и търговска програма от одобрения бизнес план, от едноличния търговец са заявени следните показатели, които ще осъществи при дейността на подпомаганото предприятие: вид продукция по години; мярка; количество/средногодишна натовареност; продукция за износ, за местния пазар и за собствено потребление; средна цена за единица продукция за износ и за местния пазар; и приходи от продажби на продукция за износ и за местния пазар, като за всяка една от годините по плана са предвидени: - 10400 кг сирене от козе мляко, от които 10400 кг за местния пазар, със средна цена на единица продукция за местния пазар 12,00 лева, и приходи от продажби на продукция за местния пазар в размер на 124800 лева; - 2880 кг кашкавал от козе мляко, от които 2880 кг за местния пазар, със средна цена на единица продукция за местния пазар 19,00 лева, и приходи от продажби на продукция за местния пазар в размер на 54720 лева; - 40000 кг кисело козе мляко, от които 40000 кг за местния пазар, със средна цена на единица продукция за местния пазар 3,00 лева, и приходи от продажби на продукция за местния пазар в размер на 120000 лева; - 6400 кг прясно козе мляко, от които 6400 кг за местния пазар, със средна цена на единица продукция за местния пазар 1,80 лева, и приходи от продажби на продукция за местния пазар в размер на 11520 лева. Съгласно таблицата, за всяка една от годините по плана са предвидени приходи от продажби на продукция в общ размер 311040 лева.След сключване на договора и при направена заявка за окончателно плащане от 08.10.2018 г., на 20.12.2018 г. е извършено плащане по договора в размер на 72290.507 лева. След плащането на едноличния търговец е извършена проверка на място, за резултатите на която са обективирани в контролен лист, извършена е и допълнителна проверка. По отношение на констатациите от извършените проверки на ползвателя е дадена възможност да възрази срещу тях. Въз основа на резултатите от проверките, от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" е издаден Акт за установяване на публично държавно вземане, който в последствие е отменен с решение 97 от 12.05.2022 г. постановено по адм. дело 424/2021 г. по описа на Административен съд Сливен. С писмо от 12.10.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", едноличния търговец е уведомен, че са констатирани нарушения по изпълнението на договор, както и че на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и решение 97/12.05.2022 г. постановено по адм. дело 424/2021 г. по описа на Административен съд - Сливен се открива производство по издаване на решение за финансова корекция. В това производство изпълнителният директор на ДФЗ издава атакувания пред административния съд акт, с който на ЕТ "Г. З. Г." е определена финансова корекция в окончателен размер от 55663.69 лв. Релевантните за спора факти са подробно описани в мотивите на оспореното решение, поради което и настоящият състав не счита за необходимо възпроизвеждането им изцяло в настоящото решение. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, е установено, че изпълнението на заложените показатели в бизнесплана за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. е следното: За показател приходи от продажби от реализираната продукция: за 2019 г. 10 460,83 лева от сирене от козе мляко, 42 050 лева от кашкавал от козе мляко, 0 лева от кисело козе мляко, и 1427,51 лева от прясно козе мляко; за 2020 г. средно 9,95 %, за 2021 г. средно 12,73 %; За показател количество реализирана продукция: за 2019 г. 2 107 кг сирене от козе мляко, 6310 кг кашкавал от козе мляко, 0 кг кисело козе мляко и 3 277 кг прясно козе мляко; Сравнителният анализ на цените на прясното козе мляко за кг/л заложени в бизнесплана и публикуваните от НСИ средни цени на производител по години показва следното: за 2019 г. разлика 240 %, за 2020 г. разлика 225 %, за 2021 г. разлика 209 %; Ако предприятието на жалбоподателя продаваше произведеното прясно мляко по единичната цена, заложена в бизнесплана, изпълнението на показателя приходи от продажба на прясно козе мляко би имало следния вид: за 2019 г. 51,20 %, за 2020 г. 0,00 %, за 2021 г. 182,00 %; За 2019 г. общото количество прясно козе мляко в литри, включително и вложеното в реализираната продукция сирене и кашкавал, е 118 997 л.; Финансовата помощ е използвана за закупуване на машини и апарати, нужни за преработването на базовия изходен продукт - прясно козе мляко в сирене и кашкавал, от което следва, че инвестицията е изпълнена по предназначение; Тенденцията в развитието на дейността на ЕТ от началото до датата на издаване на Решението за финансова корекция показва стабилно развитие, с изключение на спада в реализацията и обема на приходите през 2021 г., дължащи се на пандемията от COVID-19; Инвестицията е устойчива; Предприятието продължава дейността си, което потвърждава неговата жизнеспособност; С извършването на инвестицията, предмет на Договор 20/04/2/0/0403 от 06.10.2016 г., повече от една от целите на подмярка 4.2 Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти, регламентирани в чл. 2 на Наредба 20 от 27.10.2015 г., са изпълнени. Съдът е приел, че заключението на вещото лице не води до изясняване на относими за спора факти, тъй като частта относно приходи от продажби от реализирана продукция за 2019 г. и в частта относно количества реализирана продукция за 2019 г. не кореспондира с останалия доказателствен материал, като посочените от вещото лице стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели са по-малки от стойностите, установени от административния орган. В останалите части заключението касае обстоятелства, които са неотносими към спора. При така установената по делото фактическа обстановка, административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. Всички релевирани пред първата инстанция твърдения на жалбоподателя, в т. ч. за неправилно позоваване на решение на ВАС в административния акт, неприложимост на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, въз основа на които административния орган е определил размера на финансовата корекция, липса на нередност, за изтичане на мониторинговия период и за изтекъл давностен срок са обсъдени и счетени за неоснователни от съда. По тези и други, подробно изложени в съдебния акт мотиви, първоинстанционният съд постановява оспореното пред настоящия съдебен състав решение, с което отхвърля жалбата на ЕТ "Г. З. Г." и осъжда едноличния търговец да заплати на ДФЗ сумата от 100 лв., представляваща разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно по изложените в него, законосъобразни мотиви, които се споделят от касационния съдебен състав и които, предвид възможността затова, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК, е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение. Не са налице изтъкнатите в касационната жалба пороци на атакувания съдебен акт, обуславящи неговата отмяна. При напълно изяснена фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със събраните по делото доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и взаимовръзка, в контекста на правилно издираните и приложени материалноправни разпоредби, административният съд е извел правилни правни изводи, за което, противно на твърденията на касатора, е изложил мотиви. Безспорната фактическа установеност по делото, че за първата година от бизнес плана 2019 г. изпълнението на заложените количества са 10 400 кг сирене от козе мляко, 2880 кг кашкавал от козе мляко, 40000 кг кисело козе мляко и 6400 кг прясно козе мляко, а действително произведени количества са 3 109 кг сирене от козе мляко, 6 821 кг кашкавал от козе мляко, 0 кг кисело козе мляко и 3 890.31 кг прясно козе мляко, което съответства на изпълнение на количествен показател 23%, от което пък се установява процент на неизпълнение под 100%, а именно 77%. По отношение на установеното неизпълнение на заложените приходи от продажби на продукция в бизнес плана от 311 040 лева, в действителност са реализирани приходи от продажби в размер на 74 791 лева представляващи изпълнение на финансов показател- 24%, от което се установява, че за първата година на бизнес плана е налице неизпълнение под 50 %, а именно 26%. застъпените в одобрения бизнес план приходни показатели е в размер на 31.03%, налага именно формирания от първоинстанционния съд извод за законосъобразността на решението за налагане на финансова корекция, а оттам - и за отхвърлянето на предявената жалба, като неоснователна. След като установеното от административния орган /извършени проверки/ нарушение на договорните задължения на ползвателя на финансовата помощ, свързани с непостигането на заложените в одобрения бизнес план показатели за първата година 2019г., се установяват от приобщените по делото доказателства и констатациите на органа в тази насока не са оборени чрез допустимите за това средства пред първата инстанция, то законосъобразно, по аргумент от чл. 27, ал. 6 ЗПЗП и клаузите на чл.16, ал.1 и ал. 2 от договора за отпускане на БФП, при наличие на фактически и правни основания затова, и без допуснати съществени процесуални нарушения, включително и на правилото по чл. 35 АПК, на касатора е наложена финансова корекция в определения от органа размер, представляваща 77% от получената финансова помощ по проекта съгласно Правилата. Релевираните в противоположния смисъл, обстоятелствени оплаквания са неоснователи. Доводът на касатора за липсата на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна опора и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на касатора финансова помощ по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на Съда на Европейския съюз е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /за справка - решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др/. Неоснователно е възражението за неправилно приложение на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Съдът е извършил подробна преценка относно приложимите в случая норми за определяне на размера на финансовата корекция и е приел, че финансовата корекция следва да бъде определена съобразно същите. Твърдението, че правилата не намират приложени, поради обстоятелството, че по реда на ЗУСЕФСУ намира приложение Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовата корекция по реда на ЗУСЕФСУ е неотносимо, тъй като така сочената Наредба е приложима по отношение на установени нередности във връзка с прилагането на Закона за обществените поръчки, какъвто не е настоящия случай. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, като не е възприел приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е изложил мотиви, поради които е приел, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза е неотносимо, тъй като заключението в частта относно приходите от продажби от реализирана продукция за 2019г. и в частта относно количествата реализирана продукция за 2019г. не кореспондират с доказателствата по делото, а по отношение на останалата част от заключението е прието, че така изследвания период е неотносим към спора. Съгласно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, приложима на основание чл. 144 от АПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го преценява с оглед всички доказателства по делото. В случая настоящия съдебен състав, счита, че правилно съда е извършил преценка на заключението на вещото лице и другите доказателства по делото и правилно не е кредитирал същото като относимо доказателство Неоснователни са и поддържаните в касационната жалба оплаквания, че съдебното решение е постановено при липса на мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по относимите фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. В случая видно от първоинстанционнията жалба /стр.2 от същата/, едноличния търговец твърде общо е заявил допуснати нарушения на административниопроизводствените правила, преповторени в писмените бележки , едва в касационната си жалба доразвива същите, сочещи ги едва за първи път като касационни основания. На първо място следва да се посочи, че в обжалвания съдебен акт съдът е изложил мотиви, от който е видно, че не са установени нарушения на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото след откриване на производството по налагане на финансова корекция с писмо изх. 01-6500/2377#19 от 12.10.2022 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ, на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ, бенефициерът е депозирал писмено възражение с вх. 01-6500/2377#20 от 26.10.2022 г., съдържащо общи възражения по откритото производство, към същите не са представени доказателства оборващи констатациите. В оспорения административен акт, органът, е изложил съображения защо приема за неоснователни доводите на бенефициера. Поради това се явява обосновано заключението на административния съд, че не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. На следващо място, както по-горе се посочи, наведените за първи път с касационната жалба твърдения, не подлежат на установяване в настоящото производство с оглед забраната по чл. 220 от АПК, за нови фактически установявания. Възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТГ. З. Г., дало повод за определяне на финансова корекция, е форма на нередност по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че в случая е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т. е. през мониторинговия период. Касае се за "продължаваща нередност" по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2 от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. Според чл. 3, § 1, ал. 3 от същия регламент срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2019 г., и давностния срок е започнал да тече от 01.01.2020г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 01.01.2024 г. На бенефициера е изпратено уведомително писмо по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, от 12.10.2022г., следователно давностният срок е прекъснат с нотифицирането на засегнатото лице за образуване на административно производство за налагане на финансова корекция. При това оспореното решение за налагане на финансова корекция от 04.04.2023г. е издадено в законовия срок, след прекъсването на давността и отново започналият да тече срок за давност. След проверка на наведените оплаквания и възражения в касационната жалба се установява, че същите са били обсъдени надлежно от първоинстанционния съд. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалите мотиви на първоинстанционния съд. Изложените по-горе атакуваният съдебен акт като правилен, следва да бъде оставен в сила, тъй като не страда от релевираните в касационната жалба пороци, представляващи основания за неговата отмяна. Предвид изхода от спора, неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,