Решение № 441 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 486/2008 г.

Решение № 441 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 486/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "а"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Д. И. Т. против решение № 294 от 5.10.07 г.по гр. дело № 541/07 г.на Старозагорския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 13 от 10.05.07 г. на Старозагорския районен съд, постановено по гр. дело № 1098/06 г. С него е отхвърлен искът на същата страна против И. Т. Т. за разваляне поради неизпълнение на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД до размер на 1/2 ид.ч.от прехвърлените ид.части на договор за прехвърляне на 4/6 ид.части от дворно място с площ от 900 кв. м., находящо се в с. Х., община С. З., представляващо УПИ *Х- 246 кв.6 по плана на селото, заедно с 4/6 ид.части от построената в същото дворно място едноетажна масивна жилищна сграда, както и на 4/6 ид.части от 1120/1190 ид.части от дворно място, цялото от 1190 кв. м., представляващо УПИ Х-246 кв.6 по плана на с. Х., заедно с 4/6 ид.части от построената в същото дворно място едноетажна полумасивна стопанска сграда, срещу задължение за издръжка и гледане за в бъдеще и минало време/считано от началото на 1999 г./, сключен на 19.06.03 г.между И. Т. Т., починал на 6.03.06 г. и Т. И. Т., починал на 17.11.05 г., обективиран в нот.акт № 35, том I, рег. № 1*, дело № 31/03 г.на Н. В. Д. с район на действие на Старозагорския районен съд. Със същото решение е развален в размер на 4/18 ид.части на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД договора, сключен на 12.12.03 г.между И. Т. Т., починал на6.03.06 г. и Т. И. Т., починал на 17.11.05 г., обективиран в нот.акт № 118, том I, рег. № 2*, дело № 101/2003 г.на нотариус В. Д. с район на действие СтРС, с който са прехвърлени 4/6 ид.части от дворно място с площ от 1240 кв. м., находящо се в с. Х., обл. Ст. З., представляващо УПИ ХI-246 в кв.6 по плана на селото, срещу задължение за издръжка и гледане за в бъдеще и минало време/считано от началото на 1999 г./поради виновно неизпълнение за задължението за престиране на издръжка и гледане в бъдеще време от страна на ответника И. Т. Т., като искът е отхвърлен в останалата му част за разликата до претендираното с исковата молба разваляне за 1/2 ид.част от прехвърлените с договора 4/6 ид.части от имота. В касационната жалба са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 218б б. "в" от ГПК /отм./. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Ответникът по касационната жалба И. Т. Т. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на IV г.о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността им по реда на чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: Предявен е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД - за разваляне на два алеаторни договора - първият, сключен на 19.06.03 г.по нот.акт № 35, нот.дело № 31/03 г., с който И. Т. е прехвърлил на сина си Т. Т. правото на собственост върху 4/6 ид.части от два имота - дворно място от 900 кв. м., находящо се в с. Х., община Ст. З., представляващо УПИ IХ-246 в кв.6 по плана на селото, заедно с 4/6 ид.части от построената в същото дворно място едноетажна масивна жилищна сграда, както и 4/6 ид.части от 1120/1190 ид.части от дворно място, цялото от 1190 кв. м., съставляващо УПИ Х-246 в кв.6, заедно с 4/6 ид.части от построената в същото място едноетажна полумасивна стопанска жилищна сграда; и вторият, сключен на 12.12.03 г.с нот.акт № 118, н.д. № 101/03 г., с който И. Т. е прехвърлил на сина си Т. Т. правото на собственост върху 4/6 ид.части от дворно място, с площ от 1240 кв. м., находящо се в с. Х., представляващо УПИ ХI-246 в кв.6. Срещу прехвърлената собственост приобретателят се е задължил да се грижи и издържа своя баща и в бъдеще, както го е правил от началото на 1999 г. Съдът е приел за установено от гласните доказателства, че докато приобретателят Т. Т. е бил жив, той е изпълнявал задълженията си по договорите, като е полагал грижи за баща си. След смъртта му при прехвърлителя се преместил да живее неговия внук И. Т., който не е осигурил в пълен обем необходимите грижи за дядо си с оглед влошеното му здравословно състояние. При установеното неизпълнение на задълженията по договорите от страна на ответника И въззивният съд е счел, че следва да отчете положените грижи в миналото от баща му, които имат парична равностойност. Съпоставил е средният размер на издръжката на едно лице за периода от 1.01.99 г.до 9.06.03 г./датата на прехвърляне с нот.акт № 35/03 г. /и от 1.01.99 г.до 12.12.03 г./датата на прехвърляне с нот.акт № 118/03 г./с пазарната стойност на имотите, при което е приел, че по първият алеаторен договор от 9.06.03 г.не е налице неизпълнение, което да обосновава развалянето му. Приел е за частично основателна претенцията относно развалянето на договора по нот.акт № 118/03 г. за размера до 4/18 ид.части Касационната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че престираните грижи по алеаторния договор за минало време следва да се оценяват в паричен еквивалент. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е единен и задължението по него е неделимо както по своя характер, така и поради намерението на страните. Неговото неизпълнение следва да се преценява от гледна точка на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД -доколко съществено е неизпълнението с оглед интереса на кредитора. В случая неизпълнението е съществено, тъй като алеаторният договор не е бил изпълняван от приобретателя по начин, по който изисква закона- постоянно и с оглед удовлетворяване всички нужди на кредитора. Правилно е прието от съда, че доколкото приобретателят е цепел дърва за отопление на стаята, в която е живеел прехвърлителя и е купувал храна, то това му поведение не сочи на изпълнение на поетите в договорите задължения. Прехвърлителят е бил възрастен, с влошено здравословно състояние и се е нуждаел от постоянни грижи и издръжка. Бил е изоставен на легло в безпомощно състояние, завивките и чаршафите били изгнили от мръсотия, а по тялото му имало рани /св. Карушкова, св. Шаренски и св. М/. Това съществено неизпълнение налага двата договора да бъдат развалени, като иска следва да бъде уважен съобразно наследствените права на ищеца, а именно - 1/2 ид.част. Съобразно изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да се отмени изцяло и да бъде постановено друго по същество, с което да бъдат развалени двата алеаторни договора досежно наследствената част на ищеца по отношение на спорните имоти. На основание чл. 64, ал. 1 от ГПК (отм.) ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 374.40 лв. Воден от горното и на основание чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.),Върховният касационен съд, състав на IV г.о.