Решение № 15712 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2009 г.

Решение № 15712 от 18.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7704/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Тодоринка Трайкова Пелова от гр. Монтана, против решение от 25.03.2009 г. по адм. дело № 731/2008 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 2626/26.09.2008 г. на Кмета на Община Монтана поради неангажиране на годни доказателства, от които да се изведе извод за наличието на доказано съществуване на правото на ползване върху земеделската земя, с оглед изчерпателно изброените актове в § 63 от ПЗР ППЗСПЗЗ. Касаторката посочва оплаквания за неправилност, необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения моли решението да бъде отменено изцяло и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Кмета на Община Монтана не депозира отговор на жалбата. Ответниците Иванка Христова Бонова, Анатолий Венелинов Бонов и Петя Венелинова Георгиева не заявяват становища. Заинтересованите страни - Илия Борисов Методиев и Цветана Методиева Видова също не вземат отношение. От заинтересованата страна Горана Петрова Братоева, чрез пълномощника й адв. Иванка Милчева е постъпила писмена защита, в която се моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение потвърдено като законосъобразно и правилно, защото не е постановено в противоречие със закона, а е съобразено с него. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба, разгледана по реда на чл. 218 от АПК е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. Решението е обосновано и законосъобразно. Сочените касационни основания за отмяна са несъстоятелни. Събраните по делото доказателства са в пълна подкрепа на направените изводи от съда. Направеният задълбочен анализ на същите са му позволили да издаде един добре мотивиран съдебен акт, при правилно приложение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Посоченият в молбата на наследодателя имот напълно се различава по размер, съседи и местност от този, цитиран в Удостоверение № 1403/30.04.1982 год., издадено му за ползване на основание ПМС № 1/07.01.1981 год. и Решение № 73/26.05.1981 год. на ИК на ОНС-Михайловград, отнасящо се за 0.987 кв. м лозе в м. "Над Парта", при съседи Борис Георгиев, Стоян Димитров, Георги Борисов и път. В молбата е посочен имот от 1000 кв. м, в м. "Парта" при съседи: Борис Софиянски, Славчо Фердов и Митко Георгиев. Това е послужило като основание както на административния орган, издал заповедта, така и на съда, да приемат за неоснователно искането жалбоподателите да придобият право на собственост върху имота, по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая се касае за два различни имота, в две различни местности. Претендиращите не са се легитимирали като ползватели на описания в молбата имот. Заповедта правилно е приета като акт, издаден на материално основание, при спазване на административнопроизводствените правила. От представеното с касационната жалба Удостоверение за идентичност на лице с различни имена на Община Монтана се установява, че Трайко Борисов Иванов и Трайко Бонов Иванов, са едно и също лице. Неоснователно е възражението, че при определяне точното местонахождение на процесния имот, съдът е следвало да изиска писмен документ от общината, от който да се установи, че местностите "Парта" и "Над Парта" са една и съща местност. Това обстоятелство е изяснено от самата атакувана заповед, която е акт на същата общинска администрация, от която следва да бъде издадено исканото удостоверение. Предвид направените изводи и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението следва да остане в сила. Касационната жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 25.03.2009 г. по адм. дело № 731/2008 г., в производство по реда на § 62, ал. 3 ПЗР ППЗСПЗЗ във вр. с чл. 145 и сл. АПК, Административен съд - Монтана, V състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на Тодоринка Трайкова Пелова и Венелин Трайков Бонев - починал в хода на производството, като в качеството на оспорващи са конституирани наследниците му Иванка Христова Бонова, Анатолий Венелинов Бонов и Петя Венелинова Георгиева, срещу Заповед № 2626/26.09.2008 г. на Кмета на Община Монтана, с която на наследниците на ползвателя Трайко Бонев Иванов е отказано правото да придобие собственост по реда на § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ върху 600 кв. м от имот № 3059 по помощния план на зона "Парта", местността "Парта" землище Монтана. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е посочил, че релевантният факт в производството по признаване правото на собственост по реда на § 62 ПЗР ППЗСПЗЗ е наличието на доказано съществуването на правото на ползване върху земеделската земя основано на изчерпателно изброените актове в § 63 ПЗР ППЗСПЗЗ, като това обстоятелство оспорващият не е доказал нито пред административния орган нито пък пред настоящата съдебна инстанция са ангажирани годни доказателства, от които да се изведе извод за наличието на този релевантен факт. В случая оспорващите претендират правата си въз основа на Удостоверение № 1403/30.04.1982 г., но видно от него е предоставено право на ползване на лицето Трайко Борисов Иванов, а не на заявителя Трайко Бонев Иванов, освен това в удостоверението като съседи са посочени различен кръг лица в сравнение с посочените в Молба вх. № ОТС 94-Т-31/27.01.1998 г., подадена от Трайко Бонев Иванов. Съдът е отбелязал още, че в удостоверението е посочено, че имотът се намира в местността "Под Парта", а в молбата, подадена от Трайко Бонев Иванов е заявен имот в местността "Парта" и че служебно е запознат, че това са различни местности в землище Монтана. При тези констатации съдът е извел правен извод, че законосъобразно Кмета на Община Монтана е приел, че след като оспорващият не представя надлежен удостоверителен документ по отношение на него не са налице условията на § 4а от ПЗР ЗСПЗЗ. На това място за яснота следва да се отбележи, че така постановеното съдебно решение не е обжалвано пред Върховния административен съд от Иванка Христова Бонова, Анатолий Венелинов Бонов и Петя Венелинова Георгиева, въпреки че е неблагоприятно за тях и им е било съобщено по надлежния ред за неговото издаване, поради което спрямо тях то е влязло в сила и спорът не може да бъде пререшаван. В обжалваната си част решението е правилно. С обжалваната пред Административен съд - Монтана заповед № 2626 от 26.09.2008 г. Кметът на Община Монтана е отказал на наследниците на ползвателя Трайко Бонев Иванов правото да придобият собствеността по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ върху 600 кв. м от имот № 3059 по помощния план на зона "Парта", местност "Парта", землище Монтана с мотива, че същия не притежава документ за надлежно учредено право на ползване по силата на актовете на държавните органи посочени в § 63 от ПЗР към ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, както и че не са налице условията съгласно § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, които дават основание за придобиване на право на собственост върху предоставени за ползване земи. От събраните по делото пред първата инстанция доказателства се установява, че има различие в имената на ползвателя, съседите на имота и местността, където се намира, тоест те действително водят до извода, че се касае за различни лица и имоти. Пред настоящата инстанция се представя Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, издадено от Община Монтана - Дирекция "АПИО" на Трайко Бонов Иванов, според което името Трайко Борисов Иванов, с което е записан в Удостоверение за земя № 1403/30.04.1982 г. и името, с което е записан в т. 1 са имена на едно и също лице. Въпреки това писмено доказателство, което е допустимо за приемане в касационното производство, отново има разлика в имената на наследодателя и по-конкретно за бащино име е посочено "Бонов", а не "Бонев", както е според собствената молба на заявителя от 1998 година. Доказателства за обяснение на факта за различните съседи на ползвателя Трайко Борисов Иванов по Удостоверение № 1403 от 30. IV.1982 г. (приложено повторно и към касационната жалба) и по Молбата на заявителя Трайко Бонев Иванов с вх. № ОТС 94-Т-31/27.01.1998 г., както и за идентичност на двете посочени местности - "Над Парта" в удостоверението и "Парта" в молбата, не са представени. При това положение изводите на първоинстанционния съд се явяват съобразени с данните по делото и респективно с материалния закон. При постановяване на обжалваното пред ВАС съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и то е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,