Решение № 1533 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2015 г.

Решение № 1533 от 11.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2211/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Боатин Амед, гражданин на Мали, против решение № 8191 от 29.12.2014 г., постановено по адм. дело № 10512/2014 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Ответната страна - заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Обосновано е заключението на съда, че твърденията на кандидата са непоследователни и не покриват критериите за закрила по ЗУБ. Заявените при интервюто причини за напускане на страната по произход съответстват на икономически емигрант и те не са в предметния обхват на ЗУБ. Административният орган е изпълнил изискването за преценка на сигурността на страната на произход, като е разгледана и обстановката в Гана като трета сигурна страна, съгласно посочването от Обединеното кралство. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Боатин Амед, гражданин на Мали, против решение № 5284/22.08.2014 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ, му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен изводът на административния орган за липса на приложение на материално-правните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут спрямо Боатин Амед по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Мали, съответно Гана като трета сигурна страна, поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. АССГ е посочил, че не е установено по отношение на чужденеца да са налице тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване на доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Боатин Амед, гражданин на Мали, не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение и същевременно да са нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му на произход - Мали, или по отношение на Гана - приета за трета сигурна страна, с оглед факта, че предмет на разглеждане пред ДАБ е втора по ред молба за закрила, представляваща и последваща такава по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо Боатин Амед по чл. 9 от ЗУБ, съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Безспорно е установено, че чужденецът не е бил принуден да напусне страната на произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е бил застрашен от такива посегателства при завръщането си в Мали, съответно Гана. Също така предвид разказаната бежанска история и справките за обстановката в страната на произход и в Гана, като трета сигурна страна, приложени към делото, не се установява по безспорен начин Боатин Амед да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. При постановяването на решението си първоинстанционният съд е съобразил тълкуването на чл. 2, б. "д" и чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз, съгласно което за да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него. Такива доказателства по делото не са представени. Съдът се е позовал и на приложените по делото справки с информацията относно състоянието на сигурността в Мали и Гана, като обосновано е приел, че на територията на Мали съществува известен риск за живота на населението, поради извършването на терористични актове, но те не могат да се определят като въоръжен конфликт, тъй като имат случаен и спорадичен характер. Не се установява и породено от такъв въоръжен вътрешен конфликт безогледно насилие, което да поражда тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилните лица, поради което съдът е посочил, че в Мали към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По отношение на Гана е посочено, че това е сигурна страна на произход, където чужденецът би могъл да се завърне, тъй като там е преминал съзнателният му живот - чужденецът е живял там през последните 19 години, преди да напусне страната доброволно и да дойде в България. Посочено е, че икономиката на Гана продължава с високите си темпове на икономически растеж, дължащи се основно на приходите от добива на нефт и газ. Тук е редно да се посочи, че по време на интервюто чужденецът сам е заявил, че е напуснал Мали и Гана доброволно, по собствено желание, защото искал по-добър живот и образование, в тези страни не се е чувствал щастлив, посочил е, че е нямало причини, свързани със заплаха за живота или здравето му или негови права и никой не го е принуждавал да напуска страната си. Следователно в настоящия случай се касае за причини от личен характер, които са извън приложното поле на ЗУБ, и всъщност кандидатът е икономически мигрант, а не бежанец. Доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - преценката на тяхната основателност. С оглед на факта, че Боатин Амед не е представил нови обстоятелства, на които на основание молбата си за закрила, следва изводът, че първоинстанционният съд не е допуснал сочените от него нарушения на процесуалния и материален закон, а при внимателна преценка на фактите е приел, че оспорването на административния акт е неоснователно респ., че същия е законосъобразен. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,