Решение № 10345 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2008 г.

ВАСI отделение07.08.2009 г.докладчик т Виолета Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение искането на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Велико Търново, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 10186 от 8.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5459 от 2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 10345 от 7.08.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5459/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 175 вр. чл. 228 АПК. Образувано е по молба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Вася Лазарова, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 10186 от 8.10.2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, постановено по адм. дело № 5459 от 2008 година. В молбата се твърди, че съдът е допуснал грешка в постановеното решение, като в диспозитива, след като е отменил решение № 484 от 4.01.2008 г., постановено по адм. дело № 987 от 2006 г. на Великотърновският окръжен съд, погрешно е посочил размера на лихвата - 6870,95 лв. вместо действителната такава 3500,69 лева. Ответникът по молбата - "Анаконда" ЕООД, не е изразил становище. Върховният административен съд, като прецени изложените в молбата съображения и доказателствата по делото, приема следното: Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е допустима, но не е основателна. С решение № 10186 от 8.10.2008 г., постановено по адм. дело № 5459 от 2008 г. на Върховния административен съд - първо отделение, е отменено решение № 484 от 4.01.2008 г. на Великотърновския окръжен съд - административно отделение, постановено по адм. дело № 987 от 2006 г., с което е отхвърлена жалбата на "Анаконда" ЕООД - гр. Плевен, против РА № 1502226 от 21.09.2006 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 629 от 20.11.2006 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, относно непризнат данъчен кредит за м. 04.2005 г. в размер на 93 188,37 лв. и начислени лихви в размер на 6870,95 лв. и вместо него е постановено решение по същество, с което е отменен РА № 1502226 от 21.09.2006 г. на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 629 от 20.11.2006 г. на директора на ДОУИ - гр. Велико Търново, относно непризнат данъчен кредит за м. 04.2005 г. в размер на 93 188,37 лв. и начислени лихви в размер на 6870,95 лева. Този размер на главница и лихва е бил посочен и в решението на Великотърновския окръжен съд, както и в решението на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, където в диспозитива е посочено, че се потвърждава РА в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 93 188,37 лв. и лихва 6870,95 лева. Този размер на лихвата е посочен и в касационната жалба, подадена до Върховния административен съд от "Анаконда" ЕООД - гр. Плевен, както и в представения по делото отговор на касационната жалба от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново. Посоченият в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка размер на лихвата от 3500,69 лв., видно от ревизионния акт и от решението на директора на ДОУИ, касае сумата 43 395,56 лв., а не посочената сума 93 188,37 лева. От така изложеното е видно, че не е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 175, ал. 1 АПК, приложим субсидиарно в касационното производство на основание чл. 228 АПК, която следва да бъде отстранена. Това е така, тъй като очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. В случая такава грешка липсва, тъй като външно изразената воля на съда изцяло съвпада с действителната му воля предвид това, че размерът на посочения данъчен кредит и лихва в решението на Върховния административен съд съвпада с този, определен в решението на директора на ДОУИ, в частта, с която е потвърден обжалваният РА, а съгласно чл. 156, ал. 1 от ДОПК на обжалване пред съда подлежи ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155 от с. к. В случая тази част изрично е посочена в решението, както и размерът на правото на кредит и лихва, и този размер съвпада с посочения от Върховния административен съд. Следователно, ако е допусната грешка в изчисленията на лихвата, то тя е допусната от органа по приходите в издадения от него акт и редът за поправка на такава грешка е друг. Водим от горното, Върховният административен съд - първо отделение,

Цитирани разпоредби

1