Решение № 14246 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2009 г.

Решение № 14246 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9986/2009 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение от 16.04.2009 г. постановено по адм. д. № 1768/2008 г., Варненският административен съд, ХV състав е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № 2066/18.06.2008 г. издадена от кмета на Община - Варна, с която е наредено прокарване на временен път до ПИ - 430 по КП на СО " Сотира" през ПИ - 372, 431 и 1006 като неоснователна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Валентин Димитров Мутафов с наведени доводи за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът Ангелина Георгиева изразява становище за законосъобразност на решението. Останалите ответници физически лица и Община - Варна не изразяват мнение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност и правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания за отмяна на решението във връзка с доказателствата по делото, прие следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание чл. 190, ал. 1 ЗУТ. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ предвижда, че когато съгласно подробния устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да бъдат открити, общината може да прокарва временни пътища, които да осигуряват достъп до тези имоти. Алинея 3 на посочения текст доразвива условията, при които временните пътища могат да бъдат прокарани като въвежда изискване по възможност тези пътища да следват новите улици по подробния устройствен план, съответно улиците по проектоплана или по извършените проучвания с имеративно изискване временния път да бъде прокаран така, че да не засяга заварени сгради и постройки, както и дълготрайни декоративни дървета. Безспорно е установено, че тези изисквания в конкретния случай са налице и временния път е прокаран по оптималния вариант за достъп до имота като в това отношение съдът се е позовал и на заключението по изслушаната съдебно- техническа експертиза т. 3, тъй като към момента на издаване на оспорената заповед е налице влязъл в сила ПУП- РП и временния път е съобразен с предвижданията на неприложената улична регулация по нейното трасе като съдът е съобразил и с влязлото в сила решение по гр. д. № 1496/2005 г. на ВОС, което е послужило като основание за издаване на административния акт. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и е изградено въз основа на тях и закона. Като постановено в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК решението на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да се остави в сила.