Решение № 235 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г.

Решение № 235 от 20.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 691/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева Производство по чл. 295, ал. 2 ГПК. С решение 124 от 22.07.2013 г. по настоящето дело е оставено в сила решение № 961 от 7.06.2012 г. на Пловдивски окръжен съд по гр. д. № 129/2012 г. в частта, с която е признато за установено по отношение на И. Н. И. и В. Н. Т., че М. И. П., И. К. П. и К. К. П., /встъпили в процеса на мястото на починалия К. Г. П./ са собственици по наследство и реституция по ЗСПЗЗ на ПИ № 164 от УПИ I- за ПУ "П. Х." в кв. 2 по плана на ПУ "П. Х." - север, [населено място] с площ 761 кв. м. Със същото решение е отменено въззивното решение в частта, с която И. Н. И. и В. Н. Т. са осъдени да предадат на М. И. П., И. К. П. и К. К. П. владението върху посочения имот и е даден ход за разглеждане на делото в тази част пред Върховния касационен съд. Допусната е техническа експертиза, която да даде заключение за площта от ПИ № 164 от УПИ I за ПУ "П. Х." в кв. 2 по плана на ПУ "П. Х." - север, [населено място], необходима за достъп и обслужване на построената в имота едноетажна жилищна сграда и да изготви скица с обозначение на тази площ. Приетото в съдебно заседание на 5.11.2013 г. заключение вещото лице установява, че според действащия регулационен план, одобрен през 2007 г., за имот пл. № 164 е отреден УПИ II-164 за обслужващи дейности, в кв. 16. През 2009 г. е одобрена и кадастрална карта на града, според която имот пл. № 164 е идентичен с ПИ с идентификатор 56784.502.149. Вещото лице сочи, че според регулационния план се предвижда отчуждаване на северната част от имота с цел включване в улица; жилищната сграда изцяло попада в тази предвидена за отчуждаване част. Експертът установява при огледа, че жилищната сграда е в лошо състояние, видимо е необитаема, а долепената до нея стопанска постройка е разрушена почти изцяло. Предлага два варианта за определяне на прилежаща площ: 1/ прилежаща площ от 179 кв. м., оформена с контур по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10 по скицата към вариант I, ситуирана успоредно на очертанията на жилищната сграда и отстояща на 3 м. от границите на сградата; 2/ площ от 141 кв. м., оформена с контур по цифри 1-2-3-4-5-6-7-8-9-10 по скицата към вариант II, ситуирана успоредно на очертанията на жилищната сграда и отстояща на 1,50 м от границите на сградата. И при двата варианта е осигурен достъп до сградата чрез триметров път, трасиран по северната граница на поземления имот. Въз основа на приетото заключение и предвид събраните доказателства от инстанциите по същество, Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира следното: Съгласно приетото в решението по настоящето дело от 22.07.2013 г. наследодателят на ответниците по иска /сега касатори/ е придобил правото на собственост върху къщата чрез давностно владение, осъществявано въз основа на писмения договор за покупко-продажба от 1955 г., като при съставянето на констативния нотариален акт през 1978 г. давностният срок несъмнено е изтекъл. Върху земята той не притежава право на собственост, а единствено правото да я ползва, доколкото това е нужно за обслужване на сградата - чл. 64 ЗС. Наличието на жилищна сграда в имота не е пречка за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ в полза на бившите собственици, но реституцията следва да обхване единствено поземления имот, без сградата и прилежащата към нея площ, необходима за достъпа до нея и обслужването й. С оглед на това е уважена единствено установителната част на ревандикационната претенция и в тази част решението е влязло в сила. Предмет на настоящето производство е претенцията за предаване на владението върху имота. Съобразно възприетото по-горе тя следва да се уважи за частта от имота, която е извън жилищната сграда и прилежащата площ, необходима за обслужването й. Досежно прилежащия терен към сградата претенцията за предаване на владението подлежи на отхвърляне. Изхождайки от вида и състоянието на сградата настоящият състав счита, че следва да определи тази прилежаща площ по вариант втори на приетата експертиза, а именно площ от 141 кв. м, осигуряваща отстъп от границите на сградата на 1,50 м. Изготвената от вещото лице скица към този вариант следва да се приподпише от съда и да съставлява неразделна част от съдебния акт. При описанието на имота съдът да вземе предвид идентификацията му по одобрената през 2009 г. кадастрална карта и изменения през 2007 г. регулационен план. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.