Решение № 377 от 19.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 366/2009 г.

Решение № 377 от 19.10.2009 г. на ВКС по н. д. № 366/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 349, т. 2 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимата П. Н. Г. против присъда № 54 от 22.04.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 77/2009 г. по описа на Ямболския окръжен съд, подадена в срок чрез защитника адв. В. В жалбата се поддържат касационни основания нарушение на материалния закон и явна несправедливост а наказанието, като се излагат съображения, че при установената фактическа обстановка е направен незаконосъобразен извод за виновно поведение при настъпване на съставомерния резултат. По същество се иска присъдата да бъде отменена изцяло в наказателната и гражданско- осъдителната части и да бъде оправдана, а гражданските искове отхвърлени. Алтернативно поддържа и искане за намаляване обезщетенията на гражданските ищци с оглед съпричиняването на резултата от пострадалия С. С. В съдебно заседание от жалбоподателката и защитника се поддържа довод, че деянието е амнистирано, поради което на основание чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК производството следва да бъде прекратено изцяло. Гражданските ищци и частни обвинители не са взели становище по жалбата Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че с оглед заявеното от подсъдимата желание да се възползва от влязлия в сила в течение на производството Закон за амнистията наказателното производство следва да бъде прекратено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 83 от 26.01.2009 г. постановена по НОХ дело № 1176/2008 г. Ямболският районен съд е признал подсъдимата П. Н. Г. за невиновна в това на 16.06.2007 г. на пътя от гр. Я. за с. Р. при управление на собствения си товарен автомобил да е нарушила правилата за безопасност на движението и по непредпазливост да е причинила средна телесна повреда на С. Г. С. и значителни имуществени вреди по лек автомобил марка "Ситроен" собственост на Р. Г. И., поради което я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 343, ал. 1 б. "б" НК и е отхвърлил предявените граждански искове от С. Г. С. и Р. Г. И. С присъда № 54 от 22.04.2009 г. постановена по ВНОХ дело № 77/2009 г. Ямболският окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за виновна в това, че на 16.06.2009 г. по пътя от гр. Я. за с. Р., при управление на моторно превозно средство нарушила правилата за движение по чл. 6, т. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 1 и 2 ППЗДвП и по непредпазливост причинила средна телесна повреда на С. Г. С. и значителни имуществени вреди на лек автомобил "Ситроен" с рег. № 2* собственост на Р. Г. И., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. "б" във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "в" НК я е осъдил на глоба в размер на 500 лв., а на основание чл. 343г НК я е лишил от правото да управлява МПС за срок от три месеца. С присъдата съдът е осъдил подсъдимата да заплати на Р. Г. И. 2560 лв. обезщетение за претърпяни имуществени вреди, а на С. Г. С. да заплати 7004.97 лв. обезщетение за имуществени вреди и 12000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдените суми от деня на непозволеното увреждане до окончателното изплащане. Искането за прекратяване на производството в наказателната му част поради амнистиране на престъплението е основателно. Амнистията е правен акт на законодателната власт, с който се прекратява наказателната отговорност и всички други наказателноправни последици на престъплението. Тя е възможна по всяко време на вече извършено престъпление, независимо от факта дали е реализирана наказателната отговорност или производството за налагане на наказание с влязла в сила присъда не е приключило. Първата хипотеза води до заличаване на наказанието и последиците, които законът свързва с него, а втората - до прекратяване на наказателното производство. Амнистията действа от момента на пораждане на наказателната отговорност - довършване на обосноваващото я престъпление. При висящо наказателно производство законодателят е предоставил на обвиняемия или подсъдимия възможност да се възползва от този институт. Единствено той има право да поиска прекратяване или продължаване на наказателното производство, като съдът е длъжен да се съобрази с решението му. Със закона за амнистията обнародван в Д.в. бр. 26 от 7.04.2009 г., в сила от 22.04.2009 г. се амнистират, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците от осъждането лицата, които до 1.07.2008 г. са извършили престъпления но непредпазливост, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание. От нея не могат да се възползват само лица, извършили деянието в пияно състояние и ако причиненият резултат е тежка телесна повреда или смърт. На подсъдимата, жалбоподателка в настоящото производство, П. Н. Г. е предявено обвинение по чл. 343, ал. 1, б. "б", пр 2 НК за причинени на 16.06.2007 г. по непредпазливост на С. Г. С. средна телесна повреда и на Р. Г. И. значителни имуществени вреди. По това обвинение е призната за виновна и осъдена с постановената от възивната инстанция присъда. Към момента на влизане в сила на Закона за амнистията наказателното производство е висящо и престъплението се обхваща от него. В съдебно заседание подсъдимата изявява желание да се възползва от този закон, като иска наказателното производство да бъде прекратено. При тези данни следва да се приеме, че са налице изискванията по чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 2 НПК за прекратяване на наказателното производство в наказателната му част, с каквото правомощие касационната инстанция разполага по чл. 354, ал. 1, т. 2 НПК. Искането за прекратяване производството и в гражданската му част е неоснователно. Съображението на жалбоподателката, че прекратяването на производството в наказателната му част налага прекратяване и в гражданската му част и единствената възможност за пострадалите да защитят правата си е като ги предявят по граждански ред противоречи на разпоредбите на закона. Със Закона за амнистията, въз основа на който основава искането си, лицата извършили престъпления се освобождават само от наказателна отговорност. Когато от деянията, които се амнистират са настъпили вреди, които са заявени от пострадалия по надлежния процесуален ред и съдът е приел за съвместно разглеждане с наказателния процес гражданският иск, е длъжен да се произнесе по него, независимо от настъпилите в хода на процеса основания за освобождаване от наказателна отговорност. И в този случай се запазва правната възможност да се търси обезщетение от деликта. Съдебната практика е последователна в тълкуването на правните норми относно допустимостта на гражданския иск в наказателния процес, независимо от настъпилите в хода на процеса основания за погасяване на наказателната отговорност на дееца. Както е указал ВС още в пост. № 9/61 г. основанието за гражданския иск в наказателния процес е деянието. Ако то не е виновно, наказателната отговорност е погасена по давност или са налице основания за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да се произнесе по гражданската отговорност на дееца и при наличието на основание да я ангажира. В този смисъл е разпоредбата на чл. 307 НПК. По делото гражданските искове са своевременно предявени и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес. При установената фактическа обстановка мотивирано въззивната инстанция е приела, че са доказани по основание и размери. Като ги е уважила не е постановила съдебния си акт при наличието на поддържаното от жалбоподателката нарушения, които са основание за отмяна и за отхвърлянето им или за намаляване на присъдените суми. Изложените съображения, че настъпилите съставомерни последици се дължат единствено на нейното виновно поведение и дължи обезщетяването им, се основават на точна оценка на данните по делото и закона. Извършвайки правнорегламентираната дейност, представляваща източник на повишена обществена опасност тя е нарушила правилата за безопасност. Като водач на моторното превозно средство е нарушила забраната да не създава опасност за останалите участници в движението. На кръстовището е предприела маневра завой на ляво за да навлезе от пътя без предимство на пътя с предимство без да пропусне движещото се по този път моторно превозно средство. Преди потеглянето след знак № Б-1 "Пропусни движещите се по пътя с предимство" е била длъжна да се убеди, че маневрата може да бъде извършена безопасно и навлизането в кръстовището няма да попречи на участниците в движението, които извършват движение по пътя с предимство. От достатъчно разстояние е възприела движещия се по лентата, която следвало да пресече при маневрата автомобил, но е направила погрешна преценка, че няма да го затрудни. Водачът на този автомобил се е движел с разрешената скорост и не е бил длъжен да очаква неправомерно поведение. Когато е възприел това поведение е реагирал чрез задействане на спирачната система, като едновременно е отклонил автомобила в дясно. За разлика от подсъдимата той е бил поставен в една екстремна ситуация да действа принудително и при условия когато няма време и възможност да преценява кое от възможните решения е най-благоприятно. Навлизането в дясната лента за него е принудително- предизвикано от внезапно усложнената пътна обстановка, предизвикана от неправомерното поведение на подсъдимата, поради което правилно е отхвърлен довода, че също е допринесъл за резултата, който не би настъпил ако не беше навлязъл в дясната лента. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение