Решение № 5724 от 10.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1576/2024 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Иванов, лично и в качеството си на ЕТ И.Иванов И. , чрез адв. Г. Чокоев срещу решение 328 от 11.12.2023 г., постановено от Административен съд Русе по адм. д. 479/2023 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната на обжалваното решение и разрешаване на спора по същество с отмяната на оспорения административен акт. Иска се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кмет на община Русе, представляван в производството от гл. юрк. А. Стефанов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - "Л. 2005" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на заповед РД-01-2141/30.06.2023г., издадена от кмета на община Русе, с която е определено класирането в проведен публичен търг с явно наддаване за отдаване под наем за срок от пет години на преместваем обект частна общинска собственост павилион за търговска дейност, с площ 4,25 кв. м, ведно с подробно описани движими вещи в него, находящ се в гр. Русе, [улица], магазин Технополис , спирка 133 и за участник, спечелил търга, е определен Л. 2005 ЕООД. Съдът отхвърля оспорването, достигайки до правен извод за законосъобразност на оспорения акт като издаден от материално компетентен административен орган, в предвидената писмена форма, след провеждане на публичен търг с явно наддаване. За неоснователно съдът приема възражението на жалбоподателя, че оспорения акт е немотивиран, тъй като констатира, че в заповедта е посочено правното основание за нейното издаване - чл. 44, ал.2 във връзка с чл.44, ал.1, т.7 и т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във вр. с чл.19 от Закона за общинската собственост, във връзка с чл.25, чл.60, ал.2, чл.68, ал.2 и ал.4 от Наредба 1 за общинската собственост на Общински съвет- Русе, а фактическите обстоятелства са изложени в протокола от 22.06.2023 г. на комисията по провеждането на търга, към който заповедта препраща. За неоснователно съдът приема и възражението, че участникът неправилно е бил допуснат до участие в търга като един правен субект, въпреки наличието на самостоятелни тръжни документи, подадени от него веднъж като физическо лице и втори път като едноличен търговец. Предвид липсата на основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед съдът отхвърля оспорването. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да съставляват основания за неговата отмяна. Между страните няма спор по фактите. Едва с касационната жалба се навеждат нови доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, а именно, че не се установява преместваемите обекти да са законно поставени, върху чий терен и въз основа на какъв акт. Настоящият съдебен състав счита за процесуално недопустимо обсъждането на направените възражения, въведени с касационната жалба, предвид забраната на чл.220 от АПК за нови фактически установявания. Касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите, поради което направеното едва в касационната жалба оплакване не може да бъде обсъдено за пръв път, докато съобразно чл.168, ал.1 от АПК първоинстанционният съд има задължението да провери законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания. По делото не се установява да е накърнено правото на жалбоподателя да участва в тръжната процедура. Участникът не е предложил цена, която да е по-висока от цената, предложена от класирания на първо място участник, поради което съгласно т.16.13 и т.16.16 от тръжните условия, тръжната комисия е обявила участника, предложил най-висока цена и е изготвила протокол за спечелилия търга. Всичко изложено води до извода за законосъобразно проведена процедура и законосъобразност на актовете на тръжната комисия, завършила с издаването на обжалваната заповед, която не страда от релевираните доводи за отмяна. Настоящият състав споделя извода на решаващия съд, че правилно комисията по провеждане на търга не е допуснала участието на жалбоподателя в търга в две качества, а именно като физическо лице и като едноличен търговец. Законът не прави разлика между физическо лице и едноличен търговец и с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец по реда на чл. 56, ал. 1 от Търговския закон само се разширява правосубектността на физическото лице да извършва търговска дейност. Признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност, разкривайки пред него възможността то да бъде страна и по правоотношения в областта на търговското право, но единствено в пределите на собствения му персоналитет и без да възниква нов правен субект. Така всеки един едноличен търговец, като носител едновременно и на търговски, и на граждански права и задължения, винаги отговаря с едно и също свое имущество по задълженията, придобити в резултат от упражняване на търговската си дейност, както и по всякакви други имуществени отношения, в които той влиза в частния си живот. Неоснователно е възражението на касатора, че мотивите на акта не могат да се съдържат в друг документ по преписката. Атакуваният административен акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. Оспорената заповед съдържа фактическите и правните основания за издаването й, като относно фактите в заповедта е налице изрично позоваване на протокола на комисията, който е послужил и като основание за издаването й. Съгласно ТР 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно в друг акт, като те могат да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта. Именно такъв документ е протоколът на комисията за провеждане на търга. В него изрично е отразено, че участникът класиран на първо място е предложил цена 53,00лв., а класираният на второ място е предложил цена 49 лева- началната тръжна месечна наемна цена, определена със заповед РД-01-1509/22.05.2023г. за откриване на процедурата. Следователно и противно на твърдяното в настоящата жалба, оспорената заповед съдържа както правни, така и фактически основания за издаването й. Не се установиха твърдените пороци на обжалвания акт, поради което не са налице и касационни отменителни основания по чл.209 от АПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и чл. 143, ал. 4 АПК своевременно заявеното искане на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски по делото е основателно. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ жалбоподателят следва да заплати на Община Русе юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,