Решение № 3213 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2008 г.

Решение № 3213 от 10.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9865/2008 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 250 и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от ЕТ "ИВ-91-МИЛЕНА ПАРАШКЕВОВА" - гр. Плевен чрез процесуалния му представител адв. Йончева молба за допълване и тълкуване на решение № 65/5.01.09 г., постановено по адм. д. № 9865/08 г. по описа на ВАС, Първо отд. В молбата се твърди, че диспозитивът на решението е неясен и непълен, тъй като не е конкретизирана сумата, посочена в служебната бележка вх. № 03-03/58/11.01.06 г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения". Прави се искане за допълване на диспозитива на решението, като се посочи сумата или същият бъде изяснен по пътя на тълкуването му. Ответникът по молбата - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП изразява в писмен вид становище в срока по чл. 250, ал. 2 и чл. 251, ал. 3 от ГПК за неоснователност на молбата. С решението, чието допълване и тълкуване се иска, ВАС, Първо отд. е отменил решение № 79 от 2.06.08 г. на ОС-Велико Търново, постановено по адм. д. № 216/07 г. и вместо него е постановил друго по съществото на спора, с което е отменил Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) № 24/26.01.06 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 157/30.03.06 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в обжалваната му част, а именно - за разликата между посочените в служебната бележка вх. № 03-03/58/11.01.06 г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения", суми като надвнесени и възстановената сума в размер на 1363.49 лв. и на осн. чл. 160, ал. 3 от ДОПК е върнал преписката на компетентния орган по приходите със задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона. 1. По искането за допълване на решението. Молбата за допълване диспозитива на решението е подадена от надлежна страна в срока по чл. 250, ал. 1 от ГПК и е допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. Според чл. 250, ал. 1 от ГПК, искането на страната за допълване на решението би било основателно, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. В самата молба за допълване не се съдържат твърдения на страната, че липсва произнасяне по някое нейно искане. Искането, заявено в касационната жалба, е за отмяна на обжалваното решение на окръжния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени АПВ в обжалваната част. С оглед на изложеното, молбата за допълване на решението, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. 2. По искането за тълкуване диспозитива на решението. Молбата за тълкуване на решението е подадена от надлежна страна и е допустима, доколкото липсват доказателства за това решението да е изпълнено. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 251, ал. 2 от ГПК, при която не може да се иска тълкуване. Актът за прихващане и възстановяване (АПВ) № 24/26.01.06 г., който е предмет на съдебен контрол за законосъобразност, е издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Плевен в производство по чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, което е било образувано не по писмено искане на лицето, а по инициатива на органа по приходите. Установено е, че производството е започнало с постъпването в отдел "Данъчен контрол" на служебна бележка - вх. № 03-03/58/11.01.06 г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения", според която, след обработка на решение № 10878/6.12.05 г. на ВАС във връзка с ДРА № 50/17.05.02 г., е установено, че са надвнесени следните суми - ДДС - 12 115.88 лв. и лихви - 9 054.34 лв. След извършено прихващане, с АПВ е възстановена сумата от 1363.49 лв. В мотивите на съдебното решение на стр. 4 и 5 са изложени съображения за това, че АПВ следва да бъде отменен за разликата между сумите, посочени в служебната бележка, като надвнесени, а именно ДДС - 12 115.88 лв. и лихви - 9 054.34 лв. и възстановената сума, която е в размер на 1363.49 лв., тъй като по отношение именно на тази разлика е налице мълчалив отказ за възстановяване. С диспозитива на решението обаче актът се отменя за разликата между посочените в служебната бележка вх. № 03-03/58/11.01.06 г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения", суми като надвнесени (без да се посочат отново сумите) и възстановената сума в размер на 1363.49 лв. Доколкото тълкуването е допустимо по отношение на диспозитива на решението, а видно от молбата на страната, непосочването на сумата, за която се отменя АПВ, прави решението неясно и затруднява неговото изпълнение, то настоящият съдебен състав на ВАС, намира, че молбата за тълкуване е основателна и следва да бъде уважена, като се допусне тълкуване на диспозитива на решението в смисъла, посочен по-горе, а именно, че обжалваният АПВ се отменя за сумата, по отношение на която е налице мълчалив отказ за възстановяване и същата представлява разлика между сумата, посочено в служебната бележка вх. № 03-03/58/11.01.06 г., издадена от Началник отдел "Обработка на плащания и задължения", като надвнесена, а именно - 21 170.22 лв., от които главница - 12 115.88 лв. и лихви - 9 054.34 лв. и възстановената сума в размер на 1363.49 лв. За да се избегнат всякакви неясноти във връзка с изпълнението на решението, следва да се посочи, че отменяйки АПВ в посочената част, съдът не е върнал преписката на компетентния орган със задължителни указания за възстановяване на сумата, по отношение на която е налице мълчалив отказ, а със задължителни указания да се определят отново задълженията по ЗДДС и лихвите за съответните данъчни периоди и сумите за прихващане и възстановяване, като се съобразят посочените в мотивите на решението ДАПВ и ДРА. С оглед на изложеното, Върховният административен съд, Първо отд.