Решение № 1432 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2020 г.

Решение № 1432 от 3.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7767/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Враца, представляван от заместник-председателя Вл. Христов, срещу решение № 158 от 03.06.2020 г., постановено по адм. д. № 24/2020 г. Административен съд – Враца, тричленен състав, с което са отменени разпоредбите чл. 15, чл. 46, ал. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, приета с Решение № 47 по Протокол № 8 от 21.02.2008 г., последно изменена с решение № 951 по протокол № 65/29.01.2019 г. на Общински съвет Враца, като е осъдил Общински съвет Враца да заплати на Окръжна прокуратура – Враца разноски по делото в размер на 20 лв. В касационна жалба се прави оплакване, че решението на Административен съд Враца е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в тази насока моли обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба Окръжна прокуратура – Враца - не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на протеста на Окръжна прокуратура – Враца са били разпоредбите чл. 15, чл. 46, ал. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, приета с Решение № 47 по Протокол № 8 от 21.02.2008 г., последно изменена с решение № 951 по протокол № 65/29.01.2019 г. на Общински съвет Враца. С решението си Административен съд – Враца е отменил посочените разпоредби. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че в протестираната редакция чл. 15 от Наредбата определя размера на данъка върху недвижимите имоти на територията на Община Враца в размер на: ал. 1 - 1, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за физически лица и ал. 2 - 1, 5 на хиляда върху данъчната оценка на жилищен имот и 2 на хиляда върху данъчната оценка на нежилищен имот за юридически лица и еднолични търговци. Като е съобразил, че съгласно чл. 8 ЗНА, наредбата, като подзаконов нормативен акт, урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, е съпоставил текста на спорната Наредба с нормата на чл. 22 от ЗМДТ, действала до 16.04.2019 година, бр. № 32/2019 г. на ДВ, и е приел, че ЗМДТ не дели недвижимия имот на жилищен и нежилищен, с оглед на което оспореният текст от Наредбата се явява в противоречие с нормата на чл. 22 от ЗМДТ. Посочил е и че с Решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд на РБ, обн. ДВ бр. 32/16.04.2019 г., изменената разпоредба на чл. 22 от ЗМДТ /обн. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е обявена за противоконституционна, а разпоредбата на чл. 15 от Наредбата е останала в съдържанието си, съответстващо на противоконституционната норма на чл. 22 от ЗМДТ, което обуславя материалната й незаконосъобразност. Относно оспорената разпоредба на чл. 46, ал. 3 от Наредбата съдът е приел, че противоречи на нормативен акт от по-висока степен и ограничава възможностите за удостоверяване на платения данък в сравнение с предоставените от законодателя в чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ. Мотивирал се е, че чл. 46, ал. 3 от Наредбата инкорпорира в себе си законовите правила на чл. 60, ал. 6 от ЗМДТ в предишната му редакция, а след изменението му в бр. 92 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г., освен представянето на издаден или заверен от общината документ за удостоверяването на платения данък, са предвидени и други възможности. Съдът е формирал извод за незаконосъобразност поради противоречие с разпоредби на нормативен акт от по-висока степен и по отношение чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца. Изложил е мотиви, съгласно които законодателят е определил изрично обсега на предимство при облагане с патентен данък, а спорните текстове в Наредбата не съответстват на действителната воля на закона. По посочените по-горе мотиви съдът е отменил по протест на Окръжна прокуратура-Враца разпоредбите на чл. 15, чл. 46, ал. 3 и чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца. Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно. В частта, с която е отменен чл. 15 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, решението е правилно като краен резултат, при следните коригиращи мотиви: В протестирания текст на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, след изменението и допълнението на спорните разпоредби с решение № 620/17.12.2013 г. на Общински съвет - Враца данъкът върху недвижимите имоти се определя в размер на: ал. 1 – 1, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот за физически лица и ал. 2 – 1, 5 на хиляда върху данъчната оценка на жилищен имот и 2 на хиляда върху данъчната оценка на нежилищен имот за юридически лица и еднолични търговци. Към момента на приемане на изменението, с решение от 17.12.2013 г., на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, съгласно действащата редакция на чл. 22 от Закона за местните данъци и такси, Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Изменението на цитираната норма на чл. 22 ЗМДТ, в редакцията й обн. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., с която в ал. 1 се предвижда, че общинският съвет определя размера на данъка за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, е обявена за противоконституционна с Решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд на РБ, по к. д. № 15/2018 г., поради което, както сочи и касаторът, следва да се прилага предходната редакция на разпоредбата, която определя данъка в границите от 0, 1 на хиляда до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. С оглед изложеното по-горе, касационната инстанция намира, че нормата на чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца (изм. и доп. с р-ние № 620/17.12.2013 г.) е в противоречие със сега действащия текст на чл. 22 от ЗМДТ, тъй като определя размера на данъка според вида на имота – жилищен или нежилищен. Такова разграничение не съществува в материалния закон, като ставката на данъка зависи единствено и само от данъчната оценка на имота и определянето на размера на данъка в зависимост от други критерии противоречи на чл. 60, ал. 1 от Конституцията, в какъвто смисъл е и Решение № 4/09.04.2019 г. на Конституционния съд на РБ, обн. ДВ бр. 32/16.04.2019 г. За пълнота следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 22 ЗМДТ, изменена с § 39, т. 6 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, в сила от 1.01.2019 г., въвежда по-високи данъчни ставки за жилищни имоти, разположени на територията на населено място или селищно образувание, включени в Решение № 153 на Министерския съвет от 24.02.2012 г. за обявяване Списък на курортите в Република България и определяне на техните граници. Дори и след изменението на чл. 22 ЗМДТ, в редакцията й обн. ДВ бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., текстът на закона не въвежда разграничение на имотите на жилищни и нежилищни, като обща предпоставка за установяване на различен размер на данъка, поради което неправилно административният съд е посочил, че след решението на Конституционния съд разпоредбата на чл. 15 от Наредбата е останала в съдържанието си, съответстващо на противоконституционната норма на чл. 22 от ЗМДТ. Изложените в касационната жалба доводи, че нормата се намира в съответствие с материалната норма на ЗМДТ биха били верни, ако с чл. 15 от спорната Наредба не са въведени различен размер на ставки на данъка за недвижими имоти според делението на жилищни и нежилищни. По изложените съображения, настоящият състав намира разпоредбата на чл. 15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца за материално незаконосъобразна, поради което правилно е била отменена. Касационната жалба в тази част е неоснователна. Относно отменената разпоредба на чл. 46, ал. 3 от Наредбата, касаторът оспорва решението на съда и отмяната на текста единствено по отношение на първото изречение, според което "заплащането на данъка е условие за редовност при годишния технически преглед на превозното средство. " Действително, цитираният текст на чл. 46, ал. 3, изр. първо от Наредбата буквално преповтаря действащата норма на чл. 60, ал. 6 ЗМДТ, поради което неправилно съдът е изложил относно цялата разпоредба на чл. 46, ал. 3 от Наредбата, че се явява в противоречие с нормативен акт от по-висока степен и следва да бъде отменена. Независимо, че протестът е бил предявен спрямо чл. 46, ал. 3 от Наредбата, съдът е следвало да отмени само текста, който не съответства на законовата разпоредба, която Наредбата пресъздава. В тази част касационната жалба е частично основателна, а решението следва да бъде отменено относно чл. 46, ал. 3, изр. първо. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи за неправилност на решението в частта, в която е отменен чл. 52, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, но доколкото в петитума на касационната жалба се иска отмяна на решението и в тази част, следва да се приеме, че тя също се обжалва от касатора, поради което настоящият съд дължи произнасяне. След служебна проверка за съответствие на посочените текстове с материалноправните разпоредби на нормативния акт от по-висока степен, настоящият състав, счита, че текстът на чл. 52, ал. 1, т. 2 от Наредбата не е прецизен спрямо посочените критерии за данъчни облекчения при облагане с патентен данък, установени с чл. 61м, ал. 1, т. 2 ЗМДТ, което обосновава неговата незаконосъобразност. Правилни са мотивите на административния съд в същия смисъл. Правилно съдът е приел, че е налице материална незаконосъобразност и при оспорената разпоредба на чл. 52, ал. 1, т. 4, пр. 1 от Наредбата, доколкото с нея е предвидено, че привилегия относно патентния данък получават лицата, които използват работно място за обучение на чираци по смисъла на Закона за занаятите и извършват патентна дейност от посочените в т. 10, 12 и 13 на Приложение № 4 към Глава втора, Раздел VI от ЗМДТ, докато в ЗМДТ, установил съответните привилегии, такива се предвиждат само за лица, извършващи патентна дейност от посочените в т. 10. Така Наредбата разширява обхвата на приложение на законово предвидените данъчните облекчения, което е извън правомощията на общинския съвет. По така изложените мотиви оспореното с касационната жалба решение на Административен съд – Враца, тричленен състав е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която е отменен чл. 46, ал. 3, изречение първо от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на Община Враца, а протеста на Окръжна прокуратура - Враца в тази част да бъде отхвърлен. В останалата част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски не са направени и претендирани в касационна съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,