Решение № 3431 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15520/2009 г.

Решение № 3431 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15520/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йорданка Димитрова Дочева, от гр. Русе против решение № 33 от 21.10.2009 г. по адм. дело № 321/2009 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. По делото е установено, че с молба вх. № 725 от 14.07.2009 г. Йорданка Дочева (лице с трайно намалена работоспособност 93,49 %) е поискала от Дирекция "Социално подпомагане" - Русе отпускане на целева помощ за пътуване с автобус. Приложила е четири броя билети - от 09.05.2009 г., 11.05.2009 г., 17.06.2009 г. и 30.06.2009 г. всички по маршрута и само в посоката Бургас - Русе. Със заповед № СЗ - 4 - П - 725 от 30.07.2009 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Русе е определил размера на помощта, отчитайки само разходите за пътуванията 17.06.2009 г. и 30.06.2009 г. Индивидуалният административен акт е потвърден с решение № 19 от 24.08.2009 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - Русе. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с целта на закона и при точно прилагане на материалноправните разпоредби. Решението е постановено при вярно и обективно изяснени обстоятелства и точно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) лицата със 71 на сто или над 71 на сто трайно намалена работоспособност имат право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната. Разходите за пътуване с автобусен транспорт на лицата по чл. 19 от ППЗСП се изплащат въз основа на молба-декларация по образец съгласно приложение № 1а, подадена в едномесечен срок от крайната дата на всяко извършено пътуване с приложени към нея билети, и представено удостоверение, заверено от превозвача. Едномесечният срок по чл. 20, ал. 2 от ППЗСП е преклузивен. След изтичането му съответната Дирекция "Социално подпомагане" не е компетентна да разгледа подадените молби-декларации за отпускането на целева помощ за безплатно пътуване. Първоинстанционният съд правилно е приел, че отказвайки да признае право на социално подпомагане за двете пътувания от 09.05.2009 г. и 11.05.2009 г., административният орган точно е приложил визираните разпоредби. Целевата помощ за транспортни разходи е за две двупосочни пътувания (отиване и връщане) с автобус и отчитайки само двете от тях, заявени в сроковете по чл. 20, ал. 2 от ППЗСП органът по социално подпомагане е издал законосъобразен административен акт. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение