Решение № 2871 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15321/2014 г.

Решение № 2871 от 15.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15321/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова чл. 221, ал. 2 АПК Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Джи енд Ем Инвестмънтс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Подполковник Калитин" № 21, представлявано от управителя Джанфранко Пиерантони, против Решение № 6345 от 24.10.2014 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 11206 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 2051302114/15.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 1801/22.10.2013 г. на Директор на Дирекция " ОДОП"София при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит за данъчен период месец 07.2011 г. в размер общо на 21 310,39 лв. и са начислени съответни лихви по фактурите на "Нанатекс" ЕООД и "Адела Адвъртайзинг" ЕООД с предмет реквизитни услуги и услуга по договор. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: неправилна преценка на доказателствата без обсъждане на доводите на жалбоподателя; без основание съдът игнорирал грубите процесуални нарушения при издаването на РА, включително и относно компетентността на ревизиращия екип по прилагането на чл. 113 и 114 ДОПК; изцяло необосновани са фактическите изводи на съда за липса на реални доставки, при положение, че фактурите са заплатени по банков път, резултатът от осъществяване на услугите е наличен и това може да се провери, а доставчиците са начислили ДДС, който не е върнат като недължимо платен; още в ревизионното производство са представени достатъчно доказателства за движението на снимачния процес, снимачния план, къде са извършени услугите, свързани с безспорно осъществената филмова продукция "Анита Гарибалди", но нито ревизиращите, нито съдът обсъдили тези доказателства; тежест на органите по приходите е доказването на липса на реални доставки по фактурите; съдът изцяло игнорирал неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което потвърждава изцяло доводите на жалбоподателя. Решението противоречи и на материалния закон и в частност на разпоредбите на Директивата за ДДС, както са тълкувани в съдебната практика на Съда на ЕС. Иска се отмяната му, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд евентуално - отмяна на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба ДД"ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Бояджиев, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Неоснователни са касационните оплаквания за основание за отмяна на РА поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на РА. Съдебната практика на Върховния административен съд е непротиворечива, че съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на РА, стига да не водят до нищожност, не могат да бъдат самостоятелно основание за отмяна на РА, поради качеството на първоинстанционния съд на съд по същество, съгласно чл. 160, ал. 1 ДОПК. Правилно първоинстанционният съд е приел и че нарушаването на разпоредбата на чл. 114 ДОПК не води до нищожност на издадения РА, поради времева некомпетентност на издателя му, а се отразява единствено на годността на събраните след изтичане на валидно изтеклия срок за извършване на ревизията. Това разбиране, възпроизвежда правилото, че сроковете за издаване на административен акт са инструктивни, а не преклузивни. Спорно пред първоинстанционния съд е било правото на данъчен кредит на ревизираното дружество за посочения данъчен период като получател по фактура, издадена от "Нанатекс" ЕООД за реквизитни услуги и по пет фактури, издадени от "Адела Адвъртайзинг" ЕООД с предмет услуги по организация на снимачен процес. По фактурата № 1617/29.07.2011 г. на "Нанатекс" ЕООД данъчен кредит е отказан поради липса на доставка, а с потвърждаващото решение на ДД "ОДОП" мотивите са коригирани, като отказът е потвърден на основание липса на регистрация на доставчика по ЗДДС към момента на издаване на фактурата. По фактурите на "Адела Адвъртайзинг" ЕООД, претендираното право е отказано поради недоказана реалност на фактурираните услуги. Прието е, че и при двете ревизионни производства са представени единствено писмен договор от 13.06.2011 г. и приемо-предавателен протокол, подписани между прекия доставчик и ревизираното лице, като в нито един от тези документи, както и в самите фактури няма конкретизация на фактурираните услуги по вид и обем. Става въпрос за услуги с разнообразен предмет като: организация на снимачен процес; изготвяне на финансов бюджет; изготвяне на снимачни програми; ръководене на специфичен технически персонал, обслужващ филмова продукция; посредничество в договаряне на снимачни терени; финансов бюджет на филм; обработка на разходни документи; вътрешен контрол на документация; изготвяне на отчети; контрол по изпълнение на бюджета на филма; предоставяне на окончателни разходи по заснемането на продукцията, на обща стойност 120 000 лв. Ревизиращите са приели, че за посочения като изпълнител на тези услуги доставчик не е доказано да е разполагал с техническа и персонална възможност да изпълни така описаните разнообразни услуги; не е установено как е формирана себестойността на услугите, а представените; представените в ревизионното производство писмени доказателства не съдържат име и подпис на съставилите ги лица, поради което не са годни да удостоверяват факти; представените счетоводни документи не е доказано да изхождат от редовно водени счетоводства, за да са достоверни, съгласно чл. 51 ДОПК. Позовали са се на съдебна практика на СЕО /сега Съд на ЕС/ в решения по дела С-16/93; С-154/80 и С-102/86, съгласно която плащането на услуга следва да съответства на получена насрещна престация, а също и на такава, съгласно която само отразяване на ДДС във фактура не е достатъчно за правото на приспадане на получателя без да е доказано осъществяване на данъчно събитие. Нито от практиката на СЕС, нито от тази на ВАС, следва че право на данъчен кредит трябва да се признава по неосъществени доставки. За да отхвърли изцяло жалбата, първоинстанционният съд е приел за обосновани фактическите изводи на органите по приходите, че процесните фактури не отразяват действително осъществени данъчни събития. Предметът на доставките не е конкретизиран достатъчно, нито във фактурите, нито в придружаващите ги документи. Ревизираното лице, което претендира отреченото право не е доказало конкретно какво е зададено от него като възложител - по кой снимачен процес, къде се е провел този процес, на кои места, кои лица са го осъществявали, какви бюджетни и финансови планове са изготвени от доставчика "Адела Адвъртайзинг" ЕООД на жалбоподателя, какви снимачни програми са изготвени, на кои дати, кога и кой е осъществил ръководенето на специализиран технически персонал, обслужващ филмовата продукция, в какво се изразява посредничеството в договаряне на снимачни терени и кои снимачни терени. Съдът е приел, че по делото се съдържат писмени доказателства, сочещи, че жалбоподателят сам е договарял наемането на снимачни терени с други лица, както и че липсват доказателства за мястото на провеждане на снимачния процес, има ли изготвени договори с подизпълнители във връзка с реализирането на филма, от кого и как са изготвени /като проект. Не е било спорно пред административния съд, че ревизираното дружество е с предмет на дейност отдаване под наем на специализирана техника и филмопроизводство; че притежава активи, включително филмово студио и офиси, както и че поради добрата си репутация е било ангажирано от италианското дружество "Гуд Тайм" ООД, което е искало да снима в България телевизионен минисериал със заглавие "Анита Гарибалди", да окаже "обща услуга за сътрудничество на място" при представен от възложителя план за работа по снимките в България и при изготвена оферта за разходите от изпълнителя. Възлагането допуска използването на подизпълнители. Видно от Удостоверение изх. № 01-246/08.07.2011 г. на ИА "Национален филмов център" при Министерство на културата, в Единния публичен регистър на Агенцията е регистрирана италианска филмова продукция "Анита"/Anita, чиято реализация ще се осъществи от 14.06.2011 г. до 16.07.2011 г. с изпълнителен продуцент ревизираното дружество. "Адела Адвертайзинг" ЕООД е издало на ревизираното лице пет фактури с предмет "услуга", съответно от 08, 14, 26, 29 и 30.07.2011 г., по които получателят е приспаднал данъчен кредит общо в размер на 19 999,99 лв. С придружително писмо от 22.03.2012 г. представляващият дружеството доставчик Айлин Джелилова е представила писмени доказателства по опис в отговор на получено искане за представяне на доказателства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице - договор от 13.06.2011 г., констативен протокол към него от 30.07.2011 г., фактурите, банкови извлечения за плащане по тях, два граждански договора с лицата Соня Емилова Ганова и Емил Красимиров Рангелов и с предмет съответно изготвяне на финансов бюджет, счетоводна обработка, документален и вътрешен контрол на филмов проект "Анита" и организиране на снимачния процес на същия филмов проект, изготвяне на финансови, бюджетни и снимачни програми, ръководене на техническия персонал и посредничество при договаряне срещу сумата от по 2 000 лв. Представляващият "Нанатекс" ЕООД Ат. Милев е представил в ревизионното производство по опис писмени доказателства /стр. 189 и сл. от делото на АССГ/. Неоснователни са касационните оплаквания за необосновани фактически изводи на съда за недоказана реалност на доставките на услуги. Резултатът от осъществяването на процесните услуги не е самата филмова продукция, организирането на която е възложено на ревизираното лице от италианското дружество, а конкретни услуги във връзка с осъществяването й от наетите за целта подизпълнители "Адела Адвертайзинг" ЕООД и "Нанатекс" ЕООД. Действително, представеният Констативен протокол от 30.07.2011 г. към договора за предоставяне на услуги от 13.06.2011 г., подписан от представителите на "Адела Адвертайзинг" ЕООД и ревизираното дружество само изброява най-общо все така бланкетно, както и в договора, възложените услуги: организация на снимачен процес; изготвяне на финансов бюджет; изготвяне на снимачни програми; ръководене на специфичен технически персонал, обслужващ филмова продукция; посредничество в договаряне на снимачни терени; финансов бюджет на филм; обработка на разходни документи; вътрешен контрол на документация; изготвяне на отчети; контрол по изпълнение на бюджета на филма; предоставяне на окончателни разходи по заснемането на продукцията. Не са представени никакви доказателства за конкретен резултат от осъществяването на такива услуги: не е представен изготвен бюджет; протоколи от обработка на документи; каквато и да е конкретизация каква документация е контролирана; отчети; кой конкретно, къде и с какви средства е организирал снимачния процес; каквито и да е действия по посредничество за сключването на конкретни договори за наем на снимачни терени. Видно от представените в административната преписка пълномощно от 2008 г. и трудов договор от 2011 г., едното от двете физически лица, посочени като наети от фирмата доставчик - Соня Ганова, е било пълномощник и наето на трудов договор от ревизираното дружество. При липса на доказан конкретен резултат от извършването на посочените услуги именно от дружеството "Адела Адвертайзинг" ЕООД, а в същото време на ангажирането и на други подизпълнители по осъществяването на същата филмова продукция, както и на доказан капацитет на самото ревизираното дружество /с оглед предмета му на дейност и наличието на активи и персонал/ да осъществи само възложените му услуги, обосновани са фактическите изводи на съда за липса на базисното изискване за възникване на право на данъчен кредит, каквото е реално осъществена облагаема доставка на услуги. При това, в съгласие с материалния закон е правният извод на административния съд за законосъобразен отказ на претендираното право. За да потвърди отказа на данъчен кредит по фактурата на другия спорен доставчик "Нанатекс" ЕООД, административният съд подробно е обсъдил представените доказателства и е направил обосновани фактически изводи, че те не доказват посочения факт с правно значение. Само като допълнителен мотив съдът е взел предвид безспорната дерегистрация на доставчика по ЗДДС към момента на издаване на фактурата. С основание съдът е взел предвид, че представеният приемо-предавателен протокол, чийто подпис за представител на доставчика е оспорен поради ненамирането на представител на дружеството, както в двете ревизионни производства, така и в съдебното, няма никаква дата, поради което автентичността и относимостта му към спорните факти не са доказани. Съдът е имал основание да констатира и противоречията между обясненията на жалбоподателя и представляващия посочения доставчик, дадени в ревизионното производство относно произхода на вещите, служещи за реквизит на филмовата продукция, както и липсата на конкретизация на фактурираните реквизиторски услуги. Обратни на направените от съда фактически изводи не могат да бъдат направени само въз основа на експертно заключение за редовно счетоводно отчитане на процесните фактури в счетоводствата на страните по сделките, защото счетоводното отразяване е отразяването на първични счетоводни документи във вторични такива, а спорът е дали първичните документи отразяват действителни данъчни събития. Решението на административния съд е постановено в съгласие със съдебната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Непълните фактури, от чийто предмет не може да се получи необходимата информация за данъчното събитие във връзка, с което се претендира право на данъчен кредит, не са годен документ за упражняване на претендираното право. Така е прието в Решението по дело С-271/12. Нито от съдебната практика на СЕС, нито от тази на ВАС може да се заключи, че получател по данъчна фактура има право на данъчен кредит, когато не е доказано, че фактурата отразява дайствително осъществено данъчно събитие. Предвид всичко изложено, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 719,3 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6345 от 24.10.2014 г. на Административен съд София-град, по адм. д. № 11206 по описа за 2013 г. ОСЪЖДА "Джи енд Ем Инвестмънтс" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Подполковник Калитин" № 21, представлявано от управителя Джанфранко Пиерантони, да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София 719,3 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.