Решение № 1034 от 30.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6804/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Флора РД- Велинов и Попов ЕООД срещу решение 3493/25.05.2022 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. дело 12480/2019г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Флора РД- Велинов и Попов ЕООД срещу Уведомително писмо (Акт) за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 г., с изх. 01- 2600/6551#6/28.06.2019 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ и дружеството е осъдено да заплати разноските по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда се базират на неправилно установена фактическа обстановка. Счита, че в настоящия случай не е било налице необходимост от провеждане на процедурата по чл. 28, ал. 1 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 г. (Наредба4/2015 г. ), тъй като по силата на Търговския закон (ТЗ) и вследствие на решение по чл. 264 ТЗ, поетият от събирателното дружество ангажимент към Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) е преминал изцяло върху преобразуваното дружество с ограничена отговорност. Сочи, че ДФЗ е поставило дружеството в патова ситуация, тъй като събирателното дружество, което е следвало да подаде заявление за плащане за 2018 година не е съществувало вече в правния мир, като неговият правоприемник ЕООД според ДФЗ се явява нов кандидат и през 2018 година не е имало отворен прием за нови кандидати, поради което заявленията му не са приети. Излага съображения, че оспореният административен акт е незаконосъобразен. Моли обжалваното решение да бъде отменено и по съображения изложени в съдебно заседание. Претендира разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Kасаторът се представлява от адв. Стоянова. Ответникът по касация- заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е писмено становище от ст.юрк. Кънчева, с което оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата решаващият съд е приел, че оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при условията на надлежна делегация, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че за да пристъпи към прекратяването на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014 2020 г. за кампания 2018 г., административният орган е приел, че са налице предпоставките на чл. 15, ал. 3, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., тъй като не е подадено заявление за плащане от кандидата по мярката за 2018 година. С оглед на това е приел, че от страна на Флора- РД- Велинов и Попов ЕООД (правоприемник на регистрирания земеделски производител по мярка 11 Флора-РД- Велин и Попов СД с УРН [номер]) е останало недоказано твърдението му за валидно прехвърляне на заявлението за подпомагане с УИН:22/060617/85951 към УИН:692152, за което свидетелства и Уведомително писмо за неодобрение с изх. 01-6300/714 от 11.12.2017 г. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението на вещото лице е установил, че в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) съществуват две юридически лица с еднакви имена, различни ЕИК и различно УРН, а именно: Флора РД Велинов и Попов СД и Флора РД Велинов и Попов ЕООД. Дружеството Флора РД Велинов и Попов СД с [ЕИК] и УРН:[номер] фигурира в системата като бенифициент по мярка 11 Биологично земеделие и същото е подавало заявление до 2017 година включително. Дружество Флора РД Велинов и Попов ЕООД, УРН: 692152 никога не е кандидатствало по мярка 11 и не е било отразено като фирма с биологично растениевъдство. Обосновал е извод за законосъобразност на обжалвания отказ при наличие на данни за неизпълнение на изискванията на чл.15, ал.3, т.2 от Наредба 4/2015 г., което е основание за прекратяване на поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2018. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, противно на твърденията на касатора. Съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила при установяване на релевантните към спора факти. Разпределил е коректно доказателствената тежест между страните, събрал е и е обсъдил всички относими към спора доказателства. Ясно и логически последователно е изложил фактическите си установявания, като същите са правилни. При правилно установени факти е достигнал и до верни правни изводи, като не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Обсъдени са всички доказателства по делото, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, за да се установят всички фактически обстоятелства, които са обосновали поставения отказ от финансова помощ за прекратяване на поетия от Флора РД Велинов и Попов СД ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие с направление Биологично растениевъдство с процесното уведомително писмо от 20.06.2019 г. Поради това при постановяването на обжалваното съдебно решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като същото е и обосновано. Решението съответства и на материалния закон. Основният спорен въпрос, който съставлява и единствено конкретно оплакване в касационната жалба е свързано с преобразуването на събирателно дружество ( Флора РД Велинов и Попов СД) в дружество с ограничена отговорност ( Флора РД Велинов и Попов ЕООД) и преминаване на поетия от събирателното дружество ангажимент по мярка 11 към новоучреденото дружество. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че с решение 7271/03.07.2023 г. на ВАС, постановено по адм. дело 755/2023 г. до постановяването на което е било спряно настоящото производство, е оставено в сила решение 6769/14.11.2022 г. по адм. дело 6988/2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на Флора РД Велинов и Попов ЕООД за обявяване на нищожност на Уведомително писмо изх. 01 - 6300/714 от 11.12.2017г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което не е одобрено прехвърляне на заявление за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от "Флора РД Велинов и Попов" СД на "Флора РД Велинов и Попов" ЕООД. Съгласно приложимата в настоящия случай разпоредба на чл. 14, ал. 4 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания при прехвърляне на стопанството, приобретателят може да встъпи в правата и задълженията на прехвърлителя по подадено през текущата кампания заявление след одобрението на ДФЗ. Прехвърлянето се извършва чрез декларация по образец. Безспорно установено е, че оспорващото дружество е депозирало декларация в нужния образец, следователно е инициирало производството по прехвърляне на стопанството в условията на чл. 28, т. 4 от Наредба 4/2015 г., но същото не е било одобрено от страна на ДФЗ, чието неодобрение е обективирано в Уведомително писмо изх. 01 - 6300/714 от 11.12.2017г., влязло в законна сила на 03.07.2023 г. Условията за допустимост за подпомагане на кандидатите по мярка 11 "Биологично земеделие" са изчерпателно посочени в чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от Наредба 4/ 24.02.2015г. Съгласно цитираните норми за подпомагане могат да кандидатстват физически лица, еднолични търговци и юридически лица, които са земеделски стопани по смисъла на §1, т. 23 от ЗПЗП и са регистрирани в ИСАК по чл. 30, ал. 2, т. 2 и/или т. 3 ЗПЗП, съгласно направлението, по което кандидатстват, както и ако отговарят на условията за активен земеделски стопанин, съгласно чл. 38б от ЗПЗП. Цитираните норми не въвеждат регистрацията като земеделски стопанин да е условие за подаване на заявление за плащане по направление "Билогично растениевъдство" от мярка 11 "Биологично земеделие". Или, наличието на регистрация като земеделски производител не е предпоставка за изпълнение на задължението по чл. 6 от Наредба 4/2015г. Това задължение произтича пряко от цитираната правна норма и се свежда до това лицето да изпълни биологичното направление, за което е одобрено за период от пет последователни години, като подаде заявление за плащане. Неподаването на заявление за плащане за която и да е от годините в рамките на ангажимента води до прекратяване на същия, както е в настоящия случай. По делото са налице безспорни данни за наличие на неодобрение относно прехвърляне на заявлението за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от "Флора РД Велинов и Попов" СД на "Флора РД Велинов и Попов" ЕООД, както и че правоприемащото дружество никога не е кандидатствало по мярка 11 и не е било отразено като фирма с биологично растениевъдство. Правилно е прието от съда, че не са изпълнени изискванията на чл.15, ал.3, т.2 от Наредба4/24.02.2015 г. - не е подадено заявление за плащане , което е основание за прекратяване на ангажимента по мярка 11 на оспорващото дружество. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат определени на основание чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,