Решение № 200 от 21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 126/2012 г.

Решение № 200 от 21.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 126/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 1021735 от 18.05.2011 г., подадена от С. Г. К. за отмяна на основание чл. 304 от ГПК на решение № 551/13.09.2010 г., постановено по гр. д. № 669/2009 на ВКС I гр. о. и решение от 25.07.2008 г. по гр. д. № 2028/2005 г. на СГС. Твърди, че не е участвала в производството, а с посочените решения е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от съпруга й О. Г. К. за недвижим имот, придобит по време на брака - апартамент № 3, етаж 3 в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с мазе № 5 и прилежащите общи части на сградата, както и иска за присъждане на обезщетение в размер на 200 лв. за периода от 06.05.1997 г. - 16.10.1997 г. Представя удостоверение за сключен гр. брак и удостоверение за семейно положение. Ответницата по молбата Е. К. оспорва молбата и моли да се остави без уважение, тъй като предявяването на иск е действие, зависещо от волята на ищеца. Останалите ответници по молбата не вземат становище. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение на 13.09.2010 г. Молителката не е участвала в производството и за нея срокът по чл. 305, т. 5 от ГПК тече от узнаването. Твърди, че е узнала след получаване на препис от решението, което установява с квитанция от 09.03.2011г за внесена държавна такса за това. Тъй като не се установява узнаване на решението в по-ранен момент, съдът приема, че молбата е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. С решение № 551/13.09.2010 г., постановено по гр. д. № 669/2009 на ВКС I гр. о. е отменено решение от 25.07.2008 г. по гр. д. № 2028/2005 г. на СГС и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от О. Г. К. против Е. П. К. за апартамент № 3, етаж 3 в жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], ведно с мазе № 5 и прилежащите общи части на сградата., както и иска за присъждане на обезщетение в размер на 200 лв. за периода от 06.05.1997 г. - 16.10.1997 г. Ищецът се е позовал на покупко-продажба, оформена с н. а. № 162, т. 1/06.05.1997 г., с който купува от П. Й. Т. и М. Т. Т. процесния апартамент. Искът е отхвърлен, защото съдът е приел, че продавачите не са били собственици. Те са купили с н. а. № 34, т. ХLVII/20.04.1997 г. от П. Д. В. и И. С. В. същия апартамент. Съдът е приел, че предходната сделка, с която К. М. е продал на П. Д. В. е нищожна, като привидна на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД. С молбата за отмяна се представя удостоверение № 004011, от което е видно, че молителката С. Г. К. е сключила гр. брак с ищеца О. Г. К. на 09.09.1990 г. и удостоверение за семейно положение, от което е видно, че брака не е прекратен. Съгласно чл. 304 от ГПК отмяна на влязлото в сила решение може да иска лицето, спрямо което решението има сила, независимо, че то не е било страна по делото. Такива лица са необходимите другари. Те са страни по правоотношение, което е неделимо поради естеството си, или по разпореждане на закона. Когато предмет на спора за собственост е вещ съпружеска общност, която е бездялова по разпореждане на закона, решението следва да е еднакво по отношение на двамата съпрузи, които са необходими другари независимо дали са ищци, или ответници в процеса. Затова искът следва да бъде предявен от, или срещу двамата съпрузи. /т. 12 от ПП 2/1977 г./. Не участвалият необходим другар, независимо дали е на страната на ищеца, или на страната на ответника е обвързан от решението, така както и участвалия в производството. По разпореждане на закона - чл. 172, ал. 2 от ГПК /отм./, респективно чл. 216, ал. 2 от ГПК, действията, извършени от участващия в производството необходим другар обвързват и не участвалия другар. Предвид изложеното и с оглед това, че предмет на спора е бил имот, за който се твърди възмездно придобиване по време на брака, в производството като необходим другар е следвало да участва молителката. Решенията на касационната и въззивната инстанция следва да се отменят, а делото да се върне на въззивния съд за конституирането на неучаствалия необходим другар в производството и извършване на процесуалните действия с негово участие, съгласно разясненията, дадени с т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение